Решение № 123 от 18.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500041 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 210 от 12.09.2025 г., постановено по гр.д. № 612/2025 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, поправено с Решение № 249 от 11.11.2025 г., съдът е изменил на осн. чл. 150 СК размера на присъдената, с влязло в сила Решение № 166 от 29.11.2022 г. по гр.дело № 1135/2022 г. на РС-Елин Пелин ежемесечна издръжка, която Т. П. А. е осъден да заплаща на детето си Р. Т. А., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. М., като е увеличил нейния размер от 180 лв. на 400 лв., считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката.

Съдът е отхвърлил иска за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 600 лв.

Със същото решение е прекратено производството, като недопустимо в частта относно искането за увеличаване на присъдената издръжка за минал период за разликата над сумата от 180 лв., считано от 01.01.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2025 г., за пет месеца в размер на 420 лв. месечно или в общ размер на 2 100 лв.

Присъдени са и разноски, като е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението е обжалвано от Т. П. А. в частта, в която размерът на издръжката е увеличен над размера от 270 лв. В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено при липса на мотиви и основание за изменение на присъдената издръжка над признатия размер от 270 лв. до присъдения от 400 лв. Намира, че по делото не са събрани доказателства, които да обуславят изменение на така присъдената издръжка. Посочва, че детето Р. А. е записана през учебната 2021/2022 г. в СУ „Христо Ботев“ – Горна Малина, като от тогава до настоящия момент посещава това училище, с целодневна форма на обучение. В този смисъл от момента на присъждане на издръжката с влязлото в сила решение през 2022 г. не е налице промяна в обстоятелствата, които да обуславят и изменение на размера й. На следващо място твърди, че детето не страда от сериозни заболявания, които да изискват специални грижи. Също не е проявило особени образователни и/или спортни наклонности, които да предполагат по-големи финансови ресурси, с оглед задоволяване на тези потребности. От друга страна намира, че изменението на икономическата обстановка в страната, настъпила от постановяване на съдебното решение до настоящия момент, следва да бъде отчетена като фактор при преценката на икономическото и финансово състояние и на ответника. С тези аргументи е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново въззивно такова, с което иска за издръжка да бъде отхвърлен за разликата над 270.00 лв., до присъдените от първоинстанционния съд 400.00 лв.

Решението е обжалвано и от Р. Т. А., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. М. в частта, в която иска за изменение на размера на присъдената издръжка е отхвърлен над присъдения размер от 400 лв. до претендирания от 600 лв. В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно. Намира, че нуждите на ищцата са нараснали, доколкото последната е ученик в пети клас и има необходимост от повече учебни пособия. Твърди, че в действителност транспорта до и от училище е безплатен, но не така стои въпросът по отношение на нейния целодневен престой там, задължението й да носи униформа, която се закупува и предполага допълнителни разходи и желанието й да посещава тренировки по волейбол, което е платено занимание и е на стойност от 40 лв. месечно. Също твърди, че целодневния й престой в училище предполага хранене по три пъти на ден, което изисква допълнителни разходи в минимален размер от по 15 лв. на ден. С тези аргументи е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново въззивно такова, с което иска за издръжка да бъде уважен за разликата над 400.00 лв., до пълния предявен размер от 600.00 лв.

Всяка от страните е депозирала отговор на въззивната жалба на насрещната страна в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който всяка една от жалби се оспорва от другата страна.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Решението в частта, с която дължимият от ответника размер на издръжката е изменен от 180.00 лв. на 270.00 лв., не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила. Не е предмет на въззивната проверка и частта от 2 решението, имащо характера на определение, с което е прекратено производството по делото по иска за увеличение размера на издръжката за минал период, доколкото последното не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По неговата правилност, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно, пълно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция са приети като писмени доказателства по делото товарителница от куриерска фирма „Спиди“ от 19.09.2025 г., с получател Р. Х. и подател Т. М., с отразяване при получателя „Буквара – Учебници" ЕООД, както и касов бон от същата дата от която е видно, че е платена сума в размер на 70.23 евро, чрез картов превод, като касовия бон е издаден от „Спиди“ АД.

В производството пред въззивната инстанция е разпитана свидетелката Г. Р. М. – сестра на Т. Р. М., която заявява че почти цялата заплата на сестра й отива за разходи за Р., чиито нужди нарастват, тъй като независимо, че живее на село, има нужда от социални контакти, като например да отиде на кино, до магазина, които от своя страна предполагат допълнителни разходи. Според свидетелката бащата на детето Т. А. заплаща присъдената издръжка, като не е участвал по друг начин в живота на детето. Свидетелката посочва, че не знае дали Р. посещава допълнителни дейности, които изискват допълнително заплащане. На училище детето ходи с униформа, като през един учебен ден има обичайните разходи за храна. Транспорта до училището в което учи е безплатен, но храната в стола се заплаща допълнително. Когато боледува има нужда от лекарства, което предполага допълнителни разходи.

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК.

Съгласно задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 5/1970 г., се приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените 3 условия за живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Когато искът е доказан по основание – безспорно е в случая, че като непълнолетна Р. Т. А. има право да получава издръжка от своя баща, който е в трудоспособна възраст, с висше образование, без алиментни задължения към друго лице, т.е. не е възпрепятстван да я заплаща, то съдът определя размера по своя преценка, изхождайки от всички данни за възможностите на родителите.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.

В тази връзка настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния, че в настоящия случай са налице условията на чл. 150 СК за изменение на дължимата на малолетното момиче издръжка, чрез увеличението й до размер от 400.00 лв., предвид трайното и съществено изменение на нейните нужди от храна, облекло, учебни пособия, с оглед увеличението на възрастта й, както и с оглед социално-икономическите условия в страната. Предвид това и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази им част.

От предходния момент, в който е бил определен размер на издръжката от 180.00 лв. през 2022 г. е изминал период от около три години, който макар да не е значителен, неминуемо е свързан със съществени промени в живота на малолетното момиче, което е понастоящем в пети клас и е на 12 г. От една страна тези промени са свързани с физическото й израстване, което предполага и нужда от по-честа смяна на облекло и обувки, а от друга – с навлизането в различен етап от живота й, в който следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие, както в училище, така и в определени извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики в младия човек. Отделно по делото се събраха доказателства за това, че предвид израстването й последната има нужда от учебни пособия, които се заплащат допълнително и за което се представиха доказателства във въззивната инстанция. Всичко изброено неминуемо предполага нуждата от средства за повече храна и повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните й форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти. Както се посочи и от свидетеля, разпитан в хода на въззивното производство детето има нужда от такава и иска да излиза с приятели, като посещава кино и различни забавления, подходящи за възрастта й, които обаче предполагат и разходи.

Отделно по делото не се спори, че последната посещава училище с целодневна форма на обучение, което предполага разходи за храна през целия ден.

Възраженията на въззивника Т. А. за това, че и към момента на постановяване на съдебното решение през 2022 г., последната е посещавала същото учебно заведение, са неоснователни. Това е така доколкото макар детето да посещава същото учебно заведение, то промяната в обстоятелствата се дължи на нейното израстване и различните й нужди.

Също така безспорно в този период са настъпили значителни изменения 4 в икономическите условия в страната, за което свидетелства и увеличилият се размер на минималната работна заплата, служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, който по-конкретно за 2025 г. е 269.25 лв., а за 2026 г. е 303.25 лв., респ. 155.05 евро.

Освен това налице са и значителна инфлация и поскъпване на множество битови стоки и услуги в страната. Предвид посоченото и с оглед доказателствата по конкретното дело, настоящият състав намира, че безпротиворечиво може да се заключи, че е налице промяна в обстоятелствата при определяне на предходната издръжка и тази промяна е съществена и трайна, което предполага завишаване на размера на ежемесечната издръжка.

Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето, който да му позволи да задоволява своите потребности, е в размер на сумата от 600.00 лв. За да достигне до този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст от 3 до 14 години е в размер до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, т.е. в размер на 262.50 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД. С оглед икономическата обстановка в страната следва да се присъди по-висок размер от средно месечния разход за едно дете, определен по чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД.