Решение № 232 от 07.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Андрей М. Андреев като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600508 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Глава ХХХIIІ от НПК.

Постъпило е искане от осъдения С. Т. Т., чрез адв. А. А. от АК – Благоевград /без изрично пълномощно относно производството по възобновяване/ за възобновяване на производството по ВНОХД № 905/25 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград и НОХД № 827/2023 год. по описа на Районен съд – Петрич, с отмяна на постановените по тях актове. В направеното искане за възобновяване, се изтъкват и трите основания на закона – чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Според осъденото лице е нарушен законът, тъй като не е доказано авторството на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК. В тази връзка се прави анализ на събраните доказателства, като въз основа на което се твърди, че авторството не е установено наличието на измамливи действия от страна на Т.. На второ място се твърди, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ за година и шест месеца е прекомерно завишено и по този начин се явява несправедливо. Според молителя деянието съобразено с личността на осъдения, е с ниска степен на обществена опасност, като е налице и незаконосъобразност с оглед постановеното наложеното наказание да се търпи ефективно при първоначален „общ“ решим, без да бъде приложен института на условното осъждане. По отношение на твърдението за съществено нарушени процесуалните правила се твърди, че не са обсъдени обстоятелствата във връзка отношението между осъдения Т. и пострадалата Б..

Така направеното искане е било поддържано от осъденото лице, което се е 1 явило лично в с. з. на 22.05.2026 год., когато разглеждането на същото е било отложено поради липса на надлежно упълномощен защитник за участие в производство по възобновяване и обстоятелството, че осъденият Т. пребивава в Затвора – ***. В съдебно заседание по същество на 05.06.2026 год., осъденият Т. не се явил и е декларирал в писмен вид, че не желае да се бъде осигурен от затворническата администрация за явяване в съдебно заседание пред въззивната инстанция. На осн. чл. 94, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НПК е била предоставена правна помощ за процесуално представителство в производството по чл.

422 от НПК и служебния защитник – адв. П. Р. от АК – София. В съдебно заседание, адв. Р. поддържат искането за възобновяване на наказателното производство по съображения, изложени в същото.

Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като не са налице изискванията на закона за това.

Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.

422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно.

С присъда № 44/08.05.2025 год., постановена по НОХД № 827/2023 год. по описа на Районен съд – Петрич, осъденото лице С. Т. Т. е бил признат за виновен в това, че през месец септември 2022 год., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у М. Г.

Б. от с. *** заблуждение, че ще закупи от нейно име и за нейна сметка в гр. Ловеч от лицето М. Н. М. специален автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ за сумата от 16 000 лв. и ще транспортира автомобила до гр. Петрич, където на следващия ден този автомобил ще бъде регистриран като собственост на името на М. Б., като вместо тава закупил горепосоченото моторно превозно средство на свое име и с това причинил на М. Г. Б. от с. *** имотна вреда в размер на 16 000 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 от НПК във вр. чл. 209, ал. 1 от НК във вр. чл. 54 от Нк, съдът го е осъдил и му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. Съдът е постановил на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде търпяно при първоначален „Общ“ режим и е осъдил Т. да заплати на М. Б. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 23.09.2022 год. до окончателното изплащане. Т. е бил осъден да заплати и държавна такса в размер на 640 лв. върху уважения размер на гражданския иск, както и направените разноски в наказателното производство. Съдът се е разпоредил и с иззетия като веществено доказателство автомобил, ведно с документите за същия за връщане на последващия му 2 собственик Ц. Н. Т..

Така постановената присъда е била потвърдена с Решение № 54/09.02.2026 год., постановено по ВНОХД № 905/25 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Твърдението, че не е доказано авторството на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК и по този начин да е нарушен материалния закон, е неоснователно. След запознаване с всички доказателствени материали по делото, настоящият съдебен състав констатира, че инстанционните съдилища са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Събрани са всички относими и значими за предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, които са били анализирани подробно и задълбочено както от РС – Петрич, така и от ОС – Благоевград. Не се установява някои доказателствени източници да са били надценени, а други пренебрегнати или подценени. Напротив, направен е критичен анализ на всички доказателствени материали, направена вярна оценка, а доказателствата и доказателствените средства са били съпоставени помежду им. Показанията на свидетелите М. Б., М. М., Р. О., С. Т., Г. Й., В. Г., Ц. Т. и писмените доказателствени източници са обсъдени пълноценно от съдилищата по същество, които са изложили своите съображения на кого дава вяра, кои части от показанията на свидетелите кредитират и защо. Подсъдимият се е възползвал в съдебното производство от правото си да не дава обяснения. Съдилищата много внимателно са подходили при оценката на показанията на св. Б., в предвид и фигурата й на пострадала в наказателното производство и са изложени обосновани мотиви защо следва да им бъде дадена вяра относно фактите, съдържащи се в нейните показания и имащи значение във връзка с предмета на делото. Отговорено е и на възраженията на защитата. В тази връзка Софийският апелативен съд намира за неоснователни оплакванията, залегнали в искането за възобновяване и поддържани в съдебно заседание нарушения на материалния закон.

Пред въззивната инстанция, са били правени аналогични възражения във въззивната жалба, които са били предмет на разглеждане и са намерили обоснован отговор в мотивите на въззивното решение /стр. 4446 от ВНОХД № 905/2025 год. по описа на ОС – Благоевград/.

Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото във двете съдебни инстанции, във връзка с твърдяната липса на мотиви в съдебните актове, изразяваща се в липса на обсъждане на съществуващите отношения между осъдения Т. и пострадалата Б.. Това е било направено както в приетото в мотивите на присъдата и въззивното решение относно фактическата страна, така и при обсъждането на доказателствата – запознанството, съжителството им, уговорката за придобиване на автомобил на името на пострадалата, закупуването на автомобила от подсъдимия със средства на пострадалата, влошените взаимоотношения по повод контактите на подсъдимия с други жени в социалните мрежи и начина на живот на подсъдимия, както и тяхната раздяла. Именно след раздялата, пострадалата е поискала да й бъде върнат автомобила, което не е било сторено, а същият е бил отчужден на името на св.

Т. – майка на подсъдимия.

3

В принципен план, следва да се подчертае, че предмет пред настоящата извънредна инстанция е начинът, по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации. Съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава, когато не са изложени съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато същите са оценени едностранчиво, тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или несъществуваща доказателствена основа, каквото не бе констатирано.

Не е допусната явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал.

5 от НПК, поради което не е налице и основание за възобновяване на наказателното производство с намаляване на размера на наказанието, определено с въззивното решение.

Предмет на обсъждане в присъдата на РС - Петрич и в решението на ОС - Благоевград са били както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, обществената опасност на осъдените и на самото деяние, при което е прието, че се касае както за личност със завишена степен на обществена опасност, склонна към нарушаване на законовия ред и установените норми на поведение, както и за висока степен на обществена опасност на самото деяние, с оглед установената конкретика на същото. При приетото относно смекчаващите /здравословното състояние – епилептичната болест на осъдения/ и отегчаващите /размерът на причинената вреда – 16 000 лв.; негативните характеристични данни, изводими от гласните доказателства, събрани в производството по делото в показанията на св. Й., св. Б., св. М.; отчуждаването на придобития автомобил, наличието на минали осъждания/ обстоятелства, не може да се приеме, че се касае за явна несправедливост в определеното наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било постановено да бъде търпяно при първоночален „общ“ режим. Правилно и законосъобразно, въззивната инстанция е коригирала изводите на районният съд, че С. Т. е с чисто съдебно минало и е приел че лицето е осъждано, поради което не може да намери приложение института на чл. 66, ал. 1 от НК във връзка с това производство, позовавайки се на приложеното свидетелство за съдимост и преценявайки сроковете по чл. 88а от НК към момента на извършване на деянието. Видно от приложеното свидетелство за съдимост, осъденият Т. е осъждан многократно, по отношение на които осъждания е прилагана реабилитацията по право – чл. 86 от НК и тази по чл. 88а от НК.

Последното осъждане е по НОХД № 175/2016 год. по описа на РС – Ловеч, където се е признал за виновен и е сключил споразумение, одобрено от съда по чл. 343б от НК, влязло в законна сила на 25.02.2016 год. и му е било наложено наказание в размер на 4 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Така определеният изпитателен срок е изтекъл на 25.02.2019 год. и от който момент започва срокът по чл. 88а, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който е пет годишен. При направените изчисления, този срок, който касае периода от 25.02.2019 год. до 25.02.2024 година, към деня на деянието по делото – м. септември 2022 4 год. не е изтекъл, за да се приеме може да бъде приложен института на условното осъждане.

При определяне на наказанието, съдилищата по същество са се обосновали и извода си за наличие на по - високата степен на обществена опасност на деянието. В случая не е налице превес както на отегчаващите, така и на смекчаващите вината обстоятелства, поради което и настоящата инстанция по възобновяване не намира основания да се приеме, че определеното наказание по отношение на осъдения С. Т. е явно несправедливо.