Решение № 3477 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3477 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100504908 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Столична община срещу постановление от 07.01.2025 г. по изп. д. № 20248510405145, с което ЧСИ М.П. е оставил без уважение възражение с вх. № 129915/23.12.2024 г. на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

В жалбата са изложени съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Моли се съдът да отмени обжалваното постановление и да намали размера на адвокатското възнаграждение. Иска се при уважаване на горното да се намали съответно и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискател „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с изразено становище за неоснователност на жалбата. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Частен съдебен изпълнител М.П. е представил мотиви, в които навежда аргументи за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Изпълнително дело № 20248510405145 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 от РКЧСИ и с район на действие СГС е образувано по молба от 18.12.2024 г. на „ЗД Бул Инс“ АД чрез пълномощник адв. М.И.Г. срещу Столична община въз основа на изпълнителен лист от 28.10.2024 г., издаден от Софийски градски съд по т. д. № 2406/2020 г. по описа на 1

Софийски градски съд.

С цитирания изпълнителен лист жалбоподателят Столична община е осъден да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД сумата от 26 321,68 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „Автокаско“, клауза П-301 от 02.05.2017 г., материализиран в полица № Е17990005885, с предмет лек автомобил „Мерцедес“, модел „C 600 L“, рег. № ****, при застрахователна сума в размер на 120 000 лева и срок на действие от 00.00 ч. на 29.05.2017 г. до 24.00 ч. на 28.05.2017 г., за причинените на лекия автомобил имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2018 г. в гр. София, при движение на МПС- то по ул. „Филип Кутев“ с посока от ул.

„Малибуту“ към бул. „Черни връх“ и до № 137 и преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 5 469,07 лева, представляваща мораторна лихва върху присъдената главница от 26 321,68 лева, дължима за периода 18.11.2018 г. до 04.12.2020 г., както и сумата от 3 170,24 лева, представляваща сторените по делото от „ЗД Бул Инс“ АД разноски.

В молбата взискателят не е посочил изпълнителен способ, а е възложил на М.П. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Със същата молба взискателят е поискал в тежест на длъжника да се възложат и разноски, представляващи такси и адвокатско възнаграждение.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, по силата на който страните са уговорили, че размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване, защита и процесуално представителство по изпълнителното дело възлиза на сумата от 2 068 лева с ДДС, като в договора изрично е посочено, че същото е изплатено авансово изцяло в брой.

С постановление от 18.12.2024 г. са приети за събиране в рамките на изпълнителното производство разноски, сред които и адвокатски хонорар в размер на 2 068 лева, както и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане в размер на 3 796,54 лева.

На основание чл. 428, ал. 1 ГПК на 20.12.2024 г. от длъжника е получена покана за доброволно изпълнение с изх. № 73305/18.12.2024 г., в която са посочени номерът и годината на образуване на изпълнителното дело, основанието за образуване на изпълнителното производство, размерът на дължимите суми, вкл. за разноски и такси, както и номер на банкова сметка, по която може доброволно да бъде погасено задължението на длъжника.

На 23.12.2024 г. е подадено възражение от длъжника с вх. № 129915 срещу присъединяването за събиране по делото на адвокатски хонорар в размер на 2 068 лева, както и с искане за намаляване на размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като възражението е оставено без уважение с постановление от 07.01.2025 г. Столична община е уведомена за постановлението на 10.01.2025 г.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни 2 изводи:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, легитимирано да обжалва, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство осъщественото процесуално представителство от адв. М.Г. се е ограничило единствено и само до подаване на молба до частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнителното дело, като на последния е възложено на основание чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на принудителното изпълнение и да извърши всички действия, предвидени в посочената разпоредба. Същински действия по принудително удовлетворяване на вземанията на взискателя не са извършвани. Освен това, по изпълнителното дело няма друга молба или извършено процесуално действие с участието или по искане на процесуалния представител на взискателя.

Във връзка с горното следва да се посочи, че по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били: 1./ във връзка с изпълнението и 2./ да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по- нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.

С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 се приема, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по- нисък от определения с тази Наредба. С оглед на цитираното решение на СЕС при направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител 3

/адвокат/ съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. В този смисъл с изискването определеното възнаграждение да е „съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването определеното адвокатско възнаграждение да е „прекомерно” се има предвид паричният му еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.

В конкретния случай начислените от ЧСИ М.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 068 лева се явяват прекомерни. Това е така, доколкото, както вече беше посочено, освен подаването на молбата, въз основа на която е образувано настоящото изпълнително производство, не са предприети същински действия по принудително удовлетворяване вземанията на взискателя. С оглед на изложеното според въззивната инстанция съответното, разумно и справедливо адвокатско възнаграждение е в размер 200 лева или 240 лева с ДДС, като същото отговаря на положения труд от адвоката.

Ето защо, начислената от ЧСИ М.П. сума в размер на 2 068 лева за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъде намалена до сумата в размер на 240 лева.

На следващо място, настоящата инстанция намира възраженията на жалбоподателя досежно размера на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за основателни.

Според разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Следователно в разглеждания случай дължимият размер на пропорционалната такса следва да бъде определен въз основа на материалния интерес от 46 994,98 лева, без в същия да се включва размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, както е сторено от ЧСИ М.П..

Ето защо, начислената от ЧСИ М.П. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 3 796,54 лева следва да бъде намалена до сумата в размер на 3039,70 лева.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде 4 оставено без уважение с оглед спецификата на настоящото производство, в което предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК/, е съдебният изпълнител. Допълнително следва да се посочи, че производството по чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното производство. Следователно това е производство относно дължимостта и размера на разноските. Съдебната практика /така напр. определение № 489 от 17.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV г. о./ безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 07.01.2025 г. по изпълнително дело № 20248510405145 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 от РКЧСИ и с район на действие СГС, с което частен съдебен изпълнител М.П. е оставил без уважение възражение с вх. № 129915/23.12.2024 г. на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: