Решение № 55 от 05.02.2020, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София, 05.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

РОСИНА ДОНЧЕВА при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Дончева гр. дело № 87 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 154 от 08.12.2016 г., постановено по гр. д. № 7/2016 г. на Пирдопския районен съд, са отхвърлени предявените от С.Н.С. срещу А. „С.” ЕООД *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността “организатор охрана” на охраняван обект „О.” – гр. П., извършено със заповед № 7541/17.09.2015 г. на управителя на дружеството – работодател, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 2 040 лв., за времето през което е останал без работа поради уволнението – от 18.09.2015 г. до 18.03.2016 г., както и исковете по чл.220, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 340 лв., по чл.128 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода месец май 2015 г. – месец септември 2015 г. в размер на 1 700 лв.; по чл.224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 38 работни дни – 20 работни дни за 2014 г. и 18 работни дни за 2015 г. Ответникът – работодател е осъден да заплати на ищеца на основание чл.226 КТ сумата 760 лв., представляваща обезщетение за невписване в трудовата книжка на важни обстоятелства и за незаконното й задържане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 000 лв. Ответникът е осъден на основание чл.262 КТ да заплати на ищеца и сумата 0,06 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2015 г. – 18.09.2015 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 336 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 420 лв. Ответникът е осъден да заплати държавна такса и разноски по сметка на РС – Пирдоп в общ размер от 250 лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в частите, с които са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, както и в частите с които са отхвърлени исковете по чл.128, чл.220 и чл.224 КТ и с които са отхвърлени исковете по чл.226 и чл.262 КТ до пълните предявени размери, като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, с искане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

С решение № 119/27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 92/2017 г. по описана Софийски окръжен съд, решението на РС-Пирдоп е потвърдено изцяло в обжалваните части.

С решение № 208/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4983 по описа за 2017 г. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 119/27.03.2017 г. по гр.д. № 91/2017 г. на СОС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.

344, ал. 1, т. 1-3 КТ и делото върнато за ново разглеждане, със задължителни указания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищецът е твърдял, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение не съставлява основание за прекратяване на процесния трудов договор. В първото по делото заседание е заявил, че за допълнителното споразумение е узнал едва с представянето му по делото, а не е заемал друга длъжност освен тази по трудовия договор.

В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че с допълнителното споразумение е била променена трудовата функция на ищеца, поради което не е съществувала пречка за уговаряне на нов срок за изпитване за новата длъжност.

Между страните е съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор № 7541/31.03.2014 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 КТ, за определен срок: със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. По силата на описания договор ищецът е заемал длъжността “охранител” с място на работа - обект „Олопласт”, гр. Пирдоп. Страните са уговорили основно трудово възнаграждение в размер на 340 лв. и допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.

Видно от допълнително споразумение от 31.08.2015 г., сключено на основание чл.119 във вр. с чл.70, ал.1 КТ трудовото правоотношение е променено за длъжността „организатор охрана” при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 380 лв., считано от 03.09.2015 г. Уговорено е, че допълнителното споразумение се сключва в полза на работодателя, а срокът на предизвестието се определя на 3 месеца, но не повече от срока на договора /т.3/, като „другите условия остават непроменени”.

С разпореждане на въззивния съд от 08.02.2019 г. са дадени указания на ищеца С.Н.С. да посочи в какво се изразява неистиността на документа- допълнително споразумение от 31.08.2015 г., който носи неговия подпис.

С депозиран отговор от 29.03.2019 г. ищецът заявява, че не е подписвал допълнителното споразумение и подписът не е негов.

С разпореждане от 03.04.2019 г. е указано на ответника

А. „С.” ЕООД ***, да заяви изрично, с писмена молба, дали желае да се ползва от допълнително споразумение от 31.08.2015 г. С молба от 14.05.2019 г. ответникът е заявил изрично, че желае да се ползва от допълнителното споразумение от 31.05.2015 г.

С определение от 20.05.2019 г., на осн. чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване на истиността на допълнително споразумение от 31.08.2015 г. към трудов договор № 7541 от 31.03.2014 г. по отношение на положения подпис от С.Н.С. и разпределена доказателствената тежест.

По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, която дава заключение, че подписите за „служител“ в допълнително споразумение от 31.08.2015 г. към трудов договор № 7541 от 31.03.2014 г. на А.

„С.“ ЕООД не са положени от С.Н.С..

Установява се от заповед №

7541/17.09.2015 г. на управителя на ответното дружество, че трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 18.09.2015 г., но не в срока за изпитване по трудовия договор, а преди да изтече срока за изпитване по допълнително споразумение от 03.09.2015 г. Посочено е фактическо основание „по преценка на работодателя”. Заповедта е връчена на 18.09.2015 г. при отказ на служителя.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на ищеца за периода от 18.09.2015 г. до 18.03.2016 г. дължимото обезщетение, в който ищецът е останал без работа възлиза в размер на 2280, 00 лева.

Свидетелят П.Х. Х. дава показания, че познава ищеца, тъй като са били колеги, работели на обект на фирма „О.“ в гр. П.. Ищецът също заемал длъжността „Охранител“, работното време било от 08,00 ч. до 08, 00 ч. – по 12 часа.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Въззивният съд, като обсъди по същество наведените във въззивната жалба доводи с оглед правилото на чл.269 ГПК въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.235 във вр. чл.273 ГПК, намира следното:

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Същото е частично неправилно в обжалваните части, поради следните съображения:

Исковете са по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както следва: да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 7541/17.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на сумата 2040 лв. – обезщетение в периода

18.09.2015 г. – 18.03.2016 г., в който ищецът е останал без работа.

Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни.

Първоначално възникналото между страните трудово правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 7541 от 31.03.2014 г., който е бил със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Според чл.70, ал.1 КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор.

Разпоредбата на чл. 119 от КТ изрично предвижда, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

Това означава, че страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор /длъжност, срок, трудово възнаграждение и др./ В случай, че работникът не е съгласен с промяната, съществуващото трудово правоотношение остава непроменено. В тази хипотеза не може работодателят едностранно да измени съдържанието на трудовото правоотношение, съобразно нормата на чл. 118, ал. 1 от КТ.

Няма пречка при постигнато съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, да бъде постигната уговорка за срок за изпитване между работник и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. В случая обаче, такова съгласие липсва, тъй като категорично се установи по делото от съдебно-почерковата експертиза, че подписите за „служител“ в допълнително споразумение от 31.08.2015 г. към трудов договор № 7541 от 31.03.2014 г. на А.

„С.“ ЕООД не са положени от С.Н.С.. Т.е. не е било налице съгласие от работника за промяна на длъжността на „организатор охрана“ и допълнителното споразумение не е породило правно действие.

При това положение заповед № 7541/17.09.2015 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Н.С. на длъжност „организатор охрана“ в срока за изпитване, за която няма уговорка с работодателя да изпълнява нова трудова функция, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Освен това от показанията на свидетеля П.Х.Х. се установява, че ищеца работел на обект на фирма „О.“ в гр. П., заемал длъжността „Охранител“, работното време било от 08,00 ч. до 08,

00 ч. – по 12 часа, от което съда прави извод, че при положение, че ищецът е продължил да изпълнява същата трудова функция, дори да беше валидно сключено споразумението, същото отново няма да породи правно действие.

Уважаването на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя основателност и на иска за възстановяване на работа, поради което първоинстационното решение следва да бъде отменено и в тази му част, а вместо него да се постанови друго, с което той също се уважава.

Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е първата предпоставка за основателност и на иска с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от

КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца. Предпоставките за това обезщетение са: признаване на уволнението за незаконно; наличието на вреда за работника, съизмеряваща се в пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението поради това, че е останал без работа /незает по трудово правоотношение/; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за периода от 18.09.2015 г. до 18.03.2016 г. дължимото обезщетение възлиза в размер на 2280, 00 лева. В случая не са ангажирани доказателства, че ищецът е останал без работа след уволнението или пък е регистриран като лице, активно търсещо работа. Представената от ищеца на 08.11.2016 г. справка за актуално състояние на трудови договори /л. 266 от делото/ не е актуална, тъй като видно от нея е разпечатана на 23.09.2015 г., в 10, 03 ч. и очевидно не отразява актуална информация за трудови правоотношения, към датата на представянето й. Ето защо съдът намира този иск за неоснователен, поради което решението на РС-Пирдоп в тази част следва да се потвърди.