Определение № 299 от 16.09.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 169/2024
- Вид
- Определение № 299
- Подписан
- 16.09.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299 гр. Пловдив, 16.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000169 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
След постановяване от въззивната инстанция на решение № 242 от 14.06.2024 година по в.т. дело № 169/2024 година на ПАС по делото е подадена молба вх. № ****/******** година от Адвокатско съдружие „М.
И. и Н. Д.“, чрез адвокат М. И. – пълномощник на Н. Н. Ч. и Г. Б. И.. Молбата съдържа искане за допълване на решението в частта за разноските, като се присъдят допълнително на двамата ответници разноски в общ размер на 2620 лева / по 1310 лева за всеки един от тях/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при предишното разглеждане на делото от въззивната инстанция - в.т. дело № 363/2018 година на АС – Пловдив.
Срещу молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от адвокати Б. С. и С. Д. от Адвокатска кантора „Б., К. и Т.“ в качеството им на процесуални представители на Г. Й. Ш.. В него се изразява становище за неоснователност на молбата за допълване на решението. Поддържа се, че възможността са се иска допълване на въззивното решение с присъждане на 1 разноски, направени от молителите при предишно разглеждане на делото от въззивната инстанция - в.т. дело № 363/2018 година, е преклудирана, тъй като те не са поискали допълване на решението на първоинстанционния съд по предвидения процесуален ред и в съответните срокове. Тези разноски не били присъдени и с решението по в.т. дело № 363/2018 година на ПАС, а и нямало безспорни доказателства за това, че те са реално заплатени. При условията на евентуалност, ако се приеме за основателна молбата, е направено и възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По същество съдът намира за неоснователно искането за допълване на решението в частта за разноските.
С решение № 242 от 14.06.2024 година по в.т. дело № 169/2024 година на ПАС въззивният съд, съобразявайки изхода на спора, е прибавил към разноските, присъдени с първоинстанционното решение само тези, направени от Н. Ч. и Г. И. при разглеждането на в.т. дело № 169/2024 на ПАС от по 980 лева за адвокатско възнаграждение и ги е възложил в тежест на ищеца Г. Ш..
Видно от мотивите на първоинстанционното решение, с него съдът е осъдил Г.
Ш. да заплати на двамата молители разноските, направени в производството по делото пред всички инстанции до постановяването му.
Първоинстанционният съд е приел, че те включват разноски от по 1310 лева за адвокатско възнаграждение по т. дело № 728/2016 година на ПОС и от по 980 лева адвокатски възнаграждения по т. дело 215/2020 година на ПОС. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение №
260061/13.12.2023 година по т. дело № 215/2020 година на ПОС молителите са имали процесуалната възможност да претендират разноските, направени по в.т. дело № 363/2018 година на ПАС. С решение № 350 от 04.12.2018 година на ПАС е обезсилено първото решение, постановено по предявения от Г. Ш. иск и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, като след влизането му в сила е образувано т. дело № 215/2020 година на ПОС.
Въпреки описаната процесуална възможност, със списъка по чл. 80 от ГПК / 2 стр. 223 от т. дело № 215/2020 година/ Н. Ч. и Г. И. са претендирали само разноските, направени по т. дело № 215/2020 година и по т. дело № 738/2016 година и те са им присъдени в пълните размери от първоинстанционния съд.
Крайният срок за двамата молители Ч. и И. да претендират разноските, направени по в.т. дело № 363/2018 година на ПАС, е приключването на устните състезания по т. дело № 215/2020 година на ПОС.
В този срок не е направено искане за тяхното присъждане, като след неговото изтичане е преклудирана възможността им да ги искат, включително в настоящото производство.
Отделен е въпросът, че двамата молители Ч. и И. не са претендирали разноски, направени по в.т. дело № 363/2018 година на ПАС и при сегашното разглеждане на делото до приключване на устните състезания. Представеният списък по чл. 80 от ГПК / стр. 59/ включва само сумата от 1960 лева, или по 980 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от Н. Ч. и Г. И. по в.т. дело № 169/2024 година, които суми са им присъдени. При липса на искане в преклузивния срок липсва основание за допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че следва да остави без уважение молбата по чл. 248 от ГПК.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ****/******** година, подадена от Адвокатско съдружие „М. И. и Н. Д.“, чрез адвокат М. И. – пълномощник на Н. Н. Ч. и Г. Б. И., за допълване на решение № 242 от 14.06.2024 година, постановено по в.т. дело № 169/2024 година на ПАС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4