Решение № 60 от 06.03.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 56/2026
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.159, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Плевен, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600056 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение № 1249 от 12.12.2025г., постановено по ЧНД 2914/2025 г., по описа на Районен съд- Плевен, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, вр. чл. 23 НК е извършено групиране на наказанията на осъдения А. А.
П . , ЕГН ********** наложени на последния по влезли в сила отделни присъди.
Въззивният състав е сезиран с жалба и протест, депозирани от осъденото лице - А. А. П. и прокурор от РП-Плевен. В жалбата се твърди, че волята на първоинстанционния съд е неясна, както и това, че неправилно са приспаднати изтърпените наказания и задържането под стража.
В протеста се навеждат доводи за техническа неточност от страна на съда в изписване на приспадане на изтърпяното наказание по определената съвкупност, пропуснал е да се произнесе относно режима, при който трябвало да се търпи наказанието. Моли така определеното наказание да бъде 1 увеличено с една година на основание чл. 24 НК.
С жалбата и протеста не се претендират събиране на доказателства. В разпоредително заседание на 27.01.2026г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъдат изискани съдебните актове, с които са наложени посочените в определението наказания, а именно: по НОХД 2401/2024г., 1776/2020г., 191/2018г. и 3164/2012г., всички по описа на РС-Плевен, справки за изтърпяване на наложените наказания към 17.02.2026г., както и справка за поведението на осъдения през времето, през което е изтърпявал наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, моли да бъде отменено атакуваното определение.
Защитникът на осъдения А. А. П.- адвокат В. С. поддържа подадената от своя подзащитен жалба, като инвокира доводи, че протестът е вътрешнопротиворечив, защото се искало приложението на чл. 24 НК по влязъл сила в съдебен акт, в който е било прието, че са били нА.це условията на чл. 55 НК. Освен това, наказанието по една от присъдите, по които е бил приложен чл. 24 НК, било изтърпяно изцяло през 2019. Оттогава били минА. почти шест години. В този период осъденият установил нов начин на живот, имал дете, което не е навършило година. Добавя също, че не са били нА.це условията за приложението на чл. 24 НК.
Осъденият А. А. П. в правото си на лична защита подържа казаното от защитника си, искал всичко да приключи, оставил и бебе на 8 месеца.
Окръжен съд-Плевен, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира следното:
С определение № 1249 от 12.12.2025г., постановено по ЧНД 2914/2025 г., по описа на Районен съд- Плевен, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, вр. чл. 23 НК е извършено групиране на наказанията на осъдения А. А.
П., наложени на последния по влезли в сила съдебни актове, които са както следва:
С Присъда от 18.06.2025 година по НОХД №2401/2024 г. по описа на PC 2
— Плевен, влязла в сила на 19.11.2025 г., по силата на която на А. А. П. ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №***, е наложено наказание ДВЕ години и ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода при първоначален Строг режим и глоба в размер на 10 000лв.
Съдът на основание чл. 68, ал. 1 НПК привел в изпълнение определение №7987/16.07.20096г. по ЧНД № 2431/2008г. на P C Плевен, влязло в законна сила на 31.07.2009г.
С Присъда по НОХД № 3275/ 2007 година по описа на Районен съдПлевен А. А. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 НК, извършено на 15.12.2006 година, като му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така определеното наказание със срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С определение по НОХД № 2132/ 2008 година по описа на Районен съдПлевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което П. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.З НК, извършено на 01.01.2008 година, като му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така определеното наказание с ТРИ годишен изпитателен срок.
С определение № 7987/2009г. на PC-Плевен по ЧНД 2431/2008г. било определено едно общо най-тежко наказание по НОХД 2132/2008г и НОХД 3275/2008г. и двете по описа на P C Плевен- ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така определеното наказание със срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С определение по НОХД № 3164/ 2012 година по описа на Районен съдПлевен състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което П. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2 НК, извършено в периода от 18.10.2010г. до 03.11.2011г. година, като му наложил наказание Пробация за срок от една година.
С присъда по НОХД № 191/2018 година по описа на Районен съдПлевен, изменена с Решение на ОС-Плевен, състав на същия съд осъдил П. за престъпление по чл.159, ал.1 НК, извършено в периода 01.04.2017г. до 3
25.05.2017г. и по чл. 339, ал. 1 НК, извършено на 25.05.2017г., както и за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, като му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000лв.
ОС-Плевен с Решение по ВНОХД 433/2018г. на основание чл. 24 НК увеличава размера на наказанието при условията на чл. 23, ал. 1 НК, като налага ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ при първоначален ОБЩ режим.
С определение по НОХД № 1776/ 2020 година по описа на Районен съдПлевен състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което П. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал. 3 НК, извършено на 22.02.2020 година, като му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД съд констатира, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като не е изяснила всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото с оглед неговия предмет, нито е изложил своите фактически и правни изводи.
Задължителните указания на т. 9 от Постановление на Пленума на Върховния съд №4/65 г. и решение № 11/87 г. на ОСНК на Върховния съд, т. 3 на ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС относно общото наказание предвиждат, че при съвкупност от престъпления следващият съд, който има пълната информация за миналата престъпна дейност на осъдения, не е обвързан от предходни произнасяния с приложение на чл. 25 НК. Съдът е длъжен да не се ограничава само до посочените от вносителя на искането осъждания и данни за изтърпени наказания, задържане под стража или домашен арест, а следва сам служебно да събере доказателства за тези обстоятелства и да ги анА.зира, като прецени най-благоприятния за осъдения вариант. Дори при липса на основания за промяна (разграждане) на вече формирана съвкупност, съдът е задължен да посочи в мотивите на определението си защо това е така. При направено искане и видно от самата справка за приспадане не само на изтърпяно наказание, но и задържане по обвинение, за което осъденият е оправдан, съдът е бил длъжен да изложи мотиви.
В случаите, когато съдът само формално е посочил кои наказания 4 групира, без да мотивира своите изводи, от които да може да се проследи начина на формиране на неговото убеждение по формирането на съвкупността и отказа да се приспаднат задържанията под стража и/или домашен арест без никакви мотиви, е нА.це особено съществено процесуално нарушение (вж.
Решение №160/23.03.2012 г. по н.д. № 365/2012 г. на ВКС, трето НО) , Въззивната инстанция откри съдебно следствие, за да провери дА. оплакванията на осъдения са основателни. От изисканата Справка от Затвора Плевен е видно, че осъденият е бил с мярка „Задържане под стража“ от 21.10.2020 до 02.12.2020 г. по ДП №1945/19 на РП Плевен, което наказателно производство е било в съдебна фаза под номер НОХД №2114/20 на РС Плевен.
Според изявленията на осъдения в съдебно заседание тази мярка за неотклонение е била изменена в „домашен арест.
Посоченият НОХД №2114/20 на РС Плевен не е включено в справката за съдимост на А. П., от което следва извод, че вероятно е оправдан по това обвинение. Това означава, че съдът е следвало да установи дА. са нА.це основанията за приспадане на това време при условията на чл. 59, ал. 3 НК, което в случая не е сторено. Това означава да се съберат доказателства за фактическото обвинение (дА. попада в съвкупността) и крайния изход на делото, както и за продължителността на задържането/домашния арест.
Същият порок – липса на мотиви, е нА.це и във връзка с оплакванията на прокурора в протеста. Първият съд е отказал да приложи чл. 24 НК, каквото искане е имало от прокурора, но без да изложи мотиви, заявявайки декларативно, че общото наказание е съобразено с целите на наказанието.
Така допуснатите нарушения от РС-Плевен на процесуалните правила въззивният съд приема, че са от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, а именно липса на мотиви, което има за своя единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивният състав не може да отстрани допуснатото нарушение на процесуалните правила, защото следва да се изградят нови фактичеки изводи на базата на нови доказателства, което ще лиши страните от инстанционен контрол.
Водим от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 1 НПК вр. чл. 335, ал. 2 НПК‚ Окръжен съд-Плевен
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 1249 от 12.12.2025г., постановено по ЧНД 2914/2025 г., по описа на Районен съд- Плевен и ВРЪЩА делото на РСПлевен за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ДА СЕ СЪОБЩИ за решението на страните, а на осъдения - да се изпрати и препис
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6