Решение № 4019 от 11.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10261/2025
- Вид
- Решение № 4019
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Любомир Василев, Димитър Куртев Демирев, Мария Валентинова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.499, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.500 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4019 гр. София, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100510261 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 7473/28.04.2025 по гр.д.№ 12127/2024г. г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Р. С. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1 516,12 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г. разходи за медицински прегледи и изследвания, лекарства, медицински консумативи и потребителски такси, вследствие на ПТП от 09.08.2022 г., настъпило по вина на водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № СВ **** СС, ведно с законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 1 516,12 лв. до пълния предявен размер от 3 589,05 лв., или за размера от 2 072,93 лв. В полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 468,71 лв., в полза на адв. О. (процесуален представител на ищцата) по чл.38 ЗАдв. са присъдени разноски в размер на 587.46лв., а в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 401.41лв. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД – И. М. И. – Т..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Р. С. С. в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 1 516,12 лв. до размера от 3032.24лв. Твърди се, че неправилно съдът стигнал до извод, че установените разходи за лечение следва да се редуцират с 50%, с оглед установеното по делото съпричиняване от противоправното поведение на водача на 1 л.а. Нисан Алмера. След като по делото било установено, че двамата водачи способстват за настъпване на пътния инцидент и последвалото от него увреждане на ищцата като пешеходец, която няма собствен принос за вредите, съотношението в приноса на делинквентите е без значение за размера на дължимото обезщетение. Когато увреждането е причинено от неколцина по чл.53 ЗЗД отговарят солидарно и увреденият може да иска не разделно според личния им принос, а изпълнение на цялото от когото ида било като солидарният длъжник не може да противопостави възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите. Когато ищецът събере вземането си от единия, платилият по пътя на регреса ще уреди отношенията си с другия.
Така и чл.499, ал.7 КЗ уреждала солидарността на застрахователите, аналогична със солидарността на съизвършителите. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗК„Лев Инс“ АД, в който се оспорва същата и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Произнасянето било в пределите на правния спор и съответно на искането, с което бил сезиран. Изложени са подробни съображения за правилно приемане наличие на съпричиняване между водачите причините процесното ПТП.
Подадена е въззивна жалба и от третото лице – помагач И. М. И. – Т. в частта, в която искът е отхвърлен иска срещу Лев Инс АД, по съображения, че неправилно съдът приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение на 50%, за което са изложени подробни съображения, че вината за ПТП била изцяло на водача на л.а. Форд.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от И. М. И. – Т. също в частта, в която искът е отхвърлен иска срещу Лев Инс АД, по аналогични съображения изложени във въззивната жалба.
Подадено е и становище от И. М. И. – Т., в който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на въззивната жалба от ЗК ЛЕК ВИНС АД, в който счита, че решението на първата инстанция като краен резултат било правилно, но неправилно било в частта на мотивите, където било прието, че има съпричиняване от страна на двамата водачи.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Р. С. С., в който намира въззивната и насрещната въззивна жалба на И. М. И. – Т. за неоснователни по съображения, че по делото било установено, че причина за ПТП била и поведението на водача на л.а. Нисан, който предприел маневра за завой наляво, с което пресякъл траекторията на л.а. Форд, с което принудил водача да предприеме спасителна маневра за отклонение надясно, така и поведението на водача на л.а. Форд, който се е движил с превишена скорост и не е могъл да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност.
Подаден е и отговор на въззивната жалба на третото лице-помагач от ЗК„Лев Инс“ АД, в който се оспорва същата и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, вкл. са изложени съображения, че същите са лишени от предмет, доколкото се атакува решението, в частта, в която е отхвърлен искът.
2
Софийският градски съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното::
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09.08.2022г. около 16:40ч. в гр.София, на спирка на градския транспорт пострадала от ПТП, настъпило по вина на застрахован при ответника водач, който при управление на л. а. „Форд”, рег. № СВ **** СС, при предприета от него спасителна маневра с цел да предотврати удар с навлезлия в лентата му за движение л. а. „Нисан”, модел „Алмера”, с рег. № СВ **** ТВ, управляван от И. М. И. – Т., я е ударил, причинявайки множество телесни увреждания. По спешност постъпила за лечение в УМБАЛ „Света Анна” АД, където били установени уврежданията и били предприети множество изследвания, консултации, както и оперативна интервенция. Била изписана на 17.08.2022 г. с преминаване на домашно лечение, но на 19.09.2022 г. отново постъпила по спешност в УМБАЛ „Света Анна ” АД, където последвала нова оперативна интервенция и впоследствие на 22.09.2022 г. е изписана за домашно лечение. На 09.10.2022 г. постъпила на лечение в МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД, където е направена пункция, след което на 10.10.2022 г. е изписана от болничното заведение с насоки за динамично проследяване от общо практикуващия лекар и спазване на хранително – двигателен режим. Във връзка с лечението е сторила разходи, както следва: на 11.08.2022 г. – в размер на 2 430,00 лв. – за закупуване на медицинско изделие – тибиален пирон, на 15.08.2022 г. – в размер на 132,00 лв. - за патерици и проходилка, на 17.08.2022 г. – в размер на 46,40 лв. - за потребителска такса, на 19.09.2022 г. – в размер на 35,63 лв. - за лекарства – Веносмил капсули, на 19.02.2022 г. – в размер на 180,00 лв. - за постоперативна ортеза за подбедрици, на 20.09.2022 г. – в размер на 25,50 лв. за лекарства - калцитрой, на 29.09.2022 г. – в размер на 42,23 лв. - за лекарства фраксипарин, на 10.10.2022 г. – в размер на 500,00 лв. - за избор на лекуващ лекар, на 10.10.2022 г. – в размер на 56,81 лв. - за лекарства - лефлокс, мирамакс и фраксипарин, на 29.10.2022 г. – в размер на 35,00 лв. - за патерица, на 01.11.2022 г. – в размер на 30,00 лв. - за рентгенография – бял дроб лицева и на 11.11.2022 г. – в размер на 75,48 лв. - за лекарства – калцитрой, веносмил и натаспин, или сумата от общо 3 589,05 лв. С 2бр. молби от 02.09.2022г. и 20.12.2022г. отправила до ответника претенция за заплащане на сторените имуществени вреди, които не били удовлетворени, поради което иска осъждането му за сторените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.12.2022г.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се оспорва допустимостта, защото от представените доказателства и във връзка с направени искания до ищеца, за застрахователят не била налице обективна възможност да се произнесе по претенцията и поради това счита, че претенцията не била заявена по реда и условията на чл.380 КЗ. Оспорва основателността по основание и размер, оспорва механизма, както и фактическите твърдения, че ищцата като пешеходка е изчаквала автобуса на обозначената за това с пътен знак спирка. Оспорва, че вина за процесното ПТП има водача Г.М., оспорва 3 наличието на риск, покрит по застрахователния договор. На самостоятелно основание твърди съпричиняване от пешеходеца, че не била изчаквала пристигане на автобус на очертаните за това места, а се намирала върху пътното платно. Оспорва изцяло твърденията за понесени имуществени вреди по основание и размер, както и причинната им връзка с процесното ПТП.
С отговора на исковата молба е поискано конституиране на трето лице – помагач /И.
М. И. – Т./ по съображения, че процесното ПТП било осъществено по причина от деликтното поведение на лицето, която след процесното ПТП напуснала мястото на ПТП, представляващо основание за регресна отговорност по чл.500 КЗ. Няма предявен обратен иск от ЗК Лев Инс АД срещу И. М. И. – Т.. Последната е конституирана като трето лице – помагач с определение № 18767/01.05.2024г.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че на 09.08.2022 г., около 16:40 часа, в гр.
София, при движение по ул. „Челопешко шосе ”, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе”, към ул. „Софийски околовръстен път”, е настъпило ПТП с участието на л. а. „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № СВ **** СС, управляван от Г.Н.М., и ищцата Р. С. С., в качеството й на пешеходец, както и, че към 09.08.2022 г. по отношение на л. а. „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № СВ **** СС е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника – ЗК „Лев Инс“ АД.
Приети по делото са представени от ищцата медицински документи и фактури за сторени разходи по лечение. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещо лице по допусната СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че в причинна връзка с претърпените телесни увреждания от процесното ПТП, са сторените разходи за сумата от общо 3 032,24лв., доколкото сторените разходи от 500лв. за избор на лекуващ лекар в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ и 56.81лв. за лекарства – лефлокс, микомакс и фраксипарин, защото са по повод установени данни за болестен процес в областта на гърдите при установени данни за туморни образования, т.е. не са сторени по повод процесното ПТП.
Прието е и заключение по допусната САТЕ, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което съвкупно с показанията на разпитания по делото св.
Георгиева, протокола за оглед на местопроизшествието, се установява механизма на ПТП, при който на 09.08.2022 г., около 16:45 часа, в гр. София, водачът на л. а. „Форд“, рег. № СВ **** СС – Г.М. Н., при движение в дясната пътна лента по ул. „Челопешко шосе“ с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към кв. Челопечене със скорост от около 114 км./ч., възприема навлизането на л. а. „Нисан Алмера“, с рег. № СВ **** ТВ с водач И. М. И. – Т., която в същото време предприема маневра за завой от отбивката за „Български пощи“, за да се включи в движението по ул. „Челопешко шосе“, при което водачът на л. а. Форд“ предприема спасителна маневра за отклонение надясно, като при навлизане в уширението за спирка на градски транспорт № 1355 „Пожелание“ удря с предната си дясна част намиращата се в района на същата пешеходка К.Ш., след което задейства спирачната 4 система и продължавайки движението си по банкета със скорост от около 46 км./ч., удря изчакващата в района на същата спирка втора пешеходка Р. С.. Вещото лице е дало заключение, че ако пешеходецът Р. С., която се е намирала върху банкета, е изчаквала на обособеното за целта място, удар с л.а. щял да настъпи с по-висока скорост. Ударът с първия пешеходец, който е бил в района на спирката е бил с летален изход.
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Разпечатката съдържа 33 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd5334e8-298c-4457-baf6-cb8402e59ae6