Решение № 312 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002100863 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 12 от 11.01.2024г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-Перник, с което е отменено решение № 260214 от 27.10.2022г. по гр.д. № 5588/2020г. на Pайонен съдПерник и вместо това са отхвърлени предявените от В. Т. С., в лично качество и като наследник на И. В. С., искове срещу: Т. В. И. (заместена в хода на процеса съгласно чл. 227 ГПК от Р. Н. И. и А. Н. И.), Н. К. И. (заместен в хода на процеса съгласно чл. 227 ГПК от Р.

Н. И. и А. Н. И.), Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И., а именно:

- иск по чл. 108 ЗС против Р. Н. И. и А. Н. И., като наследници на Т. В. И., за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. метра по плана на [населено място] и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част от имота;

- иск против Р. Н. И. лично и като наследник на Н. К. И., против А. Н. И. като наследник на Н. И., и против М. К. И., че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М., както и за признаване, че ищецът собственик на 1/2 ид. част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част;

- иск по чл. 108 ЗС против Н. Р. И. и А. Р. И. за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част.

В решението е допусната грешка при изписване на номера на спорния УПИ, който е *, а не 1

*. Същата грешка е направена в касационната жалба, но с изрична молба на касатора е направена поправка.

Касационната жалба е подадена от ищеца В. Т. С. чрез адв. А.. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд не е бил сезиран с жалба от ответниците А. Н. И., М.

К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. срещу уважаването на исковете против тях, но въпреки това съдът е отменил решението и спрямо тях. Изтъква се нищожност на решението в частта, с която е отхвърлен първия иск, предявен първоначално срещу Т.

И., поради неяснота и неразбираемост на мотивите. Евентуално се поддържа неправилност на решението.

Ответникът по жалбата Р. Н. И. чрез пълномощника си адв. Я. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира в своя полза присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Останалите ответници: А. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. не са представили писмен отговор.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за преценка допустимостта на обжалвания акт поради съмнение, че първоинстанционното решение е отменено в необжалвана част. Допуснато е касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на два от изводите на съда.

Първо, изводът, че искът срещу Т. И. (заместена от Р. И.) е неоснователен, въпреки приетото, че тя не е била собственик на 1/2 ид.ч. от имота и не е могла да я прехвърли с договора за дарение. Второ, че вписването на искова молба за установяване право на собственост има оповестително-защитно действие.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Пред районния съд са предявени искове по чл. 108 ЗС от И. В. С. и В. Т. С.; И. С. е починала в хода на процеса е и заместена от втория ищец - неин наследник. Ответници по исковете са: 1/Т. В. И. (починала и заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.), 2/ Н. К. И. (починал и заместен от Р. Н. И. и А. Н. И.), 3/ Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И.. Предявените искове са три: 1/ против Т. В. И. (заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.) да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. м. по плана на [населено място] и да бъдат осъдени да предадат владението върху тази идеална част; 2/ против Н. К. И. (заместен от наследниците му Р. Н. И. и А. Н. И.), против Р. Н. И. и против М. К. И. да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от горепосочения УПИ и че те не са носители на право на ползване върху тази идеална част, учредено с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. от Т. В. И. и да предадат владението върху посочената идеална част; 3/ против Н. Р. И. и А. Р. И. (като приобретатели по договора за дарение, посочен по-горе) да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от същия УПИ да бъдат осъдени да предадат владението върху идеалните части от имота. Твърдението на ищеца е, че всички ответници упражняват владение върху имота и така смущават неговото право на владение - уточнение на иска с молба от 26.04.2022г.

Въззивният съд е споделил установеното от първата инстанция от фактическа страна и 2 съгласно чл. 272 ГПК е препратил към него. С договор за продажба с нотариален акт от 1975 г. И. В. С., по време на брака си с Т. К. С., е придобила 1/2 идеална част от дворно урегулирано място от 1066 кв.м., съставляващо парцел * в квартал 61 по плана на [населено място], заедно с жилище, обособено в северната част на едноетажната масивна жилищна сграда, намираща се в парцела. След смъртта на Т. С. през 2005г. и на И. С. - по време на настоящия процес ищецът В. Т. С. - техен син, се явява собственик на тази 1/2 ид.ч.

С нотариален акт от 1986г. първоначалната ответница Т. В. И. е призната за собственик по наследство и давност на другата 1/2 идеална част от същия поземлен имот, заедно с обособеното жилище в южната част на едноетажната масивна жилищна сграда.

Със съдебно решение по гр.д. № 825/1986г. на Пернишки районен съд е извършено разпределение на ползването на дворното място между Т. В. И. и И. В. С., като е постановено Т. В. да ползва частта, означена на скицата на вещото лице с буквите :

А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,А (това е северната част на имота), а И. В. да ползва частта, означена с буквите : А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,Л,М,А (южната част на имота).

Според приетата техническа експертиза сега действащият кадастрален план и регулационен план на [населено място] е одобрен през 2000г., а предходният такъв е от 1961 г. По предходния кадастрален план имотът е с пл. № * и по регулационния план за него е отреден парцел * в кв. 61. По този начин имотът е описан в документите за собственост на страните.

По кадастралния план, одобрен 2000г., са заснети два имота: имот с пл.№ * и имот с пл. № *, които обхващат стария имот пл. № * и части от два други съседни имоти. По регулационния план от същата година за имот с пл.№ * е отреден УПИ * в кв. 43 с площ 539 кв.м., а за имот с пл. № * е отреден УПИ * в кв.43 с площ 541 кв.м. Вътрешнорегулационната линия между двата УПИ минава през жилищната сграда. През 2015г. е нанесена поправка на кадастралния план, като имот пл.№ * и имот пл.№ * са заснети като един имот с пл. № *. Вещото лице сочи, че разпределението на ползването между страните по гр.д. № 825/1986г. съвпада с разделянето на имота с ограда с изключение на частта по отсечката Д-Е, която е изместена на място с 1,2м. в северна посока в частта на И. В..

Същевременно, разпределението на ползването не съвпада с разделянето на имот пл.№ * и имот с пл.№ * по плана от 2000г., като вещото лице сочи къде точно са различията.

По гр.д. № 1665/2011г. на Районен съд-Перник от И. В. С. е предявен срещу Т. В. И. иск по чл.54 ЗКИР за допусната грешка в кадастралния план и с решение, влязло в сила на 21.12.2012г., е признато за установено, че И. В. С. и Т. В. С. са собственици на по 1/2 идеална част от имот с пл. № * по отменения кадастрален план от 1961г., с площ от 1066 кв.м., който по кадастралния план на [населено място], одобрен 2000г., е погрешно нанесен като два отделни имота с пл. №№ * и *, която грешка следва да бъде отстранена в кадастралния план. Въз основа на това решение със Заповед № 1386/2015г. на кмета на Община-Перник е одобрена поправка на кадастралния план, като имот с пл.№ * и имот пл.

№ * са заличени и е нанесен един имот с пл.№ *. Тази заповед е обжалвана по административен ред и е потвърдена от съда.

С констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. (преди образуване на гр.дело № 1665/2011г.) Т. В. И. е призната за собственик по давност на УПИ * в кв.43, с 3 площ от 541 кв.метра. С нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. тя е учредила вещно право на ползване на Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. и е дарила на Н. Р. И. и А. Р. И. правото на собственост върху този УПИ. Сделката е сключена след предявяване на иска по гр.д. №1665/2011г. от И. С., но преди вписването на исковата молба.

От показанията на свидетеля Е. А. е установено, че към 1996-1998г. страните имали спор във връзка с изграждането на баня в имота, като пристройка. Според свидетеля Т. и съпругът й пребивавали в имота от ранна пролет до късна есен, синът им Р. идвал в събота и неделя, а внуците - по-рядко. Свидетелите В. К., Е. С. и Ч. С. безпротиворечиво сочат, че оградата в имота е поставена от страните около 1987 г. и оттогава не е местена. Показанията на свидетелите В. К. и Ю. Б. съдът е счел, че противоречат на останалите гласни доказателства и на техническата експертиза относно наличието на ограда през средата на имота, поради което не ги е кредитирал в тази част.

При тези факти първоинстанционният съд е приел, че вписването на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 1665/2011г. няма значение за обвързаността на третото лице-приобретател от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Приел е, че по силата на чл. 226 ал.3 ГПК влязлото в сила решение, с което искът за собственост е уважен, обвързва и приобретателя на спорното право, независимо дали е участвал като страна по делото. Прехвърлителната сделка е извършена след предявяване на иска по чл.54 ЗКИР, поради което приобретателите са обвързани от постановеното решение и установеното, че праводателят им Т. В. И., не е собственик на разликата над 1/2 идеална част.

Въззивният съд не е споделил тези изводи. Приел е, че приобретателите по сделката (договора за дарение), извършена в хода на производството по гр.д. № 1665/2011г. на ПРС, не са обвързани от съдебното решение. Исковата молба на И. В. С. по чл.54 ЗКИР срещу Т.

В. И. е предявена на 19.03.2011г. и е вписана на 11.04.2011г. Сделката, обективирана в нотариалния акт за дарение, е изповядана на 31.03.2011г., т.е. преди вписването на исковата молба. Вписването има оповестително-защитно действие - целта му е ищецът да противопостави своите права и на трето лице-приобретател на имота по време на висящ съдебен процес, предвид разпростирането на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по вписаната искова молба и спрямо него, съгласно чл.226 ал.3 от ГПК.

Това правило обаче не се прилага когато третото лице е придобило собствеността преди началото на процеса и неговият акт е вписан преди исковата молба. В този случай в процеса като страна трябва да бъде конституиран приобретателят на имота, което не е било сторено.

В разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е предвидено изключение от общото правило, а именно:

„.. с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от ЗС)…“. Според въззивния съд в случая е налице това изключение, а именно: прехвърляне на спорното право по време на висящ съдебен процес, образуван въз основа на искова молба, подлежаща на вписване. Тъй като спорното право е прехвърлено от страна на ответника по делото Т. В. И. преди вписването на исковата молба, то разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е неприложима, респ. постановеното съдебно решение не обвързва със сила на пресъдено нещо приобретателите на спорното право. Приемането на обратното би означавало 4 приобретателите на спорното право да бъдат лишени от правосъдие, доколкото те не са могли да защитят правата си в производството по гр.д.№ 1665/2011г. (те са придобили спорното право преди вписването на исковата молба и няма как да са узнали за наличието на висящ съдебен спор), а обвързването им с постановения съдебен акт лишава същите от защита и по настоящото дело.