Определение № 123 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Пазарджик, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500964 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд, рег. №2674 от 13.09.2025г. постановено по гр.д.№5168 по описа на същия съд за 2024г. с което е оставена без уважение като неоснователна молба с вх.№21549 от 31.07.2025г. на ЕАД „Е. И.“ ,БУЛСТАТ 180978004 чрез адвокат Е. И., със съдебен адрес в гр.****, с искане по чл.248 от ГПК за допълване в частта за разноските на определение №2157 от 09.07.2025г. постановено по гр.д.

№20245220105168 по описа за 2024г. на РС-Пазарджик, с което производството по делото е прекратено, поради извършен отказ от исковите претенции.

В частната си жалба подадена в срока за обжалване , с вх.№27227 от 08.10.2025г. от Еднолично адвокатско дружество “Е. И.“ представлявано от адвокат Е. Г. И. като пълномощник на ищеца Т. Г. Х. се поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че предмет на делото е заявена искова претенция за установяване нищожност на два договора, като правната последица по чл.23 от ЗПК е задължение за връщане на получените от ответниците суми извън главницата, а именно платената лихва по кредита и възнаграждението по договора за гаранция. Твърди се още, че в хода на 1 делото страните сключват извънсъдебно споразумение, съгласно което: /чл.1, ал.2 „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД се задължава да възстанови на ищеца представляваща платена възнаградителна лихва по ДПК, съответстваща на договорената лихва; А съгласно чл.1 ал.1 от същото Файненшъл България“ ЕООД се задължава да възстанови на ищеца сума представляваща възнаграждението по Договора за гаранция съответстваща на договорената.

Частният жалбоподател заключава, че споразумението обективира именно правния резултат, търсен с предявения иск-възстановяване на платени суми, получени без основание от ответниците поради нищожност на договорите.

Акцентира се, че макар споразумението формално да не съдържа признание, че договорите са нищожни, реалното поведение на ответниците-изразяващо се във възстановяване на спорните суми -представлява фактическо признание на исковата претенция по същество. Заключава се, че в този контекст , отказът от исковата молба, съчетан със сключване на извънсъдебно споразумение, има очевидна цел да осуети постановяването на съдебен акт, въз основа на който би възникнало право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.

Счита, че процесното споразумение е постигнато в резултат на договорка между ищеца и ответниците, при която адвокатът е изключен от финализирането на казуса, въпреки че именно неговите процесуални действия са довели до този резултат. Смята, че подобна практика е несъвместима с принципа на справедливо възнаграждение за положен адвокатски труд и води до неоправдано лишаване от възнаграждение при реално постигнат материален резултат. Моли да се отмени обжалваното определение и му се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

В едноседмичния срок по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните по спора страни.

Ответникът ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК-131567434, в отговора си с вх. №31872 от 19.11.2025г. поддържа довод за недопустимост и за неоснователност по същество на частната жалба. Твърди се, че с предявеният отказ от иск, ищецът е десезирал съдът от предявения правен спор и намесата на съда и произнасянето му по същия губи своята необходимост. Следователно недопустимо е последващо намесване на съда, тъй като не е налице правен спор, същият е разрешен между страните с постигнато извънсъдебно споразумение и че наличието на правен спор е положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото 2 производство. Смята още, че за адв. И. не е налице представителна власт тъй като пълномощията му са оттеглени видно от депозирания отказ от ищеца.

Счита за недопустими последващи действия, извършвани от последния още повече да претендира адвокатско възнаграждение по делото. Допълва, че споразумението е характеристика на договор, с което страните с взаимни отстъпки са постигнали единодушие и нуждата от съдебна намеса е отпаднала, както и че съдействието на адвоката също не е необходимо.

Поддържа, че съгласно описаното в чл. 1, ал. 2 от споразумението Заемодателят е възстановил сумата в размер на 150 лв., представляваща сума за платена възнаградителна лихва по Договори за паричен заем, включително и процесния. Твърди, че законодателят е предоставил възможност на определен кръг от лица да ползват безплатна адвокатска помощ и че тя е безплатна, за да се предостави по-лесен достъп на лицата до правна помощ.

Смята, за неоснователно заплащането на адвокатско възнаграждение при положение, че адвокатът се е съгласил безвъзмездно да предоставя правно съдействие на ищеца. Моли да се потвърди обжалваното определение, а при условията на евентуалност да му се определи възнаграждение за извършената работа в размер на 50лв.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба и от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК-202513690, с вх.№31875 от 19.11.2025г. в който се поддържат доводи за недопустимост на молбата по чл.248 от ГПК поради оттеглени пълномощия от ищеца Х. спрямо пълномощника си адв. И., поради което последният действа без надлежна представителна власт. Допълва, че законът лимитативно посочва, лицата които могат да представляват физическите лица, сред които са и адвокатите при наличие на пълномощно. Заключава, че в случая пълномощното е оттеглено, с което е прекратена представителната власт на адв. И. и предвид изложеното недопустимо е трето лице за което липсва надлежно пълномощно да извършва процесуални действия по делото. Поддържа се още, че производството по чл. 248 от ГПК е недопустимо, тъй като съдът е десезиран от правния спор и съдебното производство е прекратено, следователно приключило. Затова съдът не дължи произнасяне по последващи молби, тъй като е налице влязъл в сила акт на съда за прекратяване. По същество това дружество квалифицира искането за присъждане на разноски за неоснователно доколкото по своето същество подписаното споразумение 3 представлява договор за спогодба, с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като се правят взаимни отстъпки .Допълва, че основната му същност е намирането на взаимно приемливо решение, което спестява време, разходи и потенциални рискове, свързани със съдебните дела, както и че споразумението има сила на закон за страните по същото и последното има обвързващ характер. Коментира се самото споразумение според което чл.1 Гарантът е възстановил сумата от 350лв, представляваща сума за платени възнаграждения по Договори за гаранция, включително и процесния. Смята, че след като е налице правоотношение между адв. И. и г-н Х., то последният следва да заплати адвокатското възнаграждение, което съгласно споразумението Дружеството е възстановило, а не Дружеството, тъй като не е налице акт по същество на спора, а именнорешение, с което да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение!

Обръща се внимание, че правният резултат по така предявеният установителен иск и постигнатото споразумение е изцяло различен. Смята, че в случай, че делото е завършило с решение, то би установило със сила на присъдено нещо, че процесният договор е недействителен, а е можело и да се отхвърли искът! Акцентира, че с постигнатото споразумение, дружеството е възстановило на ищеца Т. Х. суми, което по своята същина и предмет се различават от предмета на делото. На следващо място, дружеството смята за неоснователно претендирането на адвокатски хонорар от адвоката, доколкото същият се е съгласил при условията на чл. 38 от ЗАдв. да предоставя услуги на своя доверител — ищец в производството и че съгласно същата разпоредба, разноските по делото се поемат от загубилата страна делото. И че при постановяване на съдебен акт, с който съдът е уважил исковата претенция на ищеца се присъжда адвокатския хонорар, като се поддържа, че това е моментът в който за безплатната адвокатска помощ се дължи възнаграждение.

Акцентира, че до приключване на делото с решение ищецът не заплаща адвокатско възнаграждение и такова не се дължи и от ответника, като не е налице съдебен акт по същество на спора! И че по аргумент на противното в случай че исковете бъдат отхвърлени поставя въпроса кой понася разноските за тази безплатна адвокатска помощ? Заключава, че в случая е безпредметно да бъде присъждан адвокатски хонорар на адв. И., тъй като делото е лишено от предмет поради постигнато между страните извънсъдебно споразумение, а не е постановен съдебен акт по същество на спора, както и следвало да се 4 вземе фактът, че дружеството е възстановило и заплатило дължимите разноски по делото на ищеца Х., които следва да заплати на адв. И.. Като последен довод се изтъква, че не са налице достатъчно обективни факти за материална затрудненост на лицето, с оглед на което следва да се извърши безплатна адвокатска помощ. Моли служебно да извърши справка в НОИ/ НАП, както и движение по банковите сметки на лицето. Моли да се остави без уважение частна жалба от адв. И., за отмяна на Определение 2674/13.09.2025 г. и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност да бъде намалено до размер от 50 лв. предвид извършените действия — депозиране на бланкетна искова молба Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство /Искова молба вх.№30906 от 10.12.2024г. -гр.д.№20245220105168/ от ищеца Т.

Г. Х., ЕГН-********** от гр.Пазарджик представляван от процесуалния си представител от ЕАД /Еднолично адвокатско дружество/ “Е. И.“ БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес гр.**** и против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД,ЕИК-131576434 и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК-202513690 с искане да се прогласи спрямо „Изи Асет Мениджмънт” АД нищожността на договор за паричен заем №5151979 от 24.06.2024г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит; с цена на първия главен иск от 2287.95лв; И да се прогласи спрямо „Файненшъл България” ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция №5151979 от 24.06.2024г., като лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка, с цена на иска на втория главен иск от 1087.05лв.

Направено е доказателствено искане за назначаване на Съдебно-счетоводна експертиза.

Към ИМ освен двата договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е приложен и договор за правна помощ и пълномощно. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие същият е двустранно подписан от ищеца Х. като клиент и от еднолично адвокатско дружество “Е.

5

И.“ представлявано от Е. Г. И. . В т.II като основание и предмет на договора е записано процесуално представителство по гр.д. -РС-Пазарджик. В т.III от договора е записано, “Договорено възнаграждение“-безплатно ,основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /на материално затруднено лице/. В т.IV Изплатен доход-няма посочена сума, а единствено, че по договора е платена сумата от безплатно представителство по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Приложено е и пълномощно подписано от ищеца като упълномощител и от адвокат И., по силата на който адвокатското дружество се упълномощава да го представлява и защитава по дело, да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции/изброени са правата при общо упълномощаване по смисъла на чл.34 от ГПК/, като собственоръчно е добавено-процесуално представителство по гр.д. пред РС-Пазарджик. С исковата молба няма направено искане за присъждане на разноски.