Решение № 774 от 12.12.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. гр. Хасково, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640100321 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от Х. Д. И., ЕГН ********** от ***********, съдебен адрес: ***********, адв. Ж. Г. от АК – Хасково против Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ 000903946, гр.Хасково пл.

„Общински“ №1, представлявана от кмета Станислав Насков Дечев за признаване за установено спрямо ответника правото на собственост на ищеца върху 734/1734 ид.части от ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 22.11.2022 год. с площ на поземления имот от 1734 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, ж.район Изгрев, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план 142, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, *** и ***.

Ищецът твърди, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор ***, ведно със построените от него сгради в имота, подробно посочени в скица на поземлен имот № 15-1357396 от 22.11.2022 г. Посочва, че в скицата на поземления имот обаче било отразено, че ищецът бил собственик на 1000 кв.м. от правото на собственост. За останалите 734 кв.м. нямало данни за право на собственост, а в същото време целият имот бил ограден от ищеца, който бил построил в него и сгради - жилищна, гараж и стопански постройки, като имотът се поддържал и обитавал в цялост ведно със незастроената част, превърната в овощна градина и тревни площи.

Ищецът твърди, че през годините никой не бил оспорвал правата му и никой не бил предявявал претенции към описания имот. Твърди още, че имотът бил част от бивша нива от 23.300 дка, закупена от дядо му И. М. К. още през 1919 година, който години по-късно влезнал в ТКЗС със 18.300 дка от тази нива, а останалите 5 дка разделил на синовете си, като 1 процесният имот се паднал на бащата на ищеца - Д. И. К.. Поддържа, че поземленият имот се владеел и ползвал трайно и непрекъснато от ищеца от 1976 година, а преди това и от неговите наследодатели, като през 1999 година вследствие на извършена делба същият той станал и едноличен собственик на имота. Посочва, че в акта делбеният имот бил посочен като такъв от 1 декар, макар и към онзи момент да е бил със същата площ и контур, както било отразено в скицата.

С оглед желанието си да се снабди с нотариален акт за собственост на 734/1734 идеални части от описания поземлен имот, на 09.12.2022 г. ищецът представил заявление в Община Хасково за издаване на удостоверение относно собствеността на недвижимия имот, придружено с молба-декларация за признаване право на собственост. На 04.01.2023 год. му било издадено удостоверение УОС-3 от 04.01.2023 год. от което се установявало, че 734/1734 ид.ч. от описания поземлен имот били актувани с акт за общинска собственост, като в удостоверението липсвало правното основание за издаването му. Така за ищеца бил налице правен интерес от установяване правото му на собственост върху процесните 734/1734 идеални части от горепосочения поземлен имот. Според него за ответната Община не били налице предвидените в закона основания да счита процесните идеални части за свои и съответно да ги актува като общинска собственост, считайки, че в негова полза бил изтекъл предвидения в закона срок да придобие процесните идеални части по давност.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника - Община Хасково, че ищецът е собственик на основание наследство и давност на 734/1734 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът не оспорва допустимостта на претенцията, но счита предявеният иск за неоснователен като твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базирали претенциите на ищеца не отговаряли на действителното положение и на фактическата обстановка по делото. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения и поддържа, че ищецът не е могъл и не е придобивал процесните ид.части от недвижимия имот по давност. Възразява срещу изложеното в исковата молба твърдение, че ищецът владеел имота и осъществявал фактическата власт над него необезпокояван до момента.

Оспорва качеството му на владелец, тъй като същият се явявал държател. Това било така, тъй като за да придобие качеството на владелец, не било достатъчно да реши да започне да свои имота, защото владението не можело да бъде скрито, а трябвало да е явно и несъмнително, а това изисквало промяната в намерението на държателя да намери външна изява, чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Само при такива фактически действия собственикът можел да узнае, че друго лице владее неговия имот и да има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. В отговора на исковата молба се посочва още, че възможността за придобИ.ето на процесните идеални части от описания в исковата молба недвижим имот не била налице, поради липсата на осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, предвиден в чл.79 ЗС. Наред с това, за процесния имот съществувало законово ограничение, изключващо възможността за придобИ.ето му по давност, тъй като ответната община се легитимирала като собственик на този имот въз основа на издаден АЧОС, поради което процесният имот не можел да бъде придобит от ищеца на оригинерно основание.

На следващо място се поддържа, че не били осъществени всички елементи от фактическия състав на давностното владение. На първо място - липсвал обективният елемент (corpus), а именно - необезпокояваното и непрекъснато владение на процесния имот. Ищецът твърдял, че извършил всички действия свързани със стопанисването и управлението на имота, в това число ограждането и обработването му, но не ангажирал 2 доказателства по твърденията си за извършване на действия, които да подкрепят тезата му, че владеел целия имот със съзнанието и волята, че го държи като свой за сочения период.

Поддържа се, че владението следвало да бъде явно, несъмнително, непрекъснато, което не се потвърждавало от изложеното в исковата молба. Същото се отнасяло и за субективният елемент - намерението да свои 734/1734 ид. части от ПИ с идентификатор № ***, което не било демонстрирано нито пред Община Хасково, нито пред което и да е друго лице. Ищецът не бил заплащал ДНИ и ТБО за процесния имот до 29 ноември 2022 г., когато била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, което било с цел да се снабди с данъчна оценка за завеждането на настоящото дело. Сочи се, че имотът бил деклариран от ищеца, години след придобИ.ето, в обема и границите, посочени в акта за собственост - „площ дка:

1“, който факт според ответника будел недоумение и бил в противоречие с твърдяното в исковата молба, тъй като ако ищецът владеел 1734 кв.м. от процесния имот и имал намерение да свои за себе си спорните 734/1734 ид. части от него, то същият следвало да изрази/афишира намеренията си пред Община Хасково, тъй като това намерение следвало да бъде демонстрирано пред всеки заинтересван, в това число и пред собствениците на присвоения имот. Възразява се и срещу твърдението, че Община Хасково не е имала правно основание за актуване на 734/1734 ид.ч. от процесния имот.

С уточняваща молба вх. рег. № 7978 от 20.06.2023 г. ответникът пояснява, че АЧОС № 12672 от 30.12.2022 г. е издаден на основание чл.2, ал.1, т.7, предложение второ от Закона за общинската собственост, а именно по давност.

С оглед изложеното ответникът иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 399/26.09.1919г. пред нотариус при Хасковски Окръжен съд, И. М. е закупил нива от 23.3 дка в местността Бузлука, Хасковско землище.

С Решение № 36101/08.11.1999г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на град Хасково на Поземлена комисия гр. Хасково, на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 36-24 от 15.05.1998 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 50903/23.01.1992 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М. К., върху нива от 18.300 дка, пета категория, местност Идимирли, имот № 428009 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 428012 – нива насл. на К. Д. ТЕ.; № 428013 – нива на Община Хасково; № 000629 – полски път на Община Хасково; № 428010 – нива насл. на Т. П. Т.; № 428011 – нива насл. на А. С.

С.;

Не се спори, а и според представеното по делото Удостоверение за наследници изх.

№ ГРАОН1-181/20.01.2023г. на И. М. К., издадено от Община Хасково, починал на 27.09.1976 г., ищецът е негов внук, син на починалия на 19.04.1998 г. негов наследник (син) Д. И. К.. От същото писмено доказателство се установява още, че наследници по закон на починалия наследодател са и И. Х. К. и П. Д. Н., съответно майка и сестра на ищеца, както и Л. И. К., починал на 31.05.2002 г., М. И. М., починал на 14.05.2013 г. и С. И. М., починала на 29.12.2017 г.

С Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, Акт № 90, том I, рег.

1522, нот. дело № 503/1999г. от 29.04.1999 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Хасково на същата дата под № 110, том II, рег. № 1115, сключен между И. Х. К., П. Д. Н. и ищеца Х. Д. И., с нотариална заверка на подписите с рег. № 1522 на 29.04.1999г. на Нели 3

Тончева, нотариус в район Хасково с № 078 на Нотариалната камара на Република България, ищецът е получил в дял и е станал собственик на нива от 1 декар, Хасковско землище, находяща се в местността „Бузлука“, сега „Изгрев“, съставляваща имот с планоснимачен № 142 по кадастралния план, одобрен със заповед № 969/88 г., при съседи: път, имот пл. № 143, имот пл. № 141, имот пл. № 139, имот пл. № 138, заедно с построената в него сезонна сграда /вила/.

С Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи, акт № 76, том IV, рег. № 2380, нот.дело № 506/2000 г., вписан в СВ с вх. рег. № 3689 на 10.10.2000 г., акт № 53, том VII, ищецът е получил в дял и е станал собственик на нива от 3.050 дка, пета категория, местност „Идимирли“, имот 428019 при посочени граници и съседи като имотът е образуван от имот 428009.

Видно от представеното от ищеца Удостоверение с рег. индекс УОС-3/04.01.2023г. на ответната Община Хасково, Дирекция „Икономика и стопански дейности, управление на общинска собственост“ е, че процесните 734/1734 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** са актувани с акт за частна общинска собственост. Посочено е в удостоверението, че сгради с идентификатори *** - гараж, *** – жилищна сграда, еднофамилна, *** – селскостопанска сграда, *** селскостопанска сграда и *** - селскостопанска сграда, попадащи върху имота не са актувани с АЧОС.

В Скица №15-1357396/22.11.2022г. на поземлен имот с идентификатор ***, съставена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково е отбелязано, че последното изменение на КККР засягащо поземления имот е от 22.11.2022 г., че имотът е с площ от 1734 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, ж.р. Изгрев, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор няма, номер по предходен план 142, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***,