Решение № 6924 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6924 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110177046 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 025.00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”, включващо 25 лв. ликвидационни разноски за вреди, причинени при ПТП на 04.11.2023 г. на лек автомобил "******", модел „*******“, с рег. № ******, вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил „*****“, модел „******“, с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 507.41 лв. за периода 13.07.2024 г. – 26.12.2024 г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско Стандарт” за л.а. "******", модел „*******, с рег. № ******, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 8 000.00 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 25.00 лв.

Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума в цялост, въпреки че е бил поканен с регресна покана.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на процесното ПТП, както и фактите и обстоятелствата, свързани с него, сочени в исковата молба. Излага доводи относно доказателствената стойност на протокола за ПТП. Оспорва записаното в протокола и заявлението за изплащане на обезщетение. Оспорва вината на водача на л.а. „*****“, модел „******“, с рег.№ **********. Твърди, че причинител на процесното ПТП е водачът на л.а.

"******", модел „*******“, с рег. № ******. Счита, че той е нарушил разпоредбата на чл. 24 1

ЗДвП, като е спрял рязко пред другия л.а. С оглед горното навежда възражение за съпричиняване. Счита размера на претенцията за необосновано завишен. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване в намален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Ответникът оспорва механизма на ПТП доколкото счита, че същият не е бил доказан в условията на пълно и главно доказване, както и че част от описаните вреди по автомобил "******", модел „*******“, с рег. № У 8443 ВА не се намират в причинно следствена връзка с процесното ПТП.

От справка ГФ се извежда, а и не се оспорва, че към 04.11.2023 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на л.а. „*****“, модел „******“, с рег.№ ******* и ответното дружество.

Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 04.11.2023 г. между собственика на автомобил "******", модел „*******“, с рег. № *******и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”.

Установява се, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 8 000.00 лв. за отстраняване на вредите по автомобил "******", модел „*******“, с рег. № ****В полза на „******“ ЕООД.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 04.11.2023 г.

Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В този протокол водачът на л.а. „*****“, модел „******“, с рег.№ ***** се е признал за виновен за настъпване на ПТП-то, което следва да бъде отчетено в настоящото производство.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 04.11.2023 г. около 10:40 часа, л.а. „*****“, модел „******“, с рег.№ *****се движи по Републикански път I-5 с посока от гр. ***към гр. ****и в района на разклона на с.****водачът реализира ПТП с преднодвижещия се и намаляващ скоростта си на движение л.а. "******", модел „*******“, с рег. № *****. Вследствие на извършените от двамата водачи маневри, траекториите на превозните средства се пресекли и настъпил удар.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително показанията на свидетеля Д. И. Д.. Той споделя, че на разклона на с.*****преди гр. ****при навлизане в участък с ограничение от 60 км/ч., преди навлизане в ляв завой и двойна непрекъсната линия срещу него изскочил товарен автомобил, който изпреварвал камион в насрещната лента, а успоредно с Д. се движел и джип, поради което рязко натиснал спирачката, при което станало ПТП с движещия се зад него автомобил „***********“. В показанията си разказва, че преди ограничението се е движел с около 6065 км/ч., а след ограничението – с 60 км/ч, като забелязал, че при л.а. „***********“ след удара сработили въздушните възглавници.

2

По делото е разпитан и свидетелят Х. А. Х., който разказва, че си спомня за процесното ПТП, като ударът настъпил, тъй като движещата се пред него кола спряла рязко, тъй като пред нея било реализирано изпреварване и ако не беше предприел спиране, е щял да се случи челен удар. Потвърждава, че подписа в съставения ДКП е негов. Твърди, че се движел със скорост около 70-80 км/ч., като между неговата кола и предната имало разстояние около 150м. Сочи, че в процесния ден времето било облачно.

Съдът не кредитира изцяло на свидетеля Х. Х., тъй като са неубедителни и противоречат на останалия доказателствен материал, най-вече на протокол за ПТП от 04.11.2023г. В този протокол водачът на л. а . „Фолксваген“, модел „******“, с рег.№ ********Х. А. Х. се е признал за виновен. От показанията на св. Д. се извежда, че в пътните ленти срещу него внезапно е изскочил товарен автомобил, който изпреварвал движещия се в насрещната лента камион, а успоредно до автомобила на св. Д. се движел и джип, което обосновало и необходимостта от натискане на спиравката. Същото споделя и свидетелят Х. като причина за ПТП. Свидетелят Д. сочи още, че въздушните възглавници на л.а.

„**********“ били сработили, докато св. Х. твърди, че е бил на достатъчна дистанция от предходния автомобил на поне 150м., което си противоречи както с вида на нанесените щети, така и със сработилите въздушни възглавници. По тези съображения съдът не кредитира показанията му.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. "******", модел „*******“, с рег. №******

Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.

„****“, модел „******“, с рег.№** ****не се е движел със съобразена скорост и дистанция, която да му е позволявала да спре при всяко предвидимо препятствие, в случая при необходимост от намаляне и спиране и на автомобила пред него . В свидетелските си показания водачът на л.а. „*****“, модел „******“, с рег.№ ****сочи, че се е движел със скорост 70-75 км/ч., като в района на настъпване на ПТП, както е посочено и в САТЕ, вертикалната пътна маркировка е съставена от пътен знак ****– забранено е движението със скорост по-висока от 60 км/ч.

Ето защо следва да се приеме, че водачът на л.а. „*“, модел „******“, с рег.№ ***** е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Тук е важно да се отбележи, че в протокола за ПТП водачът на л.а. „*“, модел „******“, с рег.№ ***** се е признал за виновен за настъпване на процесното ПТП.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. "******", модел „*******“, с рег. № ****. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата.

Напротив, от АТЕ и свидетелските показания се установява, че водачът на л.а. "******", модел „*******“, с рег. № **** към момента на настъпване на удара не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, понеже ударът е бил с внезапен характер в задната част на автомобила. Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. "******", модел 3

„*******“, с рег. № ***** не е осъществил противоправно действие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

С оглед горното съдът приема, че с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени за ремонт на автомобила е 13 140.37 лв.

За пълнота следва да се посочи, че не следва да се прилага сочената от ответника методика, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Съобразно установената съдебна практика (в този смисъл решения № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС), актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г., която препраща към методиката по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г.