Решение № 782 от 22.04.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 95/2021
- Вид
- Решение № 782
- Подписан
- 22.04.2021
- В сила
- 22.04.2021
- Състав
- Мая Недкова, Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 21 · Закон за собствеността
- чл. 32 · Закон за собствеността
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 782 гр. Варна , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мая Недкова
Членове:
Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Галина С. Стефанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. С., гражданин на РКазахстан, продължително пребиваващ в РБългария, живущ в гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261373/23.11.2020 год., постановено по гр. дело № 14765/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от въззивника В.С. против Елизавета Владимировна С., гражданин на Русия, продължително пребиваваща в РБългария, живуща в гр. Варна, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3 804, 00 лева, представляваща обезщетение за ползването, от което е лишен В.С., на съсобственото жилище, находящо се на адрес: ***, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, за периода от 10.12.2018 г. до 18.08.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2019 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното и́ изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника (ищец) част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.
Изводът на съда, че по делото не е установено ищецът да е поискал да ползва съсобствения апартамент посредством писмено отправено поискване до съсобственика, поради което и ответницата не му дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, е неправилен.
Жалбоподателят сочи, че нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС не изисква неползващият съсобственик да е направи л искане да му се предостави възможност да ползва имота, а предвижда да е отправил писмено поискване за заплащане на обезщетение. В случая съдът е приел, че за възникване на задължението за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 21 ЗС от 1 единия бивш съпруг на другия не е нужна покана, респ. писмено поискване за заплащане на обезщетение. Отделно от това ищецът е отправил такова писмено поискване – функцията на писмена покана за заплащане на обезщетение изпълняват подадените от жалбоподателяищец писмен отговор и насреще н и с к против Е. С. в производството по гр. де л о № 12398/2018г. по описа на РС -Варна, внесени в съда на 10.12.2018 год., в които се съдържа изявление за дължимо обезщетение за ползването на съсобствения имот и искане за плащане на такова. Поради това и изводите на съда, че липсвало писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС са неправилни. Неправилно е прието също, че не е установено по делото жалбоподателят – ищец да е бил лишен от ползването на процесното съсобствено жилище.
Според ТР № 7/2012 год., ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Т. е., в цитирания тълкувателен акт ВКС не е ограничил поведението на съсобственика само до физическо препятстване или ограничаване. Не е съобразено от първоинстанционния съд, че поведението на ответницата, изразяващо се в поддържаното от нея грубо отношение към дъщерята на страните и към бившия и́ съпруг (ищеца) е довело до психическа нетърпимост между страните, а оттам и до фактическа невъзможност ищецът да ползва процесното жилище съобразно правата си. Описаното поведение на ответницата следва да се окачестви като поведение, което възпрепятства или ограничава съсобственика – ищец да ползва общата вещ съобразно правата му, тъй като психологическата пречка, както е в случая, също е препятстване на нормалното ползване, при това значително по-трудно преодолимо от всяко физическо препятс тване. При това положение отказ от страна на ищеца да ползва жилището няма, защото не е налице предоставена от ответницата възможност ищецът да ползва жилището съобразно правата си в съсобствеността. Навежда, че именно създаването от страна на ответницата на психическа непоносимост и невъзможност за възстановяване на нормалните човешки отношения, в съвкупност съставляват пречка ищецът да ползва бившето семейно жилище съобразно правата си в съсобствеността.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивника – ищец част и за постановяване на дргуго, с което искът му по чл. 31, ал. 2 ЗС да бъде уважен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна (ответник) – Е. В. С., оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ищеца част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемата лично и чрез процесуален представитле, оспорва жалбата, поддържа писмения подадения писмен отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
В исковата си молба ищецът В. Па. С., гражданин на РКазахстан, продължително пребиваващ в РБългария, живущ в гр. Варна, навежда следните твърдения: С ответницата Е.
В. С. са бивши съпрузи, сключеният помежду им на 04.08.2001 год. граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила на 12.07.2018 год. решение Сариаркински районен съд, гр. Астана, РКазахстан. От брака си страните имат родени две деца – А. С., родена на 24.06.2002 год. и Е. С., роден на 07.01.2010 год. През време на брака си, през 2015 год., заедно с трето лице, страните са придобили жилище в ***, с площ от 120 кв. м., представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** п о КК на гр.
Варна. Ищецът и ответницата са съсобственици на жилището при равни квоти от по 49, 5 % ид. части всеки един, а майката на ответницата е с квота от 1 % ид. част от собствеността.
2
Описаният имот е бил семейно жилище на бившите съпрузи. От 16.12.2017 год. страните са във фактическа раздяла, в жилището останала да живее ответницата Е.С., заедно с непълнолетния син на страните, а ищецът напуснал жилището заедно с дъщеря им. Ищецът твърди, че от 16.12.2017 год. е бил лишен от възможността за ползва имота съобразно правата си поради поведението на ответницата – в резултат на грубото и́ отношение към дъщеря им (към онзи момент все още ненавършила пълнолетие), отношенията между съпрузите се влошили до степен, че станало невъзможно майка и дъщеря да живеят под един покрив, при което и ищецът и дъщерята на страните се изнесли от жилището. С писмена покана, съдържаща се в писмен отговор по гр. дело № 12398/2018 год. на РС-Варна, подаден от В.С. на дата 10.12.2018 год., същият е поканил ответницата Е.С. да му заплаща обезщетение за лишаването от ползите от съсобствения апартамент – семейно жилище на бившите съпрузи.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане: за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 3 804, 00 ле в а , представляваща обезщетение за лишването му от ползата, сързмерно на квотата му в съобствеността, от съсобственото жилище, находящо се на адрес: ***, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** п о КК на гр. Варна, за периода от 10.12.2018 г. до 18.08.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска – 19.08.2019 г. до оконтачелното и́ изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че е процесуално недопустим, тъй като със съдебна спогодба по гр. дело № 12398/2018 год. на РС-Варна, сключена между страните, те са се съгласили, че със сключването на спогодбата няма да имат претенции един спрямо друг по отношение на съсобствения имот.
В евентуалност излага, че искът е неоснователен. Оспорва към дата 10.12.2018 год. да е била съсобственик на жилището. Твърди също, че липсва отправена към нея покана съобразно изискването на чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че не е препятствала ищеца да ползва жилището съборазно правата си, а напротив тя и другият съсобственик – Наиля Горбунова чнейна майка) многократно са предлагали на ищеца да ползва жилището съобразно правата му в съсобствеността. Твърди, че ищецът разполага с ключове за апартамента и е могъл да го ползва когато пожелае. Оспорва и размера на претендиранато обезщетение, като твърди, че в жилището живее и малолетния син на страните, при което и претендираното обезщетение следва да се намали с 1 / 2, като се съобразят и правата на детето да обитава апартамента.
Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи; сключеният помежду им на 04.08.2001 год. граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила на 12.07.2018 год. решение Сариаркински районен съд, гр. Астана, РКазахстан; от брака си страните имат родени две деца – А. С., родена на 24.06.2002 год. и Е. С., роден на 07.01.2010 год.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 7/24.02.2015 год., том ІІ, рег. № 1489, дело № 169/2015 год. на нотариус № 513, В.С. и Наиля Горбунова са придобили собствеността върху жилище, г***, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна при квоти: 99 % ид. части за В.С. и 1 % ид. части за Н. Г.. Сделката е сключена през време на брака на страните В. и Е.С., при което 99 % ид. части от имота са придобити от съпрузите С. в режим на СИО. С прекратяването на брака помежду им, същите се легитимират като съсобственици при равни права, съответно по 49, 3
5 5 ид. части за всеки един. В същият смисъл е и постигнатата между Н. Г., В.С. и Е.С. съдебна спогодба от 22.02.2019 год. по гр. дело № 12398/2018 год. по описа на РС-Варна (образувано по иска за делба на процесния апартамент, предявен от Н. Г. против В.С. и Е.С.), която спогодба в случая има декларативен, но не и конститутивен ефект, доколкото с нея не се ликвидира съсобствеността между тримата съсобственици върху съсобствената нещ – процесния апартамент. От съдебната спогодба е видно още, сключилите я страни са се съгласили, че имотът (процесният апартамент) до извършването на извънсъдебната му продажба ще се ползва безвъзмезднно от Н. Го., Е.С. и децата и́ от брака и́ с В.С., както и че с изпълнението на поетите със спогодбата задължения всички техни отношения във връзка с описания имот, в това число обзавеждане и оборудване в него, ще бъдат напълно уредени и никоя от страните няма претенции към някоя от другите страни.
Не е спорно също, че през месец декември 2017 год., т. е., още преди развода на страните, ищецът заедно с дъщеря им, са напуснали апартамента и са се установили да живеят в друго жилище.
На дата 10.12.2018 год. по гр. дело № 12398/2018 год. по описа на РС-Варна, от В. С. е депозирана молба, с която са предявени множество претенции, както против Н.Г., по чиято искова молба е образувано цитираното гражданско дело за делба на процесния апартамент, така и против другата съделителка – ответнницата в настоящото производство Е.С.. С молбата е поискано и постановяване на привременна мярка по отношение на делбения апартамент (чл. 344, ал. 2 ГПК), чрез осъждането на Е.С. да заплаща на В.С. месечна сума в размер на 450 лева, до окончателното извършване на делбата, поради това, че само ответницата Е.С. ползва делбения имот. Няма данни тази молба да е връчвана на ответницата, поради което и следва да се приеме, че същата и́ е връчена на дата 22.02.2019 год. – датата на проведеното открито съдебно заседание по гр. дело № 12398/2018 год. по описа на Рс-Варна.
Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd519557-69e5-444d-8e81-c4b81bf32e20