Решение № 10064 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10064 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110152232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 377392/18.11.2025 г., подадена от П. П. С. с ЕГН **********, гр.СофиАДМ, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, ф.д. № 24/2021г. по описа на 24 с-в Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „А Стамболийски“ № 1252, ет. 5, офис 5-3, представлявано от ДММ – управител, с е-мейл: **********, срещу „АПС ББООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б“ № 81 В, ап.3 представлявано от ХММ, чрез пълномощник юрк. Т, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2120462/08.11.2019 г., сключен между ищцата и „К“ ЕАД, надлежно цедиран на ответника „АПС ББ ЕООД, поради това, че действителният ГПР е различен от посочения в договора и надвишава допустимия по закон.

В исковата молба се твърди, че на 08.11.2019г. П. С. е сключила договор за потребителски кредит № 2120462 с „К” ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2500 лева, посочено е ГПР в размер на 48.21 %, ГЛП в размер на 40.00%, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл.4 от процесния договор, както и в точка 17, раздел II от ОУ, било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция, съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „К“ ЕАД гарант – поръчител, в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14-дневен, а предложението за кредит, съгласно СЕФ е валидно 10 дни. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор. На датата на сключване на договора между „К” ЕАД и ищцата са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АТ ЕООД, с ЕИК: ...., чийто капитал бил собственост на „К“ ЕАД, поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „К“ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с потреребителя за всички негови задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищцата се била задължила да заплати 1 на гарантиращото дружество сумата в размер на 2860.08 лв. Сочи, че възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „К“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план. Съгласно договора за поръчителство, ищцата следвало да предоставя дължимите парични думи на „К“ ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „АТ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Счита, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина счита, че следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Т“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на 3 договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Сочи, че клаузата в чл.4 ал.1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Счита, че съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в размер на 2500 лева. Счита, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „К“ ЕАД дружество. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Т“ ЕООД бил сигурен, според ищеца, защото от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга -условията за другите две обезпечения са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Едва след сключване на договора, потребителят е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца credissimo.bg, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство. В конкретния случай е посочено, че ГПР 2 е 48.21%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Счита, че предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя, тъй като е без значение дали той ще погаси или няма да погаси задължението си - той дължи възнаграждение за поръчител.

Доколкото според съдържащите се в т. 1 до т. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай Т“ ЕООД, не може да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от „К“ АД поръчител „Ай Т“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Счита, че е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.

19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят. В тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, като ако това обстоятелство му бе известно чрез изначалното му включване в разходите по кредита, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Твърди, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил над 100%, а ГЛП над 70% . След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира всички съдебни разноски.

В уточнителна молба от 10.12.2025 г. ищецът сочи, че процесният договор е бил цедиран на ответника „АПС ББ ЕООД.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не са налице основанията за обявяване на договора за нищожен, предвидени в чл. 26 от ЗЗД. В процесния случай не е налице нито едно от посочените основания, които да обуславяват нищожност на договора за паричен заем. Сочи, че нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на целия договор за паричен заем. Твърди, че методът за определяне на годишния процент на разходите е посочен в чл. 19 ЗПК и съгласно закона, той „изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Изрично като изключение е посочено в ал. 3, т. 1 на същия член, че „При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“. Сочи, че възникналото задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя „Ай Т“ ЕООД почива на основание сключения между кредитополучателя и поръчителя договор, който е самостоятелно основание, различно от договора за кредит, макар и по определение договорът за поръчителство да е акцесорен към главното задължение, което обезпечава. Възнаграждението се дължи в полза на поръчителя дружество, различно от кредитодателя, на основание предоставената услуга по обезпечаване на вземанията, произтичащи от договора за кредит. Преценката дали да влезе или не в договорни отношения с поръчителя е изцяло предоставена на кредитополучателя, като последният доброволно избира да сключи договор за поръчителство, с предварително определени условия, в това число задължението му за заплащане на възнаграждение на поръчителя „Ай Т“ ЕООД. Счита, че дори съда да приеме, че договорът за поръчителство е 3 нищожен, то следва да отхвърли искането за обявяване нищожността на целия договор за кредит, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване и би накърнило интереса на кредитора, като счита, че между страните не се спори, че е налице валидно сключен договор за кредит № 2120462. Прави възражение за разноските на ищцовата страна.