Решение № 106 от 05.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Червен бряг, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200153 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по жалба на Н. Н. Н., с ЕГН **********, подадена чрез адв. М. П. от САК по реда на чл. 59 от ЗАНН, срещу Наказателно постановление № 220374-000449/17.05.2022 г., на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, оспорва наказателното постановление (НП) като незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения, че не е осъществил вменените му нарушения, че ПТП не е доказано, че не е напускал местопроизшествие, както и че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, включително липса на точно описание на щетите и обстоятелствата. С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като се изтъква, че фактическата обстановка описана в акта не отговаря на обективната действителност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована се явява лично и с адв. М. П. от САК, която от името на доверителя си, поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Позовава се на писмени и гладни доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за 1 установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 220374-000449/17.05.2022 г., на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг е получено от жалбоподателя на 18.05.2022 г. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена на 01.06.2022 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.

АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че на 18.04.2022 г., около 18:33 часа, в гр.

Червен бряг, на ул. „Яне Сандански“ пред дом № 46, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил ..... Според административно-наказващия орган, при извършване на маневра заобикаляне на паркирано моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ......, собственост на Е. Й. И. – жалбоподателят не осигурил необходимото странично разстояние и осъществил удар в лявото странично огледало на паркирания автомобил, с което реализирал пътно-транспортно произшествие с материални щети. Твърди се още, че след настъпване на инцидента жалбоподателят напуснал местопроизшествието, без да спре, без да изчака собственика на увреденото МПС и без да уведоми органите на МВР. Тези фактически твърдения са отразени в съставения АУАН и възпроизведени в издаденото наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Производството от административно - наказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

2

Отговорността на санкционирания не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи несъмнено. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в акт за установяване на административно нарушение от лицето, сочено като нарушител.

Съдът обаче установи, че нито едно от тези твърдения не е доказано по несъмнен начин.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели, включително лицата, които твърдят, че са видели ситуацията, не установяват категоричен удар между автомобилите. Показанията им са непълни, несигурни и основани на косвени впечатления. Никой свидетел не е видял самия удар. Единственото „доказателство“ за щети е твърдение за „повредено огледало“, което по делото не е документирано чрез снимков материал, опис, експертиза или обективен протокол, нито пък е представен какъвто и да е първичен счетоводен документ отразяващ реално извършени разходи по отстраняване на щетата.

Съдът констатира, че в наказателното постановление липсва ясно, конкретно и точно описание на настъпилите материални щети, което е задължително при твърдяно ПТП.

Обстоятелството „огледало счупено по щипки“ не представлява установена по надлежния ред материална щета и не може да обоснове настъпване на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

От показанията на свидетелите и писмените доказателства не се установява жалбоподателят да е осъзнал настъпването на съприкосновение, нито да е имал каквато и да е причина да предполага, че се е случило ПТП. Съществен е фактът, че липсва доказателство за шум, видимо отклоняване на автомобила или друг индикационен фактор. Винаги когато се твърди нарушение по чл. 123 ЗДвП, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че водачът е възприел настъпването на ПТП – доказателство, което в случая липсва напълно.

Съдът приема, че административно-наказващият орган не е изпълнил доказателствената тежест да докаже обективните и субективните признаци на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Не е доказано жалбоподателят да е предприел маневра, създала опасност или довела до съприкосновение. Липсват категорични факти за удар. Само твърдение за „видяно на камера“ без предоставен запис не представлява годно доказателствено средство.

По отношение на вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1 ЗДвП, съдът намира, че липсва доказан елемент „осъзнаване на настъпило ПТП“, което е абсолютно необходимо, за да възникне задължение за спиране и уведомяване. Не може да бъде санкциониран водач, който не е възприел събитие, което реално не е доказано, че се е случило. Принципът „вината не се предполага“ е приложим с пълна сила.

Освен това съдът установи съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП – липсва конкретика относно щетите, липсва описание на механизма на предполагаемото ПТП, липсва анализ на субективната страна, липсват доказателства за действително настъпило увреждане на имущество. Наказателното постановление не съдържа необходимите елементи по чл. 57 ЗАНН, което е достатъчно основание за неговата отмяна.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже деянието, а не на 3 жалбоподателя – да доказва невинност. В случая събраните доказателства сочат не към установено нарушение, а към предположение. Това е недопустимо в административнонаказателното производство.

Предвид посоченото, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено доколкото по делото не се установи описаната от АНО фактическа обстановка - жалбоподателят да не е спирал и да не е установявал последиците от ПТП.

Въз основа на всичко описано, съдът намира че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради недоказаност и неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 500.00 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение, същите са в минимално определения в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0374-000449/17.05.2022 г., издадено от Началника на РУ – Червен бряг към ОДМВР Плевен, с което на Н. Н. Н., с ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2 вр.ал. 1, т. 5 ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл.

123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

4

– ПЛЕВЕН да заплати на Н. Н. Н., с ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5