Решение № 295 от 31.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000503029 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 25.06.2020г , постановено по гр.д. № 9454/2018г СГС, ГО, І-4 състав е отхвърлил предявените искове от Н.Д. против ЗД“Бул инс“АД за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП , настъпило на 03.07.2017г по вина на водач на МПС, застраховал своята ГО при ответника , на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. С решението си съдът е възложил разноските по делото съоразно изхода от спора.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Н.Д., представлявана от адв. Г. от АК-Перник, изцяло . Въззивникът поддържа оплакване за необоснованост на изводите на съда за доказване на фактите от състава на чл.432 от КЗ. Поддържа, че неправилно СГС е приел , че ПТП е настъпило по вина само на ищцата, като не е изследвана причинната връзка между поведението на водача, застрахован при ответника и настъпилия деликт. Поддържа, че съдебният състав не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото. Поддържа, че решението противоречи на материалния закон. Поддържа, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като по делото се установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач, което не е съобразено от съда и което е в причинна връзка с вредите на ищцата. Моли 1 въззивният съд след като съобрази всички доказателства по делото да постанови решение, с което да отмени решение на СГС и да уважи предявените искове изцяло.

Въззиваемата страна, ответник пред СГС , ЗД”Бул инс”АД депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Заявява при евентуалност, че поддържа всички свои възражения, наведени с отговора на ИМ , в това число и възражението за съпричиняване.

В о.с.з. въззивникът Н.Д. се представлява от адв. Г., който поддържа въззивната жалба и моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Поддържа,че водачът на л.а. БМВ не е преценил пътната обстановка, не се е движил със съобразена с нея скорост и носи отговорност за причинените вреди от ПТП на ищцата. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от застрахователя.

В определения от съда срок въззивницата, чрез адв. Г., депозира кратки писмени съображения, в който поддържа, че водачът на л.а. БМВ е възприел автомобила на ищцата на разстояние над 70м, че не е съобразил своята скорост с движението и скоростта му е била превишена. Поддържа, че управлявайки автомобил с превишена скорост водачът на л.а. БМВ сам се е поставил в невъзможност да избегне удара с автомобила на ищцата. Поддържа, че дори и да е налице принос, то значително повисок принос за настъпване на ПТП има водачът на л.а. БМВ. Моли да се съобрази, че ищцата не е имала възможност да предвиди движението на л.а. БМВ с превишена скорост. Поддържа, че предявените искове са доказани по размер. Моли същите да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата страна ЗД”Бул инс”АД се представлява от адв. П., който моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР 2

№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на ищеца.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица , съставен на 03.07.2017г на посочената дата е настъпило ПТП между л.а. Рено Меган, управлявано от ищцата и л.а. БМВ, управлявано от З. Г.. Според съставителите на протокола ПТП е настъпило като л.а. Рено предприема маневра завой наляво и навлиза в друг път и не пропуска движещия се по него л.а. БМВ.

В протокола е вписано и не е спорно между страните, че водачът на л.а. БМВ е застраховал своята ГО при ответника.

В о.с.з. на 20.11.2019 е изслушан свидетеля З. Г., водач на л.а. БМВ , който установява, че при настъпване на ПТП ищцата му засякла пътя с л.а. Рено. Според свидетеля по този път се карало с около 50км/ч , а той се движел със 70км/ч, направо, по път с предимство. Свидетелят установява, че ищцата била спряла, преди нея имало автомобил, който я изпреварила. В този момент ищцата потеглила и отнела предимството му. Според свидетеля видимостта била добра и за двата автомобила.

Според свидетеля ПТП е настъпило поради поведението на ищцата, която управлявайки автомобила си му отнела предимството.

По делото , пред първата съдебна инстанция е изслушана КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. Е. и д-р Б., които установяват , че ПТП е настъпило на кръстовище, на което ищцата предприела маневра ляв завой. Според вещите лица ищцата се престроила върху лява лента, пропуснала насрещно движещ се лек 3 автомобил и потеглила за извършване на маневрата. По същото време в насрещното платно се движил наближавайки кръстовището л.а. БМВ. Вследствие продължаване движението на двата автомобила – завиващият л.а. Рено и движещият се направо л.а.

БМВ между двата автомобила настъпил удар – челен за л.а. БМВ и челен, кос за л.а.

Рено. Вещите лица сочат, че според постановление за прекратяване на досъдебно производство скоростта на л.а. БМВ преди настъпване на ПТП е била 78.70км/ч, а л.е.

Рено е изминал от момента на потеглянето си 5.7м и според вещите лица към момента на ПТП скоростта му е била 15км/ч. Съгласно заключението ищцата към момента на удара е пътувала с обезопасителен колан. Вещите лица установяват още, че вследствие ПТП ищцата е получила счупване на дясна, лъчева кост в долната и част. При постъпване в болницата е била оперирана, поставена й е метална плака. Според вещите лица общия лечебен и възстановителен период на ищцата е 3 месеца.

Изпитваните от ищцата болки са били интензивни през първите 30 дни. След това болките са намалели. Понастоящем е възможно ищцата да изпитва болки при промяна на времето . Според вещите лица първоначално ищцата е имала и проблем с обслужването.Съгласно заключението за установеното към момента на лечението заболяване на ищцата – „флеботромбоза“ не е посочено на коя подбедрица се отнася, а и това заболяване няма пряко отношение за срочното зарастване на счупената кост.

В о.с.з. на 11.03.2021г е изслушана ДСАТЕ, изготвена от вещото лице гл.ас.д-р инж. М., която установява, че приема от постановлението за прекратяване на досъдебно производство, че скоростта на движение на л.а. БМВ е била 78.70км/ч, че разстоянието изминато от л.а. Рено от момента на потегляне до навлизане с предната част в лява насрещна лента е 5.70м, разстоянието от момента на навлизане в лява насрещна лента до удара за л.а. Рено е 3.60м. Според вещото лице в момента, в който л.а. Рено предприема маневра ляв завой л.а. БМВ се е намирал на отстояние 76.50м. В момента, в който л.а. Рено навлиза в насрещната си лента л.а. БМВ се е намирал на 16.60м. Според вещото лице опасната зона на л.а. БМВ при движение със скорост от 78.7км/ч е 60.40м, при движение със скорост 50км/ч- 30.45м. Безопасната скорост за движение на л.а. БМВ , за да може да спре след като л.а. Рено навлезе в лентата му за движение е 29.70км/ч.

В о.с.з. вещото лице допълва, че ако от момента , в който е забелязал спрелия л.а. Рено, водачът на л.а. БМВ е предприел спиране, ПТП е щяло да бъде избегнато.

В о.с.з. на 20.11.2019г е изслушан свид. Х. Н., който живее на съпружески начала с ищцата и който установява, че на ищцата е правена операция на счупената китка, поставени са й планки и пирони, както и шина и гипс. Свидетелят установява, че ищцата не можела да ползва ръката си, не може да се обслужва в ежедневието, да се грижи за детето им. След месец махнали гипса и ищцата тръгнала на рехабилитация.

4

Според свидетеля и понастоящем китката на ищцата я боли, подува се при натоварване. Свидетелят установява, че след ПТП ищцата има страх от управляване на автомобил , безпричинно става агресивна и плаче.

Свидетелските показания са обективни, подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят споделя факти, възприети от него като очевидец, поради което показанията могат да се ценят при изясняване на фактическата обстановка по делото.

От изложените факти може да се направи извод,че водачът на МПС БМВ противоправно е увредил ищцата. Същият при неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищцата претърпява телесни увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните КСМАТЕ и ДСАТЕ и свидетелските показания, съобразно които водачът на МПС БМВ е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Водачът на МПС е имал възможност своевременно да възприеме спрелия в насрещната му лява лента автомобил, явно готвещ се да завива, но не е съобразил движението си с наличието на този автомобил. Няма как да се приеме извод за липса на вина за настъпване на ПТП у водача на л.а. БМВ, след като той има противоправно поведение и движението му не е съобразено с пътните условия и разпоредбите на ЗДвП. За да се приеме, че водачът на ПТП няма вина за настъпилия инцидент следва да бъде утановено, че същият е управлявал автомобила си при спазване на разпоредбите на ЗДвП и не е бил длъжен и не е предвидил движението на л.а. Рено. За да бъде безвиновно поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат- увреждане или смъртследва този водач да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая скоростта, с която водачът на л.а. БМВ е управлявал своя автомобил е несъобразена с пътните условия, което е нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП . Водачът на МПС следва да съобрази скоростта си на движение с обективните условия, при които управлява автомобила си. Водачът на автомобил трябва да се движи със съобразена скорост, в зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на чл.20,ал.2 от ЗДвП.

От водача на МПС се изисква да намали скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно или логично нейното проявяване. В случая водачът на л.а. БМВ е възприел спрелия за маневра ляв завой л.а. Рено, но не е съобразил движението си с него. Обстоятелството , че се движи по път с предимство не го освобождава от задължението да съобрази скоростта си с пътната обстановка и движението на автомобилите, както и е бил длъжен и е можел да предвиди възможността л.а. Рено да потегли за извършване на маневрата, за която се е престроил в лява пътна лента. Водачът на л.а. БМВ не само не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, но въпреки че е възприел л.а. Рено, спрял в лява пътна лента и явно канещ се да предриеме маневра ляв завой е продължил движението 5 си със скорост , която е не само несъобразена , а и превишена, ако се съди по заключението на ДСАТЕ и показанията на самия водач свид. Г.. Виждайки готвещият се да маневрира л.а. Рено водачът на л.а. БМВ е бил длъжен да намали скоростта си , така че при предприемане на завой наляво от страна на л.а. Рено да може да спре и да предотврати ПТП. Като не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка водачът на л.а. БМВ е извършил нарушение на правните норми, регламентиращи движението по пътищата- чл.20,ал.2 от ЗДвП. Съдът приема, че водачът на МПС е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че водачът на л.а. БМВ е де й с т в а л виновно и противоправно , тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищцата.