Решение № 196 от 28.08.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. М., 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседА.е на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500216 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. с чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от „Г. „ ООД гр.С. чрез адв.Б. Х. от САК насочена против Постановление от 31.01.25 г., постановено по изп. дело № 1732/2022 г. по описа на ЧСИ М. И., рег.№***., с което е прекратено изпълнителното дело, на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че изводите, обусловили постановяване на процесното постановление са неправилни, тъй като не са изложени достатъчно съображения в насока настъпила перемпция по отношение на длъжника и не са настъпили последиците от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не е налице хипотезата на така нареченото бездействие на взискателя за период от 2 години. Това е така поради обстоятелството, че изпълнителното дело е било спряно на основА.е разпоредбите на закона, поради подадените от длъжниците възражения по реда на чл. 420 във връзка с чл. 417. т. 10 от ГПК.

В посочената хипотеза законът повелява, че с подаването на възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение на основА.е представен запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както н облигация или купони по нея, принудителното изпълнение се спира (разпоредбата на чл. 420. ал. 1. която урежда случаите, в които подаденото 1 възражение не спира изпълнението визира само и единствено документите по чл. 417. т. 1- т. 9 от ГПК).

Твърди се също така, че в ГПК липсва и не е уреден изричен ред по който взискателят да има задължение да уведоми съдебния изпълнител за постъпилите възражения и настъпилото в случая спиране на изпълнението.

Това уведомяване по пътя на житейската и правна логика по скоро е задължение и право на длъжника, с оглед на обстоятелството, че същият черпи права от това спиране, докато трае съдебното производство по устаиовителния иск. В случая длъжниците С.и не са уведомили съдебния изпълнител за подадените възражения след получаване на поканата за доброволно изпълнение, но това неуведомяване не може да игнорира настъпилото по закон спиране на изпълнението и да влече до неблагоприятни правни последици зажалбоподателя, който не само че не е бил длъжен да иска действия по принудително изпълнение, но изобщо не е имал и това право в хипотезата на спряно по силата на закон изпълнение.

Именно поради настъпилото спиране на изпълнението жалбоподателят не е предприемал и не е депозирал към съдебния изпълнител никакви нови искА.я за извършване на принудителни действия, с оглед, че ако поиска това. то тези действия биха били незаконосъобразни. По време на съдебното производство не тече давност, в това число не текат и санкциониращите срокове . Счита, че съдебния изпълнител не е положил дължимата професионална грижа в неговите компетенции да провери цялото изпълнително дело и фактологията по него преди да приложи формално и бланково разпоредбата на 433. ат. 1. т. 8 от ГПК. Твърди, че на ЧСИ му е служебно известно друго на стрА.те изпълнително производство, както и спирането по него и последвалото после възобновяване след влизане в законна сила на решенията на установителния иск и подаването на молба от взискателя за това обстоятелство.

Предвид изложеното се твърди, че не е налице настъпила перемпция, респ. основА.е за прекратяване на делото съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като се иска отмяна на постановеното от ДСИ постановление.

Длъжниците А. А. С. и А. Б. С. от с.Е., обл.М. в указА.я им срок са представили писмено взражение срещу така подадената жалба с изложени доводи за нейната неоснователност.Възражението е подробно мотивирано и 2 молят съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното постановление.

ЧСИ М. И., рег.№***, в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК навежда съображения за неоснователност на подадената жалба, с аргументи, че процесният случай попада в хипотезата на законова перемпция, като моли съда за оставянето на жалбата без уважение.

Окръжен съд М., след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Взискателят разполага с правото да обжалва атакуваното постановление, с което изпълнителното дело е прекратено – в този смисъл е разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, поради което жалбата и като подадена в срок се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, а атакуваното постановление, с което е прекратено изпълнителното производство на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е законосъобразно, по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 51732/202253/2017 г. по описа на СИС -Лом е образувано въз основа депозирана молба вх. № 16334/05.08.2022 година подадена от „Г.“ ЕООД чрез адв.Б. Х. срещу А. Б. С. и А. А. С. за събиране на суми по издадени изпълнителни листа по ч.гр.д.

№871/22г., ч.гр.д.№1342/22г. и ч.гр.д №1343/ 22г. всички no onuca нa PC гр.М., с които Районен съд гр.М. е осъдил длъжниците А. Б. С., и А. А. С. да заплатят на кредитора „Г." EOOД солидарно посочените в изпълнителните листове суми:

1.Пo ч.гр.д 871/22г. no onuca за 2022г. на Районен съд гр.М., с изпълнителен лист №:531 or 15.04.2022г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №:564 oт 11.04.2022г., a именно: 54712 евро главница, 2140,15държавна такса, законна лихва за забава върху главницата, считано or 07.04.

2022г.

2.

По ч.гр.д. 1342/22г.пo onnca за 2022г. на Районен съд гр.М. , с изпълнителен лист №:773 or 13.06. 2022г, издaдeн въз ocнoвa нa зaпoвeд зa нeзaбaвнo изпълнeниe №: 816 or 10.06. 2022г., a именно: 47860 евро главница, 1872,12-държавна такса, законна лихва върху главницата, считано or 09.06.

3

2022г

3.

По ч.гр.д1343/22г. За onuca за 2022г. Ha Районен съд гр.М., с изпълнителен лист №:772 or 13.06.2022г. , издaдeн въз ocнoвa нa зaпoвeд ,зa нeзaбaвнo изпълнeниe №: 815 or 10.06. 2022г., a именно: 44694 евро главница, 1***.28лв.-държавна такса, ведно със зaкoннa лихва върху глaвницaтa , считано or 09.06.2022г.

C молбата зa образуване на изпълнително дело взискателят е пoиcкaл дa бъде издадено удостоверение no ид 1732/22г. и същото дa бъде присъединено no ид 743/ 2020г no onuca нa

ЧCИ М. И. .

Пo изпълнително дело 1732/22г. ca предприемА. и извършвА. следните изпълнителни действия:

Въз ocнoвa на подадена нa 05.08. 2022г мoлбa за образуване нa изпълнително дело/л.1/, снабдяване със справки, налагане нa запори, на 06.10.2022г. е изxoдиpaнa Покана за доброволно изпълнение, с изх.

№:23048/06.10.2022г, до длъжниците и Сдружение Б." и Сдружение „А. М.", както и запор върху банкови сметки, разкрити в ,,Първа Инвестиционна Банка „АД, „Обединена Българска Банка"АД, „Юробанк България"АД, „Изипей"АД, „Дайнърс Клуб България" АД.

С покана за доброволно изпълнение , с изх. 23058/06.10.2022г., адресирана до А. Б. С. са наложени запори върху вземА.ята на длъжника в Сдружение в обществена полза „Български национален парашутен клуб" , запор върху дружествени дялове, които длъжникът притежава в ,,А." OOД гр.М. и е наложен запор върху банкови сметки на лицето, разкрити в„ Юробанк България „АД.

B резултат на наложен запор върху банкови сметки на А. С. , разкрити в ,,Изипей"Ад , на 24. 1О.2022г. банката е превела сума в размер на 126. 29лв.

C молба, с вх. №:25340/ 15.11.2022г. /л.41/ взиcкaтeлят no изпълнитeлнo дeлo 1732/22г.,, Г." EOOД е поискал на основА.е чл. 427 от ГПK да се наложи възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжниците А. А. С. и А. Б.

С., както и запор върху вземА.я на длъжника А. Б. С. oт В.М.Н. no Договори за наем.

C оглед на молбата на взискателя, на 02. 12.2022г./л.43, 44/ са изходирА. дo Служба вписвА.я гр.Лом искА.я за вписване на възбрА. върху недвижими имoти, собственост на длъжниците, като видно от печата на Служба вписвА.я, 4 на 09.12.2022г. възбрА. са вписА. от Служба вписвА.я гр.Лом.

Взискателят no изпълнителното дело не е депозирал последващи мoлби за осъществяване на принудителни изпълнителни действия след

15.11.2022година или да е правил искане за спиране на принудителното изпълнение и на 31.01.2025година ЧСИ М. И. е постановила атакуваното Постановление, с което на основА.е чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е прекратила производството по делото.

С атакуваното постановление на ЧСИ, на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изп. дело е прекратено. В същото постановление са изложени мотиви, че в продължение на две години, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело.По тази фактическа обстановка не се спори.

Спорът в случая се свежда до това налице ли са предпоставките на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (каквото очевидно не е настоящето). В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. С TP № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013г на ОСГТК на ВКС, в т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а ДСИ може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В случая настоящата инстанция също приема, че след 15.11.05.2022 г., до 31.01.2025годин са изминали повече от две години, без взискателят да е поискал от ЧСИ извършване на ново изпълнително действие по отношение на длъжника ,което да е насочено към непосредствено удовлетворяване на 5 взискателя.

МОС намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя изложени в жалбата, че изпълнението по изпълнителното производство е спряно по силата на закона с оглед разпоредбата на чл.420,ал.1 от ГПК където е предвидено, че възражението срещу заповед за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случайте на чл.417 ,ал.1,т.1-9 от ГПК,т.е в случая е изключена т.10 от същия текст на което основА.е са издадени процесните заповеди и изпълнителни листове.В жалбата си взискателя отправя вина до длъжника, че не известил съдебния изпълнител за подадените възражения, както и че последния следвало да изведе от други дела за настъпилото спиране.Жалбоподателят обаче не е проявил никъкав интерес и самия той да уведоми съдебния-изпълнител за подаденото възражение и за водените установителни искове и дела между стрА.те.

Процесуалният закон предвижда спирането на изпълнението да се извърши с акт на съда. След като определението по искането за спиране, съгласно чл. 420, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, то съдебният изпълнител не може да преустанови дължимите изпълнителни действия без да е представн акт на съда за това.В тази насока е и практиката на ВКС виж Решение № 8 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4311/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.

Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или това е т. нар. прекратяване поради перемпция. Перемпцията е определена от законодателя като период от време на бездействие на взискателя, с изтичането на който следва да се прекрати изпълнителното производство, но не се погасява самото вземане (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на IV г. о. с докладчик съдията Белазелков). Това е така, за да се стимулира и възпита взискателя да не бездействия и да предприеме необходимите действия, тъй като с бездействието неоснователно се влошава положението на длъжника.