Решение № 995 от 17.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МариА. Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20252100501473 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивнана жалба на Р. П. Т. , ЕГН ********** , от гр.*** против Решение №49 от 09.04.2025 г. постановено по гр.д.№144/2023 г. на РС – Царево , с което съдът е уважил предявения срещу жалбоподателката Т. иск с правно основание чл.76 ал.1 от ЗС и я е осъдил да предаде на ищците недвижимия имот , находящ се в г.Царево.

Решението се оспорва като неправилно , незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на материалния закон , липса на мотиви по съществени възражения, както и при неправилна преценка на допустимостта на предявения иск.Според жалбоподателката ищците не са доказали наличието на фактическа власт върху процесния имот.Ползването е било временно със съгласието на собственика , което представлява търпими действия. Съдът приема за безспорно , че имота е собственост на А.Ч.. Отношенията между собственика и ищците са били основани на естественото роднинско гостоприемство. Ищците не са доказали , че са имали намерение да своят имота. Собственикът и неговите праводатели са им позволявали да ползват имота. Действията на ищците не са основание за защита по чл.76 от ЗС. При търпимите действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика , като съгласието би могло да бъде предполагаемо или изрично , основано на роднинските отношения.За определянето на действията като търпими следва да се изследва волята както на лицето , което упражнява тези действия , така и на собственика / владелеца/.

А от разпита на собственика на имота – А.Ч. се установява , че ищците са посещавали имота му само по неговото изрично съгласие. Не се установява и отнемане на владението.

1

Единствения ключар в града не установява кои лица са сменили ключалката.От показанията на свидетелите също не се установява кой е извършил твърдяното отнемане. Не е взет предвид факта , че ищецът Л. е изнесъл вещите си доброволно. За него е бил съставен предупредителен протокол по чл.65 от ЗМВР , но не и за жалбоподателката. Излагат се доводи и по допустимостта на иска. РС е приел , че иска е допустим. С определение №29 от 2023 г. съдът е прекратил производството като е приел иска за недопустим , а в мотивите впоследствие – че е допустим. С прекратителното определение съдът е посочил , че липсва пасивна процесуална легитимация на ответниците да отговарят по предявения иск.Това определение е било отменено от ОС с мотивите , че произнасянето по допустимостта е преждевременно и това следва да стане с крайния съдебен акт. С оглед на това РС не се е съобразил със собствения си акт.Според страната определението за прекратяване е правилно и с него се съобразява липсата на пасивната легитимация на ответниците срещу които е предявен иска. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата й съдът не може да разглежда предявения иск като допустим. В случая собственикът Ч. е упълномощил лица за извършване на действия в имота му , вкл. и смяна на ключалката , те са извършвали всичко обаче от негово име и извършеното е пораждало действията си в неговия патримониум. Цитира се практиката на ВКС – че с иска по чл.76 от ЗС се търси прекратяване на действията , които съставляват нарушение – осъществено чрез насилие или скрит начин , възстановяване на фактическата власт и отстраняване на неправомерно извършеното действие. Искът не може да се насочи срещу трето лице , което е придобило владението от нарушителя. Изхождайки от целта на иска по чл.76 от ЗС страната сочи у, че в случая с осъждането на ответниците спорът няма да бъде решен и интересът на ищците няма да бъде защитен. Сочи се и друго основание за недопустимостта на иска: висящо производство по ревандикационен иск – от страна на ищците срещу А.Ч.. Ищците В.

Л. и С.Ч. претендират осъждането на ответника А.Ч. да им предаде имота. Съгласно чл.359 от ГПК при висящ иск по чл.108 от ЗС е недопустимо да се предявява владелчески иск между същите страни за същия имот , освен ако отнемането не е станало след датата на предявяване , а в случая това изискване не е изпълнено. С решение №76 от 29.04.2025 г.

Апелътивен съд – Бургас е отхвърлен иска на В.Л. и С.Ч. срещу А.Ч. по чл.108 от ЗС и е потвърдено решението на окръжния съд , с което иска е отхвърлен. Въз основа на изложеното се моли съдът да отмени изцяло решението на районния съд и да се отхвърли предявения иск по чл.76 от ЗС като недопустим по чл.359 от ГПК и като неоснователен поради липса на владение и липса на отнемане и липса от извършителство от страна на жалбоподателя. Претендират се разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба и от Р. В. Ч. против Решение №49 от 09.04.2025 г. , постановена по гр.д.№144/2023 г. на РС – Царево. Обжалваното решение се оспорва като нищожно , поради противоречие с добрите нрави, при грубо нарушение на закона. Излагат се и други доводи , въз основа на които решението се оспорва. Моли се същото да бъде отменено като постановено по недопустим иск, алтернативно като неправилно и незаконосъобразно. Предявеният иск е недопустим с оглед липсата на пасивна легитимация 2 у ответниците. Р. Ч. е *** на собственика, а Р. Т. – пълномощник на собственика като нито една от ответниците не е била лично за себе си в процесния имот, не е извършила никакво действие от свое име. Именно поради това производството първоначално бе прекратено от съда като недопустимо. Поради това се моли за прекратяване на производството след отмяната на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск: липсва и правен интерес у ищците , които нямат качеството „владелец“ , за да претендират отнето владение. На следващо място се претендира отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

В решението съдът упоменава за „отнемане на владението по скрит начин“ , но не става ясно какъв е този скрит начин , не се установява и от показанията на свидетелите. Дори ищцовия свидетел сочи , че твърдяното „отнемане на владението“ е продължило няколко часа в присъствието на всички , присъствала е и полиция , впоследствие ищците са изнесли доброволно своя багаж от жилището. Цитира се съдебна практика – че не е отнемане на владение когато едно лице пребивава в имота по гостоприемството на собственика. Такъв е характера на отношенията и причините поради които ищците са имали достъп до процесния имот – ищецът е допуснал *** си и *** му да ползват неговия апартамент , за да им е покомфортно. Става въпрос за преустановяване на това гостоприемство от страна на собственика – нещо , което не подлежи на санкция. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Относно обратното предаване на владението страната сочи , че никой не може да предаде владение , което не владее. В случая ищците търсят възстановяване на владение от лица , които не владеят имота. Претендират се разноските.

Постъпило е становище по въззивните жалби на Р. Ч. и Р. Т. от процесуалния представител на А.К. - П.. Според страната жалбите са основателни по изложените в тях съображения, моли се за отмяна на обжалваното решение.

Постъпила е и въззивна жалба и от Ответницата А.К. - П..Решението се оспорва като неправилно е назаконосъобразно. страната сочи на първо място че ищецът не е установил , че е владелец на имота , че му е отнето владението по скрит начин , както и не установи какви точно действия са извършени от А.К.. Този въпрос е повдигнат и в определението на ОС с №373/2024 г. по частно гр.д.№26/2024 г. – липсата на материалноправната пасивна легитимация и въпрос по съществото на спора и е основание за отхвърляне на иска , а не за недопустимост на същия. По делото не е и установено ищците да са владелци на имота, в частност елементите на владението – от обективна и субективна страна , не е установено намерението им за своене на имота. Действията на ищците са търпими действия – това възражение е направено с ОИМ, но първоинстанционният съд не е изложил съображения защо не го приема.Ищцата е ползвала имота със знанието на ответника , но това не я прави владелец. Цитира се практиката на ВКС – действия спрямо вещ , които не произтичат от договор със собственика , а се извършват с тяхно съгласие като търпими и почиват на близки приятелски отношения не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС.

Търпимите действия са именно действия , а не власт и не могат да служат като основание за придобиване на владение. Тези действия се различават от държането , тъй като то се упражнява по силата на съгласие със собственика или владелеца – по договор. Това държане 3 е правомерно За преустановяване на търпимите действия е достатъчно едностранното изявление на собственика или владелеца. Ищците са осъществявали именно търпими действия , а не са били държатели на въпросния имот. Тези търпими действия не се ползват със защитата по чл.76 от ЗС поради което един такъв иск е неоснователен според съдебната практика. На слледващо място се сочи , че А.К. не е осъществявала отнемане на владение.

По делото са разпитани свидетели , от показанията на които не се установяват подобни факти.Цитирани са показанията на свидетелите Я. , И.. Сочи се , че протокол по чл.65 от ЗМВР е съставен за ищеца , но не и за А.К.. Това навежда на извода , че няма отнемане на владение от нейна страна.Поради това липсва една от предпоставките за уважаване на иска по чл.765 от ЗС – отнемане на владението. Жалбоподателката КМ. е адвокат и е присъствала на процесното място за оказване на правна помощ и съдействие съгласно чл.2 ал.1 от Закона за адвокатурата. Тя се явява процесуален представител и пълномощник и не може да бъде ответник по предявения иск, той е неоснователен спрямо нея. Моли се за уважаване на жалбата като се отмени решението на РС – Царево и се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказА..

Депозиран по делото е и отговор на въззивните жалби на Р.Т. , Р.Ч. и А.К. , както и от страна на ищците - В. В. Л., ЕГН ********** и С. И. В. - М. , ЕГН **********, входирана на 05.08.2025 г. Жалбите се оспорват и се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.Ответниците не могат да се противопоставят на правата на ищците. Те не са собственици , а са лица , които са окупирали процесния имот като са преустановили фактическата власт на ищците. Ответниците твърдят че са действали по упълномощаване от А.Ч.. Това упълномощаване обаче не може да създаде овластяване за неправомерни действия. Ответниците са извършили действията по отнемане лично, затова са лично отговорни да отговарят по иска по чл.76 от ЗС.Излагат се съображения по отношение на владението на ищците: - твърди се , че ищците В. – М. и Л. са заплатили с лични средства два съседни имота с цел да бъдат използвани като един по-голям. Впоследствие при закупуването на имота е била постигната уговорка ищцата В. – М. да бъде заместена от *** си – ответницата Р. Ч. , която живее в САЩ. При сключване на окончателните договори ищците са получили владението и ключовете на имотите. Имотите са владени като собствени , заплащани са разноски , за което същите имат документи. Ответниците също са представили такива разходни документи , но като копия и заверени от процесуалния представител. От своя страна ответницата Ч. през 2021 г. е прехвърлила имота на *** си А.Ч. и през 2023 г. е окупирала имота заедно с останалите наследници. Свидетелите Я. и И. потвърждават владението от страна на ищците от закупуването им и приемането от строителя. Те са осъществявали всякакви действия в качеството им на собственици. И на двамата са били предоставени ключове от страна на ищците за да посещават имотите – двата апартамента. Налагало се е да се полагат грижи особено за откритата тераса и почистването на сифоните за отводняване на същата. страната оспорва твърденията на ответниците за наличие на правоотношение по договор за поръчка. Сочи се че по никакъв начин не се доказва по делото наличието на съдържание на мандатно отношение , каква поръчка е направена от страна на ищците, кога е възникнало това правоотношение. Във 4 въззивните жалби от страна на ответниците се сочи , че не е извършена отчетна сделка , това възражение не е въведено в ОИМ. По отношение на плащането на имотите ответницата Ч. е заявила , че е предоставила средства за тази покупка, но без доказателства и конкретика. Тя никога не е възстановила средствата за покупката на *** си и *** си. Те двамата са направили услуга на Р. , за да се легитимира тя като приобретател на имот в България и с това да намали данъчното си задължение в САЩ. Твърди се , че тя не е получила ключ за имота от страна на ищците. По отношение на субективното намерение да се свои като собствен имота страната сочи , че е манифестирала в достатъчна степен това като е налице съвкупност от доказателства , които доказват анимуса на ищците.