Определение № 445 от 12.08.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Монтана, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500277 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на О

Л , представлявана от кмета Цветан Цветанов, против определение № 543/08.05.2024 г. на Ломския районен съд по гр. д. № 2147/2023 г., с което е отказано конституирането на трето лице помагач.

Жалбоподателят О Л чрез адв. Л. А. твърди, че определението е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови привличане на трето лице помагач на страната на ответника. Развива доводи, че О Л като ответник по иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е изложила защитна теза, че шахтата, в която е пропаднал ищецът, не е собственост на ищеца, а на „хххх ЕАД. Общината има интерес от привличането на търговското дружество, което в процеса да заяви дали признава факта, че е собственик на шахтата. Неправилно ЛРС е приел, че привличането е поставено в зависимост от наличието на интерес у третото лице. Дали привличащата страна има регресни права спрямо третото лице също не е определящо за уважаване на искането по чл. 219 от ГПК.

Ответникът по частната жалба Г. А Д. не взема становище.

Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с изложените доводи и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирана да обжалва страна, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Пред Ломския районен съд е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на това, че ищецът Г. Д. пропаднал 1 в шахта на ул. хххх“ в гр. Л , получил счупвания и понесъл болки и страдания. Искът е насочен срещу О Лх като ищецът обосновава твърдение, че собственик на улицата е Общината и тя е задължена да поддържа улицата в състояние да бъде безопасно ползвана от пешеходците.

В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение, че не е собственик на самата шахта. Посочил е, че тя е на „ххххАД, затова е направил искане това дружество да бъде привлечено като трето лице помагач.

ЛРС е отхвърли искането, защото е приел, че Общината не разполага с регресен иск срещу „хххх“ АД, поради което и не е налице правен интерес от конституиране на дружеството като помагач в процеса.

Въззивният съд намира обжалваното определние за законосъобразно.

Аргументите на жалбоподателя, че привличането на трето лице помагач е инструмент, чрез който привличащата страна да подчини привлечената на силата на пресъдено нещо, са правилни, но неприложими в разглежданата хипотеза.

Допускането на едно трето лице в процеса се прави, за да се даде възможност на привличащата страна в по-късен момент да упражни свое право срещу привлечената страна. Съдът е длъжен да изследва наличие на правен интерес от привличането и този правен интерес се състои в това, че постановеното решение ще внесе яснота в отношенията както между ищец и ответник, така и между привличащ и привлечен.

При завеждане на регресен иск привличащата страна ще се ползва от вече установеното със сила на пресъдено нещо, защото привлечената страна е била участник в процеса със свои процесуални механизми за защита – да представя доказателства, да оспорва иска.

В случая ОЛ оспорва пасивната легитимация по иска. Като твърди, че не е собственик на шахтата, ищецът цели изцяло да се освободи от отговорност за непозволено увреждане. Липсват данни за някаква правна връзка между О и „хххх“ АД, която да поражда притезание на Общината срещу дружеството, от което се налага и изводът за липса на правен интерес от привличане. Решението, постановено с участието на подпомагаща страна, ще има подготвително значение за един бъдещ процес, иницииран от подпомаганата страна срещу подпомагащата. В случая Общината не навежда факти, които могат да послужат като основание на неин бъдещ иск срещу „хххх“ АД.

Да се допусне участие на хххАД като подпомагаща страна без да е налице възможност за регресна претенция, означава на ищеца да се наложи втори ответник, а това е недопустимо. Само ищецът може да избере срещу кого да насочи претенцията си, не съществува процесуална възможност ответникът да поиска конституиране на друго лице като ответник. В хипотезата на привличане на трето лице то участва, за да подпомогне постигането на полжителен за ответника резултат и не защитава собствени 2 права в процеса, а упражнява процесуални права в подкрепа каузата на ответника.

Искането на О Л в конкретния случай цели „хххх“ АД да участва като лице, носещо цялата отговорност за настъпване на вредите и да замести напълно Общината при постановяване на крайния резултат.

Третото лице може да признае или отрече фактите, изложени в исковата молба, както се изтъква в частната жалба, но това не е достатъчно, за да е налице правен интерес от привличането му.

МОС намира, че не са налице предпоставките на чл. 219 от ГПК за привличане на „ххххх“ АД като трето лице помагач на ответника в процеса, затова потвърждава обжалваното определение като правилно и законосъобразно, а частната жалба на О Л оставя без уважение.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на О Л представлявана от кмета Ц Ц , против определение № 543/08.05.2024 г. на Ломския районен съд по гр. д. № 2147/2023 г.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3