Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1350 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2251/2022
Вид
Решение № 1350
Подписан
03.11.2022
В сила
03.11.2022
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502251 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. А. Л. и С. З. Л. чрез адвокат Р. Д. срещу действие от 24.08.2022 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. К. Д., с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20127180400836.

В жалбата се твърди, че са налице предпоставките по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като в периода от 08.05.2012 г. до 25.04.2014 г. и от 09.06.2017 г. до момента не са извършвани изпълнителни действия. Моли се за прекратяване на посоченото изпълнително дело.

Взискателят по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в който счита същата неоснователна, като подробно излага аргументите си за това. Желае се потвърждаване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство, както и съображения, че счита жалбата за неоснователна.

При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:

Жалбоподателите са длъжници по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея 2, точка 6, предложение второ от ГПК могат да обжалват отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в законовоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Изпълнително дело № 20127180400836 е образувано на 30.03.2012 г. по молба на „У.

Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2012 г., издаден от Районен съд - Варна по 1 ч.гр.д.№ 3471/2012 г., по силата на който жалбоподателите и „Ф. маркет“ ЕООД са осъдени да заплатят на взискателя сума в размер на 64 349,60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3 542,28 лева за разноски.

Още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано насочване на изпълнителните действия към ипотекирания в полза на банката недвижим имот собственост на А. И. Л. и С. З. Л., представляващ апартамент № 5 в град Варна - кв. „А.", ул.

„С." № 40 блок 4 ет.2, със площ от 61,06 кв.м.

На 26.02.2014 е вписана възбрана върху 1/2 идеална част от нива, находяща се в землището на село С., Община Д., - собственост на А. Л..

С разпореждане от 05.04.2012 г. е вписана възбрана върху описания по-горе ипотекиран имот, като на същата дата е наложен запор върху дружествения дял собственост на А. И. Л. - от капитала на „Ф. Маркет" ЕООД.

Със запорно съобщение от 25.04.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „Ф. Маркет" ЕООД, открити в „У. Б." АД.

На 08.05.2012 г. е постъпила молба от кредитора „У. Б." АД, с която същият е поискал производството да бъде спряно, тъй като между банката и длъжниците са предприети действия за постигане на извънсъдебно споразумение, което е сторено с нарочен акт на ЧСИ от 16.05.2012 г. на основание член 432, алинея 1, точка 2 от ГПК.

На 04.02.2014 г. е постъпила молба от кредитора „У. Б." АД, с която е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжниците и насрочване на публична продан на ипотекирания имот.

На 20.02.2014 г. е постъпила молба за насрочване на публична продан на ипотекирания имот, а на 25.02.2014 г. - молба от взискателя за възобновяване на производството чрез насрочване на опис и оценка на ипотекирания имот.

На 17.03.2014 г. е извършен опис на ипотекирания имот, а след това и оценителна експертиза за имота, като заключението на вещото лице е представено по делото на 08.04.2014 г.

С протокол от 08.05.2014 г. е определена начална тръжна цена за имота в размер на 69 000 лева и е насрочена публична продан за периода от 09.05.2014 г. до 09.06.2014 г.

Със запорно съобщение от 27.05.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. Л., получавано от работодателя ЦЦГ № 17, като след получаване на запорното съобщение работодателят регулярно е удържал суми по запора и ги е нареждал по сметка на ЧСИ.

Поради липса на подадени наддавателни предложения с протокол от 10.06.2014 г. проданта е била обявена за нестанала.

На 24.07.2014 г. по делото е постъпила молба от взискателя „У. Б." АД, с която същия е уведомил ЧСИ, че е извършена продан на ипотекирания имот, като продажната цена в размер на 39 000 евро е постъпила по сметка на банката. С оглед на посоченото е поискал да не бъдат предприемани действия спрямо ипотекирания имот. И след тази дата, работодателя е продължил да изпълнява наложения запор, като периодично е удържал и нареждал суми по сметка на ЧСИ.

На 15.12.2015 г. е постъпила молба от С. Л., с която същата е поискала да бъде направено изчисление на размера на дълга. На 02.02.2016 г. е постъпила отново молба по делото в същия смисъл.

На 22.12.2015 г. е постъпила молба от взискателя „У. Б." АД, с която същият е поискал вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на С. Л., като със съобщение от 12.02.2016 г. запорът е бил вдигнат.

2

На 23.02.2016 г. е постъпила по делото молба от С. Л., с която същата е представила сключено споразумение между длъжниците и взискателя.

С молба от 08.06.2017 г. взискателят „У. Б." АД е предоставил актуална информация за размера на дълга, като също е представил сключеното споразумение, а на следващия ден е депозирал молба за спиране на производството, което е спряно с акт на ЧСИ на 04.07.2017 г.

Следващото изпълнително действие е предприето на 29.06.2021 г. – налагане на запори върху установените банкови сметки на длъжниците.

Спорът в настоящия казус е кое е било последното изпълнително действие поискано от взискателя по изпълнителното дело при ЧСИ, респективно изтекъл ли е двугодишният срок, визиран в член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба на 09.06.2017 г. /лист 237 от преписката/, в която е заявил, че желае изпълнителното дело да бъде спряно поради постигнато споразумение между страните, а на 04.07.2017 г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство. Следователно от 09.06.2017 г. до следващото валидно изпълнително действие /налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците/, извършено на 29.06.2021 г., са изминали повече от две години. Прекратяването на изпълнително дело на посоченото основание настъпва ex lege, без да е необходимо съдебният изпълнител да констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт, в който смисъл е и тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. дело. Ето защо следва да се приеме, че след 09.06.2019 г., тоест считано от 10.06.2019 г., изпълнителното производство е прекратено по право на основание на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Като последица от изложеното се явява извод за основателност на жалбата, респективно отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство следва да бъде отменен.

По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действие от 24.08.2022 г. на частен съдебен изпълнител С. К. Д., с което е 3 отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20127180400836.

ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител С. К. Д. за издаване на постановление, с което да констатира прекратяване на изпълнително дело № 20127180400836 на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4