Решение № 93 от 15.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.А като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120104889 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Я. Ч. Р. с ЕГН ********** против Д. З. У. с ЕГН **********, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК осъществено от ответника на 02.06.2023 год., в гр.Бургас, когато в рамките на проведен телефонен разговор, се е заканил с убийство спрямо ищеца - длъжностно лице — * към Сектор „Криминална полиция“ при Пето районно управление на ОД МВР - Бургас, по повод изпълнение на службата и функциите му , изразяващи се в нанасяне на психологическа травма за цял живот, причинени душевни болки и страдания, притеснения, семейни неудобства и силен стрес, дискомфорт в семейната среда, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 1527,88 лв., начислено за периода от 02.06.2023г. до 18.07.2024 г. заедно със законната лихва до окончателното изплащане.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че с Определение № 249 от 15.05.2024г, постановено по НОХД № 656/2024г. по описа на БРС, било утвърдено от съда споразумение, с което, ответникът Д. З. У., е признат за виновен, че на 02.06.2023 год., в гр.Бургас, в рамките на проведен телефонен разговор, се е заканил с убийство спрямо длъжностно лице — * Я. Ч. Р., в Група „Противодействие на криминалната престъпност - Лазур“ съм Сектор „Криминална полиция“ при Пето районно управление на ОД МВР - Бургас, по повод изпълнение на службата и функциите му, изричайки думите „Ще ти отрежа главата, ще ви убия тебе, твоя колега Ж.“, „Мамичката Ви ще еба полицайчета, ще дойда, ще Ви 1 изнасиля“, „Ще Ви отрежа главите, ще Ви изкормя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление с правна квалификация по чл.144, ал.З вр.ал.2 вр.ал.1 от НК. Ищецът сочи че с това престъпление му били причинени неимуществени вреди изразяващи се в нанасяне на психологическа травма за цял живот, причинени душевни болки и страдания, притеснения, семейни неудобства и силен стрес, дискомфорт в семейната му среда. Преживения стрес от престъплението, станал причина за често изпитване на необосновано безпокойство и страх, както за ищеца така и за неговото семейство. Причинените ми страдания и стрес ищецът търпял и към настоящия момент и щял да търпи и за в бъдеще. С горните доводи се моли за уважаване на исковете и претендира за присъждане на разноски.

Направени са доказателствени искания.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание, ищецът поддържа исковете.

Ответникът чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва исковете само по размер. Изложени са подробни аргументи.

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено протоколно определение от 15.05.2024 г., постановено по НОХД 656/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е одобрил представено споразумение, сключено между РП – Бургас и Д.

З. У., ЕГН **********. Последният е признат за виновен в това, че: I.1 На 02.06.2023 г. в гр.Бургас, в рамките на проведен телефонен разговор, се е заканил с убийство спрямо длъжностно лице - * Я. Ч. Р. в група „Противодействие на криминалната престъпност - Лазур“ към сектор „Криминална полиция“ при Пето районно управление на ОД МВР - Бургас, по повод изпълнение на службата и функциите му, изричайки думите „ще ти отрежа главата, ще ви убия тебе, твоя колега Ж.“, „Мамичката ви ще еба полицайчета, ще дойда, ще ви изнасиля“, „Ще ви отрежа главите, ще ви изкормя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

II.1 На 02.06.2023 г., в съвкупност с деЯ.ето по пункт I, в рамките на проведен телефонен разговор, се е заканил с убийство спрямо длъжностно лице разузнавач V степен Ж.К. Ж. в група „Противодействие на криминалната престъпност - Лазур“ към сектор „Криминална полиция“ при Пето районно управление на ОД МВР - Бургас, по повод изпълнение на службата и функциите му, изричайки думите „ще ти отрежа главата, ще ви убия тебе, твоя колега Ж.“, „Мамичката ви ще еба полицайчета, ще дойда, ще ви изнасиля“, „Ще ви отрежа главите, ще ви изкормя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.

144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК. Определено е наказание 2

„лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което да се изтърпява при първоначален общ режим за двете деЯ.я, като на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим.

От показанията на разпитаният по делото свидетел В. Ч. Р. – брат и колега на ищеца се установява, че ищецът му е споделил по телефона за случката в която е бил заплашван от лице във връзка с работата му. След случката ищецът започнал да излиза по-рядко. Той организирал турнир по бойни изкуства, като работата поел изцяло свидетелят, тъй като ищецът бил разсеян и не изпълнявал задачите. Свидетелят излизал заедно с ищецът за разходка с детето и да пазаруват, за да не бъде сам Я. Р., а също така го придружил веднъж и на работа, когато той му споделил, че не се чувствал комфортно. Съпругата на последния се допитвала до ищеца, като по опитен полицай, как да подходи към мъжа си, поради случилото се.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, съобразно гореизложените факти.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че ищецът доказа по основание, предявения от него срещу ответника Д. З. У. иск. Елемент от фактическият състав на иска по чл.

45 ЗЗД е извършване на противоправно деЯ.е, т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на субективните права.

Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения. Следва да се установи и причинно – следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното деЯ.е. Вината на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Изводът за доказаност на фактическия състав на непозволеното увреждане, се правят въз основа именно на анализ на приетите по делото свидетелски показания, както и от взаимното им съпоставяне, включително и с приетите по делото писмени доказателствени средства.

На първо място, следва да се посочи, че на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деЯ.ето, относно това, дали е извършено деЯ.ето, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че при преценката си за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва да съобрази задължителната сила на влязлата в сила присъда. При наличие на влязла в сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деЯ.ето, противоправността и вината на ответника по делото /Така Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 66 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3149/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 191 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2018 г., IV г. о., ГК и др./. Останалите факти, които имат отношение към 3 гражданските последици от деЯ.ето, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.

Също така следва да се има предвид, че съобразно трайната практика на съдилищата, влязлото в сила споразумение, с което приключва наказателното производство, има значение на влязла в сила присъда и спрямо него могат и следва също да се приложат последиците на чл.300 ГПК, тоест същото следва да бъде зачетено от гражданския съд, който разглежда иск във връзка с вредите, настъпили вследствие на деЯ.ето на лицето, което е било предмет на споразумението /Така Решение № 180 от 7.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 310/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 150 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1147/2010 г., II т. о., ТК и др./.

По тези съображения, съдът намира, че предявеният граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД е доказан по своето основание, като в настоящия процес подлежи на изясняване въпроса за настъпилите вреди и техния размер.

Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е направено тълкуване на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД. Посочено е, че не се касае до абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В практиката си ВКС многократно е имал повод да се произнесе по въпроса за понятието „справедливост“, както и за механизма на определяне на обезщетение през призмата на чл.52 ЗЗД. Така в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК е застъпено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на извършеното от ответника, интензитета и характера на заканата, изпитания стрес и душевни терзания, както и тяхната продължителност и проявление, следва да се прецени личността на пострадалия, както и тази на лицето, от което изхожда заканата, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

/Така Решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г., II т. о.;

Решение № 14 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 834/2017 г., II т. о. ; Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о. ; Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о. и др./.

За да прецени обстоятелствата, необходими за определяне на справедливото обезщетение, съдът следва да обсъди показанията на разпитания по делото свидетел. Същите са допуснати за установяване именно на претърпените неимуществени вреди.

Напълно нормално е ищецът да изпита неудобство, страх и притеснение вследствие на отправените закани, като се има предвид, че същите са насочени срещу живота му. Въпреки това съдът намира за резонни доводите на 4 ответната страна, относно това, че причинените притеснения са били притъпени от професионалната квалификация на ищеца, както и неговата подготовка за осъществяване на дейността по опазване на обществения ред.

Няма данни за ищеца да е била необходима някаква специализирана медицинска помощ и да е имал проблеми със съня, няма данни и същият да не е бил в състоЯ.е да извършва служебните си задължения. Въпреки това е установено, че пострадалият е изпитвал известна доза страх за определен период след случката, което е разредило излизанията му.

Съобразявайки всичко гореизложено, обстоятелството, че е налице отправяне на закана с убийство от лице, което е предходно осъждано за други престъпления, като същата е отправена спрямо длъжностно лице – полицейски служител, както и механизма на самото деЯ.е, настъпилите емоционални и душевни терзания на лицето, инфлационните процеси в страната и актуалната икономическа обстановка, съдът намира, че справедливо се явява обезщетение в размер на 1600 лв. Съдът намира, че обезщетение в по-голям размер не се дължи на ищеца, доколкото по делото не се установи същият да е търпял неимуществени вреди с интензитет, много поголям от обичайния за този вид деликти. Следва да се посочи, че съгласно съдебната практика при определянето на паричния размер на обезщетението съдът трябва да съобрази, че то не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Настоящият състав споделя приетото в цитираната по-горе съдебна практика, поради което и намира, че това е справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение.