Решение № 13145 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

.3145 гр. С., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20231110125052 по описа за 2023 година

Предявен е иск за делба по чл. 34 ЗС на следните недвижими имоти: обекти в сграда с идентификатор № ., с административен адрес: област С../:

1) Сутерен /бивши гаражи/, които са в процес на заснемане и нанА.не по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С.;

2) Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..1, с административен адрес: област С., община С., гр. С., район С.а,п.к. ., ул. „., вид собственост – частна, тип жилище, брой нива – едно, площ по документи 166 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата;

3) Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..2, с административен адрес: област С., община С., гр. С., район С.а,п.к. ., ул. „., вид собственост – частна, тип жилище, брой нива – едно, площ по документи 166 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата;

Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на посочените недвижими имоти. Твърди, имотът на посочения в исковата молба адрес да е закупен от М.К.К. през 1933 г., в който последният построил жилищна сграда.

Твърди М.К. да е починал на 23.06.1969 г., като след смъртта е оставил за единствен наследник съпругата си Й.К., която от своя страна е оставила за наследници В.М., Л.Я. и Л.С.. Твърди, че с договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г. В.М. е прехвърлила на П. П. наследството, получено от Й.К., като навежда доводи, че същият е нищожен поради липса на форма. Л.Я. от своя страна продала своята 1/4 от имота на С. П.. След смъртта си В.М. е оставила за наследници Л.С. и Л.Я.. Последната е оставила 1 за наследник З. М. И.. Л.С. също е починал като е оставил за наследник Е. С..

При тези твърдения ищецът Е. С. иска описаните в исковата молба недвижими имоти да бъдат допуснати до делба при квоти 1/2 ид. части за нея, 1/4 ид. части за З. И. и по 1/24 ид. част за П. П., А. Л. и Д. П..

Ответниците П. П., А. Л. и Д. П. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват лицата, по отношение на които следва да се извърши делбата и посочените от ищеца квоти. Оспорват твърдението, че договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г. е нищожен, поради което считат, че делбата следва да се извърши между ищеца – Е. С., П. П., А. Л. и Д. П. при различни от твърдените с исковата молба квоти. В условията на евентуалност, при условие, че съдът счете договора за продажба на наследство от 06.05.1997 г. за нищожен, твърдят, че П. П. е наследник на В.М. по силата на саморъчно завещание от 23.02.1996 г., което представят по делото заедно с протокола за обявяването му от нотариус.

С допълнително становище от 31.01.2024 г. ищецът оспорва завещанието като противно на закона и на добрите нрави. Твърди П. П., А. Л. и С. П. да са се възползвали от възрастта на В.М. и от обстоятелството, че е живеела сама, за да се разпореди с нейната част от имотите чрез множество сделки.

Ответникът З. М. И. не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Искът за делба е конститутивен и цели прекратяване съсобствеността между страните. Решението, с което приключва първата фаза на делбата има установително действие, а именно има за цел да установи със сила на пресъдено нещо налице ли е съсобственост, между кои лица, за кои имоти и при какви квоти. В този смисъл ищецът следва да докаже фактите, от които произтича съсобствеността между страните върху делбените имоти.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба с .., том ., дело . от 06.09.1933 г., от който е видно, че М.К.К. е придобил правото на собственост върху недвижим имот с площ от 277 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „., представляващ имот парцел .. , в кв. 63, понастоящем представляващ имот с идентификатор ., находящ се в област С. (столица), община С., гр. С., район С.а, п.к. ., ул. „.. Съгласно чл. 219 от действащия тогава Закон за задълженията и договорите от 1892 г. правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имоти се е прехвърляло с нотариален акт, поради което и при липса на наведени доводи за обратното следва, че М.К. е придобил чрез валидна сделка собствеността върху описания имот.

По делото е представено удостоверение за наследници № ., от което е видно, че М.К. е починал на 23.06.1969 г., за което е издаден акт за смърт № .., като към този момент единствен негов наследник по закон е неговата съпруга. До доказване на противното удостоверението за наследници 2 представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се полза с материална доказателствена сила (арг. от чл. 179 ГПК). Съгласно чл. 9 от Закон за наследството, ред. от 01.01.1951 г. (действаща към момента на смъртта на наследодателя) съпругата на наследодателя е негов наследник по закон, като тя наследява сама, тъй като липсват наследници от определените по закон редове. Поради това единствен наследник по закон на М.К. е съпругата му Й.Х.К.

По делото е представено удостоверение за наследници .398 от 04.07.2002 г., от което е видно, че Й.Х.К.е починала на 05.07.1991 г., за което е издаден акт за смърт № . от 1991 г. и към този момент роднини, които биха могли да наследят по закон са били В.Х.М. (сестра – чл. 8, ал. 1 ЗН, ред. от 28.05.1985 г.) и починалата по-рано Е.Х.П.-С. (сестра - чл. 8, ал. 1 ЗН, ред. от 28.05.1985 г.). Предвид обстоятелството, че втората сестра е починала порано и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН (ред. от 28.05.1985 г.) по право на заместване децата й имат право да наследят по-далечния наследодател. Като в случая Е.П.-С. е имала син – Л.И.С., и дъщеря – Л. И. Я., които в качеството им на низходящи на починал по-рано наследник са наследили наследодателя на прекия си наследодател. Към този момент наследството следва да се разпредели по коляно съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗН (ред. от 28.05.1985 г.), като живата сестра – В.М. наследява ½ от наследството на Й.К., а Л.И.С. и Л. И. Я. по право на заместване наследяват равни части от дела на майка си, т.е. по ¼ от наследството на Й.К. (арг. от чл. 5 ЗН вр. с чл. 10, ал. 2 ЗН).

По делото е представен договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г., сключен между В.М. и ответницата – П. П., с който В.М. е прехвърлила на П. П. съвкупността от права и задължения, които е придобила по наследство от сестра си Й.К., срещу цена от 300 000 лв., за която сума е посочено, че е внесена по банкова сметка на продавача. Предвид описаните престации по договора той следва да бъде квалифициран като договор за продажба на наследство по смисъла на чл. 212 – 213 ЗЗД, тъй като наследствената маса се прехвърля срещу насрещна парична сума – цена. И следователно за него е приложимо специалното правило за форма по чл. 212, ал. 2 ЗЗД – писмена с нотариална заверка на подписите, като е ирелевантно дали в наследствената маса се включват или не недвижими имоти.

Процесният договор е в писмена форма, като на задната страна е извършена и нотариална заверка на подписите с рег. № . от нотариус Н. при Втори районен съд, вписан в АВ с вх. рег. № ., с което е спазена формата за действителност. Позоваването на ищеца на мотивите на решение по гр.д. № . г. по описа на СРС е ирелевантно, тъй като същите не се ползват със сила на пресъдено нещо на основание чл. 298, ал. 1 ГПК. Изискуемата форма за действителност на договора е спазена, като съгласно чл. 590 ГПК /както и чл.

486 от ГПК от 1952 г.(отм. )/, удостоверяването на подписи върху частен документ се извършва с надпис върху самия документ, като законодателят е направил съответно препращане към правилата за реквизитите на нотариалния акт. В настоящия случай такъв надпис е извършен на гърба на 3 документа и при спазване на всички необходими реквизити: годината, месеца и деня на извършването на заверката; името на нотариуса, който го извършва, имената на лицата, участващи в производството, подпис на страните и на нотариуса, за установяване на което съдът извърши констатация от оригинала на договора в открито съдебно заседание.

Следователно посоченият договор за продажба на наследство е породил целеното от страните правно действие и като елемент от съвкупността от права и задължения, които В.М. е придобила по наследство от своята сестра, към П. П. е преминала и тази 1/2 ид.част от процесните делбени имоти. С този договор е отменено представеното по делото саморъчно завещание от В.М. от 23.02.1996 г. в частта по отношение тази 1/2 ид.част от делбените имоти съобразно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗН. Ето защо към момента на смъртта на В.М. нейните наследници по закон – Л.Я. и Л.С. в качеството им на низходящи на сестрата на наследодателката – Е.П., не са наследили по право на заместване на ид. части от делбените имоти, тъй като те вече не са били в патримониума на наследодателя.

По делото са представени нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот, сключени между Л. И. Я. и С. Г. П., както следва: Нотариален акт ., том ., рег. № ., дело . от 2003 г., с който Л. И. Я. е прехвърлила на С. Г.

П. 2/5 от своята ¼ ид.ч. от правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1) дворно място, съставляващо неурегулиран поземлен имот .7, кв. 63 по плана на гр. С., местността „.” с площ от 277 кв.м., при граници по скица: ул. „.”, неурегулиран поземлен имот .8 и УПИ парцел . за . и .; 2) партерен етаж на жилищна сграда, построена в гореописаното дворно място, състоящ се от пет помещения, миялна, тоалетна и коридор, на застроена площ на апартамента 166.00 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата; 3) първи надпартерен етаж на жилищната сграда, построена в гореописаното дворно място, състоящ се от седем помещения, вестибюл, две тоалетни, кухня и коридор, на застроена площ на апартамента 166 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата; 4) подземен гараж (сега мазе), на жилищната сграда, построена в гореописаното дворно място, с площ 240.00 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата.

Аналогично с последващи нотариални актове за покупко-продажба с .07, том ., рег. ., дело № .., нотариален акт с .04, том ., рег. № . г. и нотариален акт с ., том ., рег. ., дело . от 2005 г. Л. И. Я. е прехвърлила на С. Г. П. по 1/20 от описаните недвижими имоти или общо 4/20. Следователно общо с четирите нотариални акта Л. И. Я. е прехвърлила на С. Г. П. притежаваните от нея по наследство 5/20 (или 1/4) ид. части от правото на собственост върху процесните имоти.

По делото е приложено удостоверение за наследници с № . от 15.09.2007 г., от което е видно, че след смъртта на С. П. на 03.09.2007 г., установена с акт за смърт .0. от 04.09.2007 г., е оставила наследници по закон:

Д. П. П. (съпруг – чл. 9 ЗН), А. Д. П. и П. Д. П. (дъщери – чл. 5 от ЗН).

4

Предвид наличието на сключен брак към момента на придобиване на посочените ¼ ид. ч. от процесните имоти между С. П. и Д. П., което обстоятелство не се оспорва от страните, те са станали съпружеска имуществена общност на основание чл. 20 от СК от 1985 г. Следователно с настъпване на смъртта на С. П. на 03.09.2007 г. . се е прекратила на основание чл. 26, ал. 1 СК от 1985 г. при равни дялове за двамата съпрузи, т.е. 1/8 ид. част (което е равно на 3/24 ид. части) за Д. П. П. и втората 1/8 ид. част е наследена поравно между него и децата, т.е. по 1/24 ид. част за всеки, придобити по наследство.

Дъщерите са наследници от първи наследствен ред и съгласно чл. 5 ЗН те наследяват в равни дялове, а съпругът е „плаващ наследник”, той не попада в някой от четирите наследствени редове, а наследява заедно с първи, втори и трети ред при квоти описани в закона и изключва четвърти наследствен ред.

В случая той наследява заедно с деца, т.е. наследници от първи наследствен ред, поради това и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН (ред. от 1.01.2001 г.) той наследява дял равен на дела на всяко дете. Всеки от изброените наследници е наследил по 1/3 от 1/8 ид. част от правото на собственост върху процесните недвижими имоти или това е равно на 1/24 ид. част за А. Д. П., 1/24 ид. част за П. Д. П. (или общо 13/24 предвид придобитата от нея 1/2 ид. ч. от имота с договор за продажба на наследство от 06.05.1997 г.) и 4/24 за Д. П. П., от които 3/24 са придобити поради действието на режима на съпружеска имуществена общност между него и наследодателката – С. П. и 1/24 е придобил по наследство от своята съпруга.