Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2024 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 964/2026
Вид
Определение № 2024
Подписан
23.06.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2024 гр. София, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500964 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19933 от 23.02.2025г. по описа на ОСБлагоевград, подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК:811047831, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Антон Чехов“ №3, чрез адв. Н.-САК. Жалбата е насочена против Определение № 1403 от 25.11.2025г., постановено по в.гр.д. № 139 от 2025г. по описа на ОС-Благоевград, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение Рег. № 475/18.09.2025г. в частта му относно разноските.

В жалбата се навеждат съображения за неправилност на обжалваното определение като се излагат доводи за необоснованост на изводите на съда относно размера на присъдените в полза на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Твърди се, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение на ответника-800 лв. не е съобразен със законодателните промени и съдебната практика след приемането на Решението на Съда на ЕС от 25. 01.2024г., постановено по дело C438/22., изразяващи се в липсата на задължителен характер на посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения. Излага се аргумент, че същият не съответства и на възприетите в Решението на СЕС критерии за обоснованост и справедливост, от които съдът следвал да се ръководи във всеки конкретен случай при преценка за наличието на съответствие между претендирания размер на възнаграждението и установените в съдебната практика критерии, с които същото следва да се съизмерва- вида на спора, предявеният за защита материален интерс, обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, процесуалните усилия, вложени от адвоката при при осъществената защита и др.

1

Жалбоподателят излага, че конкретния правен спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, нито били положени особено големи процесуални усилия в осъществената във въззивното производство защита на ответното дружество, поради което твърди присъденият размер на адвокатско възнаграждение да е прекомерерно завишен и като такъв, следвало да бъде редуциран.

Моли за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на съдебен акт, с който, размерът на възложените в тежест на ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение да бъде редуциран.

В срока за отговор, въззиваемата страна не е взел становище по молбата.

За да се произнесе по искането настоящият състав съобрази следното.

Частната жалба е подадена от активно-легитимирана страна във въззивното производството, в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения.

Въззивното производство по по в.гр.д. № 139 от 2025г. по описа на ОС-Благоевград е приключило със съдебно решение Рег. № 475/18.09.2025г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено Решение Рег. № 857 от 16.11.2024г. по гр. д. № 548/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД искови претенции с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК.

С въззивния съдебен акт ищецът е осъден на осн. чл.78, ал.3 във вр. с чл.273 ГПК да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата в размер на 800 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивното производство.

Срещу решението в частта му за разноските е подадена молба по реда на чл.248 от ГПК.

С определение Рег. № № 1403 от 25.11.2025г. съдът се е произнесъл по молбата като е оставил същата без уважение като неоснователна. В обжалваният съдебен акт съдебният състав на ОС-Благоевград е изложил подробни мотиви за извършената преценка за съответствие на претендирания размер на разноските за адвокатско възнаграждение с критериите изведени в съдебната практика /т. 3 от ТР №6/2012г./ За да отхвърли молбата по чл.248 ГПК като неоснователна съдът е приел, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност предвид характера на договорното правоотношение между страните, а присъденият размер на разноските отговаря на тази сложност при отчитане на обема на адвокатската работа, която е била осъществена от процесуалния представител на ответното дружество във въззивното производство.

Настоящият състав на САС споделя изцяло изводите на ОС-Благоевград.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за несъответствие на присъдения размер на разноските с принципите за справедливост и пропорционалност, изведени в Решението на СЕС по дело С-438/22. Съдът е извършил дължимата преценка за съответствие на 2 претендирания размер за адвокатско възнаграждение с обема на извършената работа и процесуалните усилия, положени от адвоката при осъществяване на защитата на въззиваемото дружество, при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, като правилно е възприел, че същият не е прекомерно завишен. Съобразен е фактът, че размерът на адвокатското възнаграждение е по-нисък от предвидения такъв в Наредбата № 1/2004г. на Вадв.С като е отчетен нейният незадължителен характер.

Предвид гореизложените съображения, настоящият състав на САС не намира основание за изменение на обжалваното определение. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1403 от 25.11.2025г., постановено по в.гр.д. № 139 от 2025г. по описа на ОС-Благоевград

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3