Решение № 11 от 12.02.2026, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Административно наказателно дело 120/2025
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Хрисимир Максимов Пройнов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 48 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. П. 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20253520200120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „***“ № 24, подадена чрез адв. Д. К., срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в РУ – П. при ОДМВР – Т., с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 48 от ЗДвП Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Д. К. от ВТАК.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Т., ТО - П. редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на нарушителя И. Ц. И., с ЕГН **********, е ангажирана за това, че на 29.04.2025 г., около 17:00 часа, в гр. П. на кръстовището на ул. „*** и ул. „К.ска“, като водач на лек автомобил „**“ с рег. № **, не е пропуснал приближаващото се от дясната му страна пътно превозно средство - л. а. ** с ДКН: **а, движещо се по равнозначен път, с което е отнел предимство и е настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети, като по този начин виновно е нарушил чл. 48 от Закона за движението по пътищата.
Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4069752/29.04.2025 г., е издадено Наказателно постановление № *** г. от Началник група в РУ – П. при ОДМВР – Т., с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят С. С. Я. и свидетелят П. К. П., и двамата служители на РУ – П. участвали в проверката по повод настъпилото 1
ПТП.
От показанията на актосъставителя Я. се установява, че същият е посетил местопроизшествието непосредствено след подадения сигнал за ПТП, като е извършил оглед на място и е възприел обстановката такава, каквато е била към момента на пристигането му.
Свидетелят последователно и непротиворечиво сочи, че процесното кръстовище между ул.
„*** и ул. „К.ска“ е нерегулирано, без наличие на вертикална пътна сигнализация, която да определя път с предимство.
Я. изрично заявява, че при огледа не е имало паркиран автомобил в близост до кръстовището, който да възпрепятства видимостта или движението, като впоследствие такъв автомобил е бил отразен в схемата по твърдение на жалбоподателя, а не като пряко възприет от длъжностното лице факт.
Актосъставителят посочва и обстоятелството, че жалбоподателят е изразил субективно убеждение, че се е движел по път с предимство. Въпреки това свидетелят ясно и последователно заявява, че в продължение на няколко предходни кръстовища липсва каквато и да е сигнализация, която да обективира подобно предимство.
От своя страна свидетелят П. потвърждава основните фактически констатации на актосъставителя. Той също сочи, че двата автомобила са били намерени в покой, без да са местени след произшествието, и че кръстовището е било без пътни знаци и без регулация.
Макар показанията му да са по-общи, съдът отчита, че това се дължи на изминалия период от време.
Показанията на двамата свидетели са вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се и логически последователни. Те са дадени от длъжностни лица, които нямат личен интерес от изхода на делото, и не съдържат индиции за тенденциозност или предубеденост.
Същевременно съдът отчита, че свидетелите не са преки очевидци на самия момент на удара, поради което техните показания не могат да дадат изчерпателен отговор на въпросите, касаещи точния механизъм на ПТП. Това обстоятелство обаче не обезценява доказателствената им стойност по отношение на пътната обстановка и статута на кръстовището.
Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите Я. и П. като достоверен източник на доказателствена информация относно релевантните за спора факти, като ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение, без да ги абсолютизира и при отчитане на необходимостта от допълнително изясняване на механизма на ПТП чрез други доказателствени средства.
В съдебното заседание беше разпитана и свидетелката *** – водач на другото моторно превозно средство, участвало в процесното пътнотранспортно произшествие.
От показанията на свидетелката се установява, че към момента на настъпване на произшествието същата се е движила по улица, която субективно възприема като път с предимство, като се определя като „дясностояща“ спрямо жалбоподателя. Свидетелката последователно поддържа тезата, че не е имало пътен знак „Стоп“ и че именно това обстоятелство е било възприето и от пристигналите на място полицейски служители, които са й разяснили, че при нерегулирано кръстовище предимството принадлежи на дясностоящия участник в движението.
Свидетелката не дава категорични и детайлни показания относно точната траектория на движение, нито относно лентата, от която е навлязла в кръстовището. Напротив, тя нееднократно заявява липса на ясен спомен в тази насока, като обяснява това със съС.ието на силен стрес, в което е изпаднала непосредствено след удара. Съдът приема тези обяснения като житейски логични и правдоподобни, доколкото свидетелката не се стреми да запълва празноти в спомените си с предположения, а открито заявява границите на своите възприятия.
По отношение на въпроса за наличието на паркиран автомобил в близост до кръстовището, свидетелката потвърждава, че такъв автомобил е имало към момента на ПТП, като допуска, че е възможно да го е заобиколила при навлизане в кръстовището.
Същевременно тя изрично заявява, че към момента на пристигане на органите на КАТ този автомобил вече не е бил на място, както и че няма спомен в кой момент е бил премахнат.
Съдът отчита и обстоятелството, че значителна част от твърденията на свидетелката относно ограничената видимост и заобикалянето на паркирания автомобил са възпроизведени като резултат от последващи разговори с жалбоподателя, а не като 2 непосредствени нейни възприятия. Това ясно личи от изявленията й, че именно той е обяснявал на полицаите, че не я е видял поради липса на видимост, както и че след удара тя е била в съС.ие, което не й е позволило да възприема и анализира детайлно обстановката.
В този смисъл съдът приема, че показанията на свидетелката са частично опосредени, доколкото в тях се преплитат лични спомени и възпроизвеждане на чужди твърдения. Това обстоятелство не ги прави недостоверни, но налага съпоставяне с останалите доказателства и изключва възможността въз основа само на тях да се направят категорични изводи относно точния механизъм на ПТП.
В обобщение съдът намира, че показанията на свидетелката *** са искрени и лишени от вътрешни противоречия, но с ограничена доказателствена стойност по отношение на пространствено-времевите параметри на произшествието. Същевременно тези показания не са достатъчни сами по себе си да изяснят с необходимата степен на сигурност въпросите за момента и мястото на удара и възможността за своевременно възприемане на другия участник в движението.
Именно поради тази причина съдът прие, че делото не е напълно изяснено от фактическа страна и допусна назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, която да даде обективен и професионален отговор на спорните въпроси, останали извън обхвата на гласните доказателствени средства.
Съдебно-автотехническата експертиза, бе изготвена от вещото лице А. Х. В., назначена с цел изясняване на спорните фактически обстоятелства относно геометрията на процесното кръстовище, реалната видимост за водачите и техническата възможност за възприемане и предотвратяване на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Съдът обсъди заключението както от гледна точка на неговата вътрешна логика и методология, така и в съпоставка с гласните доказателсвени средства и писмените доказателства по делото.
Съдът приема, че експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, притежаващо необходимите специални знания и професионален опит в областта на автотехническите анализи. Заключението е подробно, структурирано и почива на ясно изложени допускания и ограничения, които вещото лице коректно е обозначило. Изрично е посочено, че експертизата е изготвена в период, отдалечен от датата на произшествието, като огледът на местопроизшествието и пътния участък е извършен към 29.12.2025 г., при отчитане на наличните по делото документи, схеми и снимков материал.
По първата задача - геометрията на процесното кръстовище, експертизата дава изчерпателно и детайлно описание на разположението на улиците „*** и „К.ска“, ширината на пътните платна, броя и ширината на лентите за движение, вида и разположението на надлъжната пътна маркировка, както и наличието на неподвижни обекти в зоната на кръстовището. При огледа на място вещото лице е установило наличието на бетонен стълб от електропреносната мрежа, контейнер за битови отпадъци тип „бобър“ и прилежащ земен насип в североизточния ъгъл на кръстовището. Тези данни кореспондират с твърденията на страните, както и с показанията на свидетелите относно ограничената видимост в този участък.
По втората задача, след изготвяне на мащабна скица и разполагане на всички релевантни обекти и превозни средства, вещото лице е достигнало до количествено измерими резултати относно момента, в който водачът на лекия автомобил „**“ би могъл обективно да възприеме другия участник в движението. Установено е, че при наличие на контейнер за отпадъци видимостта към автомобила „Дачия“, намиращ се от северната страна на кръстовището, настъпва при достигане на около 20 метра преди пресечната точка на траекториите, когато „Дачия“-та се намира в лявата част на платното по ул. „К.ска“. При липса на контейнер тази дистанция се увеличава до 30 метра. При разположение на автомобила „Дачия“ в дясната част на платното, видимостта настъпва при около 33 метра, независимо от наличието на контейнер.
По третата задача - възможността за своевременно възприемане и спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя, експертизата прилага общоприетата в автотехническата практика методика за изчисляване на опасната зона на спиране. Приета е допустимата по закон скорост за движение в населено място - 50 км/ч, както и стандартни стойности за време за реакция на водача, време за сработване на спирачната система и коефициент на сцепление. В резултат на извършените изчисления е установено, че при движение с тази скорост на водача на лекия автомобил „Ситроен“ са необходими 34.20 метра 3 и 3.52 секунди, за да спре напълно превозното средство след възприемане на опасността.
Съдът отчита, че при сравнение между тази опасна зона на спиране и установените от експертизата дистанции на реална видимост, се налага изводът, че в определени конфигурации на пътната обстановка видимостта е по-малка от необходимата дистанция за спиране при движение с разрешената максимална скорост.
В заключение съдът приема, че съдебно-автотехническата експертиза е пълна и обоснована. Тя не съдържа вътрешни противоречия и дава ясни, количествено определени отговори на поставените задачи. Заключението се вписва логически в общата доказателствена картина по делото и допринася за изясняване на въпроса за видимостта и техническата възможност за предотвратяване на ПТП. Съдът я кредитира като обективен и надежден доказателствен източник, който следва да бъде взет предвид при формиране на окончателните фактически и правни изводи по делото.