Решение № 84 от 28.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Благоевград, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Н. Г. С. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600088 по описа за 2024 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на адв. Д. С. от АК Благоевград като служебен защитник на подсъдимия Х. В. М., против Присъда № 65/20.10.2023 г. по н.о.х.д. № 457/2023 г. по описа на РС – Благоевград, с която подс. М. е признат за виновен в това, че на 08.06.2021 г. в сградата на „Сектор пътна полиция“, при ОД на МВР- Благоевград, находяща се в Благоевград, ул. Димитър Солунски № 82, пред Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Благоевград е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП се подава пред органите на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № *, издадено на името на Х. В.

М., е откраднато, като за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК на основание чл.

78а, ал. 1 НК районният съд е освободил подс. М. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., като подс. М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Благоевград сумата от 98.52 лв. за разноските за графическа експертиза по досъдебното 1 производство.

В жалбата и в допълнението към нея служебният защитник адв. С. изразява недоволството от присъдата, сочат се подробни съображения защо обжалваната присъда е неправилна, в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснована, като се иска въззивният съд да приеме, че по делото не се установява подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която подс. М. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Във въззивната жалба се излагат доводи, че подаването на конкретната декларация не било задължителен реквизит, изискуем по силата на закона, като в чл. 313 НК не бил посочен актът /чл. 17 от Правилник за издаване на българските документи за самоличност/, за да се носи отговорност, като било недопустимо разширително тълкуване или по аналогия в наказателното право. Сочи се, че деянието е несъставомерно и защото в случая не се касаело за производство по издаване на дубликат /по чл. 160 ЗДП/, а до направено искане за ново свидетелство, поради което лицето не попадало в обсега на чл.

160 ЗДП, като подадената декларация, за която е прието, че е изискуема по последния текст, не била обсъдена с останалите писмени доказателства по делото и доводите на защитата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. М., редовно призован, се явява лично в първото проведено по делото с.з., като е направил искане за назначаване на служебен защитник, като поради неговото лично явяване по делото е освободена от по-нататъшно участие в производството адв. С., защитавала подсъдимия при разглеждане на делото в негово отсъствие, връчени са документи на подс. М. за осъществяване на личната му защита по делото. В последното с.з., в което е приключено делото, подс. М., редовно призован, не се явява, без да сочи уважителни причини за неявяването си, като съдът е отменил определението си за назначаване на служебен адвокат, тъй като поради неявяването на подсъдимия пред въззивния съд е прието, че същият не желае да бъде защитаван от адвокат, с участието на който и на подсъдимия лично във въззивното производство да се осъществи защитата.

В хода на пренията пред въззивния съд представителят на ОП 2

Благоевград пледира за неоснователност на жалбата срещу постановената осъдителна присъда, която според прокурора е правилна и законосъобразна.

Сочи, че събраните доказателства установявали фактите, изложени в съдебния акт, като подсъдимият е потвърдил неистина в писмена декларация, която се дава по силата на закон пред органа на властта - чл. 160 ЗДП, налице било и престъпление от субективна страна, като подсъдимият е санкциониран два дни преди да депозира декларацията, като му е отнето свидетелството за правоуправление в Германия за управление след употреба на алкохол, а не било откраднато, както е декларирал в декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на българските лични документи, като в случая заявяването в декларацията, че свидетелството за правоуправление е откраднато налага издаването на дубликат, а не се иска издаване на ново свидетелство, като е приложим чл. 160 ЗДП, като и разпоредбата на чл. 17 Правилника за издаване на българските лични документи, която е приета с постановление на Министерски съвет, поради което е акт, визиран в чл. 313 НК. Прокурорът иска да се потвърди осъдителният съдебен акт на РС Благоевград.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани нови доказателства, касаещи местоживеене като регистриран адрес, трудова заетост на подс. М..

Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата на служебния защитник е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът намира фактическите положения по делото, установени от първоинстанционния съд, за правилни. В резултат на анализа на доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд и по досъдебното производство с оглед взетото решение от съда да разгледа производството по глава 28 НПК /срещу приложението на особените правила и определяне на наказанието с приложение на чл. 78а НК не е депозиран протест от прокурора/, се установява следната фактическа обстановка, описана и в мотивите на районния съд:

Преди излагане на фактическата обстановка въззивният съд следва да посочи, че макар и да не се съгласява, че районният съд е имал основание да започне разглеждането на делото в отсъствие на подс. М. /същият е призоваван само на адреса, на който е имал регистрация в НБДН, където не е 3 открит, като във въззивната инстанция е посочил друг адрес, на който е живеел под наем, бил е призоваван по телефон, който е известен по досъдебното производство, която възможност за призоваване не е била използвана от районния съд преди вземане на решение за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия/, това в случая не следва да се приема като основание за връщане на делото за ново разглеждане с оглед поведението на подсъдимия във въззивното производство /редовно призован не се явява за разглеждане на делото в последното с.з., за да защити лично правата си и да съгласува защитата си със служебен адвокат/ и очевидното му нежелание за лично участие в производство, макар и по същото да не е задължително.

Следва да се приемат за установени по несъмнен начин обстоятелствата относно характеристичните данни за подс. М. – същият е роден на * г., с регистриран постоянен и настоящ адрес в Б., на който адрес не живее, често пътува във връзка с осъществяване на труд извън пределите на Р България, женен е и баща на 4 деца, ненавършили пълнолетие, безработен към настоящия момент. Районният съд е събрал доказателства за съдебното минало на подс. М., като е приел, че същият е неосъждан, както и че са заличени наложените му административни наказания след освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Въззивният съд също намира, че са заличени наказването на подсъдимия с решения по н.а.х.д. № 15/2016 г. на РС Сандански на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. и по н.а.х.д. № 902/2015 г. на РС Благоевград на административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. Съгласно събраните писмени доказателства в производството изпълнителен лист по първото посочено дело е бил издаден на 10.05.2016 г., като макар и да няма данни кога е получен в НАП като предприети действия за принудително събиране на глобата следва да се приемат разпореждането за присъединяване на публичния изпълнител от 26.06.2019 г., към която дата е бил изтекъл 3-годишен абсолютен давностен срок за принудителното събиране на държавното вземане с образуване на производство за това, след която дата до датата на обвинението е изтекъл и срок от 1 г. за заличаване на това наказване на подс. М. с административно наказание глоба. По второто дело изпълнителен лист е издаден на 06.10.2015 г., с разпореждане за присъединяване от 25.11.2015 г. е прекъсната относителната давност за събиране на вземането от наложена глоба, като са започнати с разпореждането действия за принудително събиране, но 4 наложени обезпечителни мерки има на 05.07.2021 г., след повече от 2годишен срок от 25.11.2015 г., като следва да се приеме, че и това наказание глоба е станало неизпълнимо по принудителен ред към дата 25.11.2017 г., след която дата е изминала и 1 г. за заличаване и на това наказване /независимо, че изпълнителното дело в НАП продължава да е висящо и да не е прекратено производството за събиране на тези вземания с длъжник подс.

М./. Следва и да се посочи, че съответен протест на прокурора за отмяна на приложението на чл. 78а НК не е подаден и въззивният съд не може да обсъжда по-тежко наказване на подсъдимия и поради това обстоятелство.

От писмените доказателства по досъдебното производство се установява, че подс. М. е имал издадено валидно СУМПС № * /л. 25 от ДП/, издадено от МВР Благоевград на 05.03.2020 г. с валидност до 05.03.2030 г., но същото на 06.06.2021 г. било отнето в Германия от немските контролни органи, които констатирали извършено нарушение от подс. М. - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2 промила. След отнемането издаденото от българските власти СУМПС на подс. М. било изпратено по служебен път от властите в Германия до Главна дирекция „Национална полиция“ гр. София при МВР на Р България, откъдето СУМПС е изпратено в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Благоевград с писмо от 22.12.2021 г., получено в Сектор ПП Благоевград на 05.01.2022 г. ведно с документите от немските власти във връзка с изземването на СУМПС, като била извършена проверка във връзка с изпратеното свидетелство за правоуправление, при която е констатирано, че същото СУМПС, издадено на името подс. М., е със статус невалиден като откраднато.

Видно от писмените доказателства по делото два дни след отнемането на валидното тогава СУМПС в Германия, подс. М. се бил вече върнал в България и на 08.06.2021 г. отишъл в сградата на Сектор „Пътна полиция“ в Благоевград, за да подаде документи за СУМПС. Подал заявление с вх. № 5868/08.06.2021 г. за издаване на СУМПС, като към заявлението приложил попълнени от него два броя декларации /л. 67 и л. 68 от ДП/ - в едната декларация, изисквана по чл. 160, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на българските лични документи и Приложение № 6 към тази разпоредба, пред орган на властта /Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Благоевград/, до който сектор е подадено заявлението и приложените към същото декларации, подс. М. е посочил, че 5 му е изчезнало портмонето и не знае, като е дошъл да си подаде за друго, че е откраднато свидетелството за управление, като посочването от подс. М., че неговото СУМПС е откраднато не било вярно, защото два дни по-рано му е било иззето от немски контролни органи заради шофиране след употреба на алкохол. Подсъдимият попълнил и декларация, в която във връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП е посочил, че има обичайно пребиваване в Р България, като е посочил адрес в ж.к. Еленово в Благоевград.

В заключението на извършената по ДП графическа експертиза са направени изводи, че подс. М. е подписал за подател заявление с вх. № 5868/08.06.2021 г. за издаване на СУМПС, както и за „декларатор“ приложената към заявлението Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на българските лични документи от 08.06.2021 г., в декларацията за обичайно пребиваване и в разписката за получаване на документа /СУМПС/ на 15.06.2021 г.