Решение № 1953 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1953 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Г. Ив. Кратункова Гражданско дело № 20241100103960 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от КОНПИ срещу S.D. (С. Д.) - гражданин на Република Турция, роден на ******** г. в гр. Kilis, Република Турция, персонален № ********, с паспорт № ********, с постоянен и настоящ адрес:

Република Турция, ISTANBUL, KUKUKCЕКМЕСЕ 1NONU MAHALLESI, ********, с която е предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отнето в полза на държавата следното имущество: парични средства в размер на 40 000 евро с обща левова равностойност 78 233,20 лв. и Благороднн метали и изделия от тях, както следва:

- тройунция злато, проба 999 - 4 броя - 124,40 грама;

- кюлчета злато, проба 999 - 3 броя - 8 грама;

- една десета унция злато, проба 999 - 3,10 грама;

- златни турски лири, проба 916-3 броя-21,10 грама;

- австро - унгарска монета, злато, проба 985 - 1 броя - 13,90 грама;

- злато скрап, проба 916, - 493,66 грама;

- злато скрап, проба 875, - 33,20 грама;

- злато скрап, проба 750, - 185 грама;

- злато скрап, проба 585, - 2 827 грама; всички с общо нето тегло 3 709,30 грама злато, на обща стойност 274 683,40., намерени в кабината на товарен микробус Марка „Iveco“, регистрационен номер 34FEN740, пътуващ от Полша за Турция, управляван от С. Д. на 09.09.2023г. на МП „Лесово“.

В исковата молба се твърди, че производството срещу ответника е образувано, на основание чл.110 от ЗПКОНПИ, след получено уведомление от уведомление от Окръжна прокуратура -Ямбол с вх. № УВКОНИПИ-1507/08.12.2023 г., за това, че по досъдебно производство № 103/2023 г. по описа на ТД „Митница - Бургас“, пр. пр. № 4155/2023 г. по 1 описа на Районна прокуратура - Ямбол, в качеството на обвиняем е привлечено лицето S.D.

(С. Д.) -- гражданин на Република Турция, роден на ******** г. в гр. Kilis, Република Турпия, персонален № ********, с паспорт № U ********, издаден на 20.05.2021 г., валиден до 20.05.2031 г., затова, че на 09.09.2023 г. през ГКПП „Лесово“, при излизане от Р. България за Р. Турция не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация - сумата от 40000 евро с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 09.09.2023 г., възлизаща на 78233,20 лв. и 3709,30 грама злато на обща стойност 27468,40лева, пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл.11а, ал.1 и ал.5 и чл.14г и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл10 от Валутния закон, обн. ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г., като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал.1 от НК вр.мл.23,ал.1 НК.

Посочва се, че превозното средство било селектирано по метод анализ на риска за извършване на митническа проверка. Водачът е заявил, че няма нищо за деклариране, освен превозвания товар - авточасти. На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците била извършена проверка на товарния микробус и личния багаж на водача. В хода на контролните действия в кабината на товарния микробус, поставени в дъното на хладилник и затрупани с хранителни продукти, увити в полиетиленови торби, са били открити укрити и недекларирани по установения ред парични средства и изделия от жълт метал. Паричните средства били преброени в присъствието на проверяваното лице S.D. (С. Д.). Установил се обшият им размер - 40 000 евро, както следва:

- Банкноти с номинална стойност 50 (петдесет) евро - 34 (тридесет и четири) броя общо 1 700 (хиляда и седемстотин) евро;

- Банкноти с номинална стойност 100 (сто евро) - 323 (триста двадесет и три) броя общо 32 300 (тридесет и две хиляди и триста) евро;

- Банкноти с номинална стойност 200 (двеста) евро - 30 (тридесет) броя - общо 6 000 (щест хиляди) евро.

На основание чл. 41 от ЗАНН, откритите парични средства в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) евро, били задържани с разписка за задържане №.23011942/10.09.2023 г.

На изделията от жълт метал била направена експертиза от вещо лице, вписан в списъка на МФ. в заключение на експертизата откритите недекларирани изделия от жълт метал са определени като изделия от злато, както следва:

- тройунция, проба 999 - 4 (четири) броя - 124,40 грама (сто двадесет и четири грама и четиридесет сантиграма);

- Кюлчета, проба 999 - 3 (три) броя - 8 (осем) грама;

- Една десета унция, проба 999-3,10 грама (три грама и десет сантиграма);

- Златни турски лири, проба 916-3 (три) броя - 21,10 грама (двадесет и един грама и десет сантиграма);

- Австро - унгарска монета, проба 985 - 1 (един) брой - 13,90 грама (тринадесет грама и деветдесет сантиграма);

- Злато скрап, проба 916 - 493,66 грама (четиристотин деветдесет и три грама и шестдесет и шест сантиграма);

- Злато скрап, проба 875 - 33,20 грама (тридесет и три грама и двадесет сантиграма);

2

- Злато скрап, проба 750 - 185 грама (сто осемедесет и пет грама);

- Злато скрап, проба 585 - 2 827 грама (две хиляди осемстотин двадесет и седем грама). Общо тегло 3 709,30 грама (три хиляди седемстотин и девет грама и тридесет сантиграма). Определена е обща стойност на недекларираните златни изделия, в размер на 274 683,40 лв. На основание чл. 41 от ЗАНН, откритите изделия от злато са задържани с разписка за задържане 23011944/10.09.2023 г.

Твърди се, че за извършеното престъпление по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура - Ямбол е внесла за одобрение в PC - Елхово споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № 103/2023 г. по описа на ТЗД„МитницаБургас“. По реда и при условията на чл. 382 от НПК е образувано НОХД№ 699/2023 г. по описа на PC - Елхово. Постигнатото споразумение между РП - Ямбол и подсъдимият S.D. (С.

Д.) е одобрено от съда с протоколно определение от 19.12.2023 г. и е влязло в сила на същата дата. Същият е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от 3 години.

Паричните средства са иззети и налични в края на проверявания период.

Твърди, че ответникът не е представил документи и обяснения доказващи произхода на средствата.

В законоустановения срок ответникът С. Д. , чрез процесуалният си представител адв. Г. К., е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че производството по делото е недопустимо и неоснователно. Ответникът не е гражданин на ЕС, а е гражданин на Република Турция, където живее и работи и плаща данъци и осигуровки. Същата е транзитно преминаващ чужденец през Република България, която не е изпълнила задължението си да декларира процесната валута пред митническите органи. С влязлото в сила споразумение по от 19.12.2023г., одобрено от PC Елхово по НОХД 699/2023г., е постановено задържаните парични средства и злато да бъдат върнати на С. Д.. Ответникът твърди, че не е терорист, не е заплаха за която и да е финансова система и няма данни за това. Няма данни да притежава или контролира незаконно придобито имущество. Оспорва процесната парична сума да е незаконно придобита. Още от момента на извършената проверка ответникът е заявил, не е знаел, че следва да декларира пред митницата носената от него сума. Оспорва като несъстоятелни доводите на ищеца, като счита за недопустимо производството по отношение на един транзитно преминаващ човек пред страната.

Искането на Комисията надхвърля предоставените и правомощия, като няма как който е да чужд гражданин на трета страна извън рамките на Европейския съюз да плаща осигуровки в Република България, както и да има движимо и недвижимо имущество, банкови сметки и пр. предвид реда в страната ни за това. Не е допустимо и е в разрез както с българското така и с европейското законодателство. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно постоянната съдебна практика намерила израз в определение №85/09.03.2022г. по ч.гр.д.№204/2022г. на ВКС, IV г. о., ГК, съдебното исково производство по раздел IV на гл. XII от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество несъмнено е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният ищец по него - КОНПИ действа по делото като процесуален субституент на българската държава. Чрез това исково производство националният законодател регламентира т. нар.

3

„гражданскоправна“ конфискация на незаконно придобито имущество (в този смисъл са и решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС), т.е. макар искът да има санкционен характер, правният спор по него се разглежда по гражданскоправен ред (както е изтъкнато и във формулировката на въпроса), респ. - делото е гражданско по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, без да попада в някое от посочените там изключения, поради което се включва в приложното поле на регламента. В правната доктрина и в съдебната практика (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС) няма съмнение и че искът за отнемане на незаконно придобито имущество е конститутивен - чрез него държавата (в лицето на процесуалния си субституент КОНПИ) упражнява субективно материално потестативно (преобразуващо) право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ). Когато в това незаконно придобито имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната последица от уважаването на иска - конститутивното (правопреобразуващото) вещнопрехвърлително действие на постановеното по него съдебно решение. И в случаи - когато недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от изключителната компетентност на българския съд. Искът за отнемане (по реда и при предпоставките на ЗОНПИ) на незаконно придобито имущество във всички случаи е от изключителната компетентност на българските съдилища.

Съгласно съдебната практика, намерила израз в Определение № 30 от 7.01.2025г. на ВКС по ч. гр. д. № 3264/2024 г., IV г. о., ГК, материалното право на държавата да отнеме незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ може да възникне и когато ответникът/проверяваното лице е чужденец – лице, което не е български гражданин, но към момента на престъплението, за което е привлечен като обвиняем и поради което е образувана проверката от КОНПИ, е пребивавал макар и за кратък период в Република България/преминал е транзитно през нейната територия.

По основателността:

Видно от писмените доказателства производството по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление вх. No УВКОНПИ-1507/08.12.2023 г., за привличането в качеството на обвиняем на С. Д. по досъдебно производство № 103/2023г. по описа на ТД Митница Бургас, по пр.пр. №4155/2023г. по описа на РП Ямбол, за извършено престъпление по чл.

251, ал. 1 от НК.

С Решение № 315/03.04.2024 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на горепосоченото уведомление.