Определение № 94 от 24.03.2020, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр.Г.Т., 24. 03. 2020 год.

Районен съд гр.Г.Т. в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година,в състав:

Районен съдия:Петър Петров

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00417/2019 год. по описа на съда и за да се произнесе,взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С.З.М. ЕГН **********

*** против Е.Н.М. ЕГН ********** ***, с която се твърди следното :

Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил прекратен с решение по гр. д. № 33/ 2018 год. на РС Б..

Твърди се, че по време на брака страните са придобили:

1. Жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. и РЗП- 120 кв.м., находяща се в УПИ VIII, кв. 148, с площ на поземления имот 368 кв.м., находящ се в гр. Б., жк „ Б.“, с отстъпено възмездно право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Б., закупено на цена 1800 лева. За същия имот им било издадено разрешение за строеж № 254 от 19. 09. 2017 година за построяване на жилищна сграда от 120 кв.м. По време на брака ищцата направила проект за сградата и започнали строежа като само покривната конструкция била изградена на по- късен етап, без да се сочи какво се разбира под израза „ По- късен етап „.

Общата придобивна стойност на имота възлязла на сумата от 98134 лева, за която сума ищцата твърди, че е набрана чрез дадени й за строежа пари от родителите й в размер на 74560 лева, а разликата от 23753 лева била от семейни парични средства.

Твърди се, че вложените средства в размер на

74560 лева по силата на трансформация на лично имущество са лични нейни парични средства, поради което и жилищната сграда и правото на строеж са със съсобственост от 74560/ 98134 ид. части – лична собственост на ищцата и 23753/ 98134 ид. части – обикновена съсобственост в равни части н двамата бивши съпрузи.

2. Лек автомобил „ Опел Астра

„ с ДК № 4769 НХ

3. Лек автомобил „ Мерцедес Бенц„ с ДК № ТХ

5002 АК

Предвид горното се иска съдът да допусне и извърши делба на съсобственото имущество, при квоти :

1. Правото на строеж и построената жилищна сграда- при квоти:

-за ищцата- 86436.5 / 98134 идеални части

-за ответника – 11876.5 / 98134 идеални части

2. За двата леки автомобила – по 1 / 2 идеална част

Прави се искане от ищцата да й бъде предоставено ползването на недвижимия имот, а при условие, че ползването бъде предоставено на ответника, то същият да бъде осъден да й плаща наемна цена равностойна на дела й. За същия имот се иска съдът да й го предостави в дял.

Прави се искане съдът да й предостави ползването на единия лек автомобил, като се твърди, че и двата автомобила в момента са във владение на ответника. Иска се евентуално съдът да осъди ответника да й заплаща наемна цена за ползването на двата леки автомобила съответно на дела й в съсобствеността.

Претендират се разноските по делото.

С отговора си на исковата молба ответникът оспорва иска за трансформация на лично имущество като недопустим, като твърди, че по правната си природа всъщност това е иск по чл. 29, ал.3 СК за определяне на по- голям дял от общото имущество поради по- голям принос за придобиването му. Този обаче иск е ограничен с преклузивен срок съгласно чл. 31 СК- до една година от прекратяването на брака. Твърди се и че след изтичането на едногодишния срок по чл. 31 СК се погасява не само правото на иск, но се погасява и самото материално право.

Твърди се още и че процесната жилищна сграда не е придобита в съсобственост от страните по време на брака, а след неговото прекратяване, поради което и е лична собственост на ответника и не подлежи на делба.

В условията на евентуалност се иска жилищната сграда да бъде допусната до делба при квоти 2/3 идеални части за него и 1/ 3 идеална част за ищцата и в краен случай при равни квоти.

С отговора се оспорва прилагания от ищцата в исковата молба термин „придобивна стойност на имота

„- сумата от 98134 лева. Твърди се, че правилния термин е пазарна цена, тъй като се касае не за придобит чрез сделка имот, а за новопостроена жилищна сграда.

Пак с отговора се възразява и че и по признание на ищцата в исковата й молба по бракоразводното дело към средата на м. март 2017 година брачната им връзка била изпразнена по съдържание, а от м. септември 2017 година настъпила и фактическа раздяла между страните. В същото време строителството на процесната жилищна сграда е започнало през м. октомври 2017 година- след даден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 17. 10. 2017 година.

Възразява се, че ищцата е дала на ответника лично сумата от 66000 лева.

Възразява се и че към момента на фактическата раздяла- средата на м. октомври сградата още не е била изградена и за нея е имало само изкоп и са били положени основите й, т.е. изградена е до кота нула, при което ищцата може да претендира за дял само до този момент. За всички останали етапи от строителството до завършване в цялост на сградата ответникът твърди, че само той е давал парични средства за строежа общо за сумата от 40867. 17 лева, която сума е заработил като строителен работник в Белгия. При това се прави искане евентуално ако съдът не приеме тезата, че сградата е лична собственост на ответника, то да приеме за установено, че е налице трансформация на негово лично имущество при определяне квотите на съсобственост.

Оспорват се исканията за възлагане в дял на ищцата собствеността върху сградата, тъй като все още не е въведена в експлоатация и не може да се ползва, както и исканията на ищцата за предоставяне на сградата за ползване.

Твърди се, че двете процесни

МПС са закупени по време на брака, но с парични средства на ответника, придобити от него по време на работата му в чужбина, и се иска съдът да признае същите за лична собственост на ответника, като същите не бъдат допускани до делба.

Претендират се разноските по делото.

С допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията и твърденията на ответника, направени с отговора му на първоначалната искова молба. Оспорва и истинността на представени от ответника писмени документи и писмени декларации.

Във връзка с оспорването на съдържанието на представени Актове № с дати : 05.6.2018 год., от 05. 08. 2018 год., от 23. 10.

2018 год., от 20. 11.2018 год. и от 04. 06. 2019 год., моли съда да открие производство по 193 ГПК.

Съдът намира, че доколкото тези оспорени актове са издадени от управомощени длъжностни лица, то те са официални удостоверителни документи и доказателствената тежест по оспорване истинността им пада върху оспорилата ги страна, т.е. върху ищцата.

Иска се и производство по чл. 193 ГПК и във връзка с оспорено съдържание на стокова разписка от 12. 10. 2018 год., ф-ра № ********** от 23. 07. 2019 год., ф-ра № ********** от 26. 12. 2019 год., кантарна бележка от 22. 02. 2019 год., ф-ра с фискален бон ********** от 09. 10. 2018 год., ф-ра № ********** от 19. 10.

2018 год., складова разписка № ********** от 24. 04. 2018 год., ф-ра № ********** от 02. 03. 2018 год., ф-ра № 15105 от 23. 02. 2019 год., Договор за изграждане на покрив от 18. 02. 2019 год.

Искането за откриване на производство по чл.

193 ГПК във връзка с оспорване съдържанието на официални писмени документи от ответника, и части писмени документи, не носещи подписа на ищцата, е основателно и съдът следва да открие същото производство и да укаже на ищцата че в нейна тежест е да докаже неистинността на официалните документи, а на ответника, че върху него тежи доказателствената тежест за съдържанието на представените от него документи, оспорени от ищцата.

С отговор на допълнителната искова молба ответникът прави възражение, че ако е налице твърдяното от ищцата лично имущество, то е явно незначително и не следва да се зачита за трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал.2 СК.

Прави се и възражение, че към момента на прекратяване на брака на страните процесната сграда не е била довършена до ниво груб строеж, което се удостоверява с Акт 14. Такъв акт е бил издаден като Акт образец 14 за приемане на стоманобетонна конструкция на дата 04. 06. 2019 год. и това е датата, от която процесната сграда вече е годен обект на правото и по отношение на нея възниква правото на собственост. Към тази дата бракът на страните вече е бил прекратен и правото на собственост принадлежи само на ответника. Твърди се, още, че правото на собственост върху новопостроена сграда възниква в патримониума на титуляра на разрешението за строеж, на възложителя на строителството, т.е. на ответника.

Съдът следва да определи предмета на спора по делото и да даде правна квалификация на предявените искове.

С оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения съдът намира, че се касае до предявен иск за трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК, което не е незначително по стойност, като отделен е въпроса дали това ще бъде доказано в процеса от ищцата. Искът по чл. 29, ал.3 СК е иск за личен принос на единия съпруг, произтичащ или от по- голямо трудово или друго възнаграждение или от повече лични усилия и той не се отнася до лично имущество- парична сума, получена по дарение от неговите родители или други лица. Т.е. искът по чл. 29, ал.3 СК в случая не подлежи на разглеждане. Същото се отнася и до предявения като насрещен иск по чл. 29, ал.3 СК от ответника срещу ищцата относно двата процесни автомобила. Този иск е преклудиран поради изтичането на едногодишния срок за предявяването му.

По отношение на датата на придобиването на правото на собственост върху новопостроената процесна сграда е въпрос на доказване в процеса кога тази сграда е била завършена до груб строеж и какви парични средства са били вложени в строежа и чии са били тези парични средства.

Съдът приема за разглеждане по делото на иск по чл. 23, ал.2 СК, по чл. 341 и сл. ГПК вр. чл. 34 ЗС.

При условията на чл.140 ГПК съдът като разгледа материалите по делото намери,че предявените искове са редовни и процесуално допустими.

Искания по доказателствата са направени от ищцата и ответника и същите са изложени в исковата молба, в допълнителната искова молба и в двата отговора на исковите молби.

Съдът намери,че сочените доказателства са относими към спора по делото и че следва да бъдат приети като такива по делото. По исканията за назначаване на експертизи по делото съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след приемане на доклада по делото.

На основание чл.140,ал.3 ГПК по делото следва да бъде насрочено от-крито съдебно заседание,за което да бъдат призовани страните.

Предвид горното и на основание чл.140,ал.1 ГПК,съдът

О