Решение № 120 от 11.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. С.З., 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20225501000537 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 112/13.10.2022г., постановено по гр.д. № 811/2021г. по описа на Районен съд – гр. Р., в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „А.Б.” ЕАД против К. М. А. за признаване на установено, че К. М. А. дължи на „А.Б.” ЕАД сумата от 331, 04 лв. претендиран общ размер неустойки, сбор от 140 лв. - неустойка за невърнато оборудване; 41,26 лв. - отстъпка от цена на месечна абонаментна такса за номер ***; 7, 08 лв. - отстъпка от цена на месечна абонаментна такса за номер ***; отстъпка от цена на устройство Huawei P smart в размер на 142, 07 лв.; както и сумата от 348, 78 лв. общ размер неустойки сбор от цена на допълнителна екстра Extra net L 4000MB за номер ***; отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер *** от 55,52 лв.; отстъпка от цената на устройство CC partner Samsung A20E в размер на 288,50 лв. и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за образуване на заповедното производство до датата на изплащането им.

Въззивникът „А.Б.” ЕАД излага съображения за неправилност на постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените 1 оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи иска изцяло. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия К. М. А..

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А.Б.” ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. М. А. вземането по заповедта за изпълнение общ размер на 1883,81 лв., от които по договор № 501581163 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер А0734950 в размер на 1 292, 34 лв., от които 396, 47 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 440,17 лв. непогасена сума за закупени устройство на изплащане, 455,70 лв. общ размер на неустойки; по партиден номер М3197110 в размер на 516,15 лв., от които 37,25 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 478, 90 лв. общ размер на неустойки; по партиден номер М4312543 в размер на 75, 32 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, както и законната лихва върху сборната сума 1883,81 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 641/2021 г. на РС – Р. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника К. М. А..

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 641/2021 г. по описа на Районен съд - Р. за претендираните с исковата молба вземания, в полза на „А.Б.” ЕАД против К. М. А. е издадена заповед № 267 от 17.09.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът, е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а ищецът в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е предявил иска за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

2

По делото не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за електронни съобщителни услуги и мобилно устройство на изплащане № 501581163 от 01.12.2014 г., който бил общ и с него били предоставяни услуги по няколко партидни номера.

По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че между страните са сключени множество договори за услуги и за продажба на устройства.

Предмет на въззивно обжалване са отхвърлените искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

По отношение на претендираните от „А.Б.” ЕАД неустойки, както следва: за сумата от 41, 26 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер ***; за сумата от 7, 08 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер ***; за сумата от 142, 70 лв. неустойка като отстъпка от цената на закупено устройство Huawei P smart; за сумата от 55, 52 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер ***; за сумата от 288, 50 л в . неустойка като отстъпка от цената на закупено устройство СС Partner Samsung A20E, въззивният съд намира следното:

Видно от съдържанието на уговорените между страните клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Въззивният съд намира, че така уговорените клаузи за неустойка са уредени като кумулативно дължими с първия вид неустойка /тази за предсрочно прекратяване/. Кумулативното им прилагане обаче води до начисляване на значителни по размер суми, които не съответстват на претърпените от търговеца вреди и по този начин би се стигнало до заплащане на необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на „А.Б.” ЕАД. Така с предвиждането за едно и също неизпълнение на две различни и едновременно дължими санкции безспорно се надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и се накърняват 3 добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно тези клаузи в договорите се явяват нищожни. Така на практика в сключените между страните договори се предвижда за едно и също неизпълнение, две различни и едновременно дължими санкции.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявените от „А.Б.” ЕАД против К. М. А. искове за признаване на установено, че К. М. А. дължи сумата от 41, 26 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер ***; сумата от 7, 08 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер ***; сумата от 142, 70 лв. неустойка като отстъпка от цената на закупено устройство Huawei P smart; за сумата от 55, 52 лв. неустойка като отстъпка от цената на месечния абонамент за номер ***; сумата от 288, 50 лв. неустойка като отстъпка от цената на закупено устройство СС Partner Samsung A20E са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на претендираната неустойка за невърнато устройство в размер на 140 лв.

По делото е представена сметка № 0552600060/01.03.2020 г., в която е посочено, че неустойката в размер на 140 лв. е за устройство 863605037279389.

По делото не е спорно, а и се установява от представените три броя приемо – предавателни протоколи, че „А.Б.” ЕАД е предоставило на К. М. А. мобилен апарат Huawei P smart 2019 DS blue с фабричен номер 869053040433103, мобилен апарат Apple iPhone 8 Plus 64 gb gold mat 20 с фабричен номер 356770086997937 и мобилен апарат СС Partner Samsung A20E с фабричен номер 358791100315193.

По делото обаче не са представени доказателства, че „А.Б.” ЕАД е предоставила на ответника устройство с фабричен номер 863605037279389, както е посочено в сметка № 0552600060/01.03.2020 г., тъй като за такова устройство липсва приемо – предавателен протокол. Ето защо искането за присъждане на неустойка за невърнато устройство в размер на 140 лв. също следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По отношение на претендираната неустойка в размер на 4, 76 лв. като цена за допълнителна екстра за номер ***.

4

В настоящото исково производство ищецът претендира установяване на сума за неустойка като цена за допълнителна екстра за номер *** /приложение № 1 към Договор № 501581163 – л. 48/.

Въззивният съд намира, че видно от съдържанието на горепосоченото приложение № 1, между страните не е уговорена подобна неустойка. Дори и действително, такава неустойка да е била уговорена, то тази клауза би била отново неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, тъй като излиза извън присъщата й обезщетителна и обезпечителна функция и би довела до неоснователно обогатяване на „А.Б.” ЕАД.

Ето защо въззивният съд намира, че искането на „А.Б.” ЕАД за присъждане на неустойка като цена за допълнителна екстра в размер на 4,76 лв. също следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/13.10.2022г., постановено по гр.д. № 811/2021г. по описа на Районен съд – гр. Р. в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5