Решение № 622 от 21.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110213759 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С. А. А., чрез упълномощения процесуален представител – адв.

Л.Б. против заповед за задържане на лице рег.№ 225 зз-1088/02.09.2025г. , издадена от Р. С.

С. – мл.инспектор при 01 РУ-СДВР. Със заповедта на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Моли, съдът да отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че с издадената ПАМ, което е в противоречие със закона безпричинно са били ограничени правата . Моли за съдебен акт в тази насока.

Прави искане да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призована А. не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв. Б.. Същият намира атакуваната заповед за незаконосъобразна, тъй като липсват мотиви за издаването . Релевира доводи, че липсват доказателства след фактическото задържане на А. да са били извършвани ПСД с нейно участие. Намира задържането за прекомерно и непропорционално. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Р. С. С. – мл.инспектор при 01 РУ-СДВР, редовно уведомен, не се явява.

Представлява се от упълномощен процесуален представител - юрк. Страхинов, който 1 оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и пледира атакуваната заповед да бъде потвърдена, като законосъобразна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Бързо производство ЗМ№ 225 ЗМК 1503/2025г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр.пр. № 40327/2025г. било образувано и водено за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК.

Същото било образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетели.

Разпитани в качеството на свидетели хх., в хода на проведеното разследване заявили, че на 02.09.2025г., докато изпълнявали служебните си задължения били изпратени от ОДЧ на сигнал за лице, употребило голямо количество наркотични вещества и имащо нужда от медицинска помощ. Отивайки на адрес хх заварили хх заявила, че е употребила наркотично вещество, след което прилошало, поради което с екип на ЦСМП била отведена в болнично заведение. На зададен от полицейските служители въпрос дали притежава в себе си наркотични вещества, А. отговорила положително, след което предала същото с протокол за доброволно предаване.

В тази връзка на 02.09.2025г. в 13:10 часа жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№ 225зз-1088/02.09.2025г., издадена от Р. С. С. – мл. инспектор при 01 РУ-СДВР. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като в мотивите е посочено “при извършена полицейска проверка в хх лицето притежава наркотични вещества , чл. 354а от НК “ .

На 03.09.2025г. от А. било снето сведение, след което в 11:15 часа на същата дата била освободена.

В административната преписка се съдържат заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, декларация, разписка за върнати пари и вещи, удостоверение за компетентност на ответника, копие на книга за задържани лица

Съдът служебно е изискал материалите съдържащи се в БП 1503/2025г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 40327/2025г. по описа на СРП, ведно с постановление по нея прокурорски акт – постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 357, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

2

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

От представения доказателствен материал, изискан служебно от съда, се установява, че бързо производство № 1503/2025г. по описа на 01 РУ СДВР е било образувано за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК. По делото са били налице данни за съпричастност на А. към престъплението, в която насока са били събраните гласни и писмени доказателства. В тази насока е бил изготвен протокол за доброволно предаване на наркотичните вещества, както и е била изготвена експертна справка № 3312-Х/2025г. по описа на СДВР, видно от която същото не е било изследвано, тъй като представлява „гъби“ .

Спрямо жалбоподателят била издадена заповед за задържане на лице за задържане рег.№ 225 зз-1088/02.09.2025г., издадена от Р. С. С. – мл. инспектор при 01 РУ-СДВР , на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , с която на С. А. А. е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 01 РУ - СДВР.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на А. е имало данни, от които може да се направи обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. Както посочи съдът, за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност.

Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство.

Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при 3 прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган.

Предвид изхода на спора и с оглед изрично обективираното искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 ЗПП, в полза на СДВР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (130,00 лева), съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените по него действия от процесуалния представител на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. А., чрез упълномощения процесуален представител – адв.

Л.Б. против заповед за задържане на лице рег.№ 225 зз-1088/02.09.2025г. , издадена от Р. С.

С. – мл.инспектор при 01 РУ-СДВР , с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".

ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН: ********** ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 66,47 евро (130,00 лева) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4