Решение № 28 от 12.03.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Силистра, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20243400500501 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от т Е. Ф. А. , срещу решение № 79/16.08.2024 г., постановено по гр.д. №527/2023г. по описа на Районен съд- Дулово , в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на него, че ищецът Б. Ф. Б. , е собственик по давностно владение на реална част с площ от 53 кв.м./петдесет и три квадратни метра/ от УПИ VII-312, в кв. 11 по регулационния план на с.Овен, общ.Дулово от 1954 г. Жалбоподателят се позовава на недопустимост на заведената против него искова претенция в РС, материална незаконосъобразност и необоснованост при разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт от първоинстанционния съд, поради което моли съда да го отмени в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявения против него иск изцяло, поради липса на нарушено материално право, попадащо в предмета на защита по чл.124 и чл. 79 ЗС ЗС .

По отношение недопустимостта на иска спрямо съпругата на жалбоподателя, която първоначално също е жалбоподател съдът постанови определение № 745/04.12.2024 г., по настоящото дело, което влезе в сила и с което този въпрос беше разрешен. Другите доводи , които според жалбоподателя, сочат на недопустимост на иска, са това, че липсва правен интерес за ищеца от водене на иска, счита за недопустимо придобиване по давност на реална част от имот, а също и неизпълнението на условията за заемане на имот по силата на регулация. В същия смисъл са и съображенията на жалбоподателя за неоснователност на иска.

В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. Молллов, като поддържа 1 жалбата, моли да бъде уважена.

Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е постъпил от ответника по жалбата – Б.

Ф. Б. , чрез адв. П. Н. от СсАК, който счита, че жалбата е неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Счита, че са неоснователни доводите за недопустимост на иска,с вързани с липса на правен интерес, наличието на изтекла придобивна давност в негова полза, както и възможността да се претендира право на собственост върху реална част от имот. В с.з. се явява лично и с адв. Н., като поддържа заявеното с отговора становище.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални срокове за това, съгласно чл. 258 и сл.

ГПК.

Пред районния съд е предявена искова претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗС , от настоящия въззиваем Б. Ф. Б. , против въззивника в настоящото производство Е. Ф. А., като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание давностно владение осъществено в периода от 1976г. до настоящият момент, на 162кв.м./след допуснато изменение в съдебно заседание на 12.06.2024г./ придаващи се към УПИ VII- 312 по регулационния план на с.Овен, общ.Дулово, одобрен със Заповед № 6320/03.11.1954г., който имот е собственост на ответника, като към давността прибавя и тази на неговият баща Ф. Б. Иса .

Съгласно представения пред РС Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 187, том VI, рег.№ 5273, от 16.12.2020г. по описа на нотариус Константин Костов с рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие - РС-Дулово, въззиваемият е собственик на 1325кв.м. реални части от застроено дворно място с площ от 1 500 кв.м., с административен адрес: с. О., ул.Т. № 13, общ.Дулово, с трайно жилищно предназначение, съставляващо по регулационния план на с. О., общ.Дулово, одобрен със Заповед № 6320/03.11.1954г. УПИ VI-310, в кв.11, при граници: улица, УПИ с №№ VII-312, V-309, зелена площ извън регулация, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 105 кв.м. с мазе с площ от 24 кв.м., паянтов селскостопански навес със застроена площ от 100 кв.м. и полумасивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., ведно с правото на собственост върху 120 кв.м., с които имотът участва в УПИ VII-312. В тази връзка са приложени и а скица и удостоверение за данъчна оценка на имот с идентификатор УПИ VI-310.

В първоинстанционното производство е изготвена и приета по делото съдебнотехническа експертиза към която са изготвени комбинирана скица и геодезическа снимка на имотни граници и кадастрален и регулационен план от 1954 година, съгласно която регулационните граници на парцел VI-310 и парцел VII-312, в кв.11 не съвпадат с имотните граници в момента, което е индикация че не е приложена дворищната регулация. При извършените измервания и геодизическо заснемане/комбинирана скица с площи - л.81/ на сегашните имотни граници, вещото лице е установило, че спорната площ е 53 кв.м., която е част от УПИ VI-310, което е собственост на ищеца.

По твърдения на въззиваемия, заявени в първата инстанция, с ответника по иска имат спор относно границата в лицевата част на имота към улицата, където до гаража е изградена входната врата към стопанската му сграда, започваща от края на оградната мрежа между двата имота и достигаща до гаражната стена. Пред РС е претендирал 162кв.м., които са владяни повече от 50 години от дядо му , от родителите му и след смъртта на бащата му – от него непрекъснато, явно и несмущавано. В тази връзка счита, че в негова полза е изтекла придобивна давност още повече, че въззивникът никога не е оспорвал факта на владението.

До настоящото дело се стигнало след като през месец юли 2023г. въззивникът Е. А. изявил желание да премести оградата между техните два съседни имота за да осъществи владението 2 над процесните 162 кв.м., но не успели да се разберат извънсъдебно ивъззиваемият Б. Б. не разрешил на ответника преместване на оградата, защото смятал че тези квадратни метри са негова собственост, придобита чрез давностно владение.

Съгласно показанията на водените от въззиваемия свидетели пред РС - Н. З. и Т.

Ю., съседи на страните, оградата между техните имоти, които са незастроени земеделски земи, не е местена през годините. Не им е известно да е имало спорове между родителите на страните и между техните дядовци, но знаят за възникнал спор за оградата между страните, който датира от една година. Свид. Я. А., брат на въззивника, е заявил в показанията си, че е имало спорове за границата и преди, но баща му се е занимавал с това.

Свид. Р. Ю., братовчед на въззивника, е заявил, че откакто се помни е имало спор за границата между имотите на страните. Известно му е , че страните са се разбрали да извикат техник който да измери, но не му е известно да са подавани жалби.

От заключението на вещото лице се установява, че дворищната регулация по плана от 1954г. не е приложена на място, поради което на основание параграф 8 от ПРЗ на ЗУТ е загубила действието си. Съгласно задължителните указания на т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., за да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта, а е достатъчно един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени . Правилно РС е приел, че границата на имота, владян от въззиваемия Б. Ф. Б., граничещ с имота на въззивника се установява както от показанията на разпитаните свидетели, така и от заключението на вещото лице и от скицата към съдебнотехническата експертиза.

Изхождайки от нрмата на чл. 77 ЗС, съгласно която правото на собственост се придобива от правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона, въззиваемият следвало да докаже, че е придобил правото на собственост върху 162 кв.м. които са придаваме към неговия имот от имота на ответника, въз основа на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност. В случая се твърди, че началото на давностното владение е отпреди повече от 10 години, начиная от 1976 г. когато е установена фактическа власт върху спорната част. Това владение е било непрекъснато, като продължава и към настоящия момент. За да придобие право на собственост по давност, въззивникът е следвало да докаже по безспорен начин, че владее вещта като своя, като владението върху тази вещ бъде явно, спокойно, непрекъснато. Упражняването на фактическата власт върху веща следва да е такова, че да не оставя никакво съмнение у владелеца, че е завладял и владее вещта като своя, с намерение да стане неин собственик.

Правилно РС е приел, че границата на имота, владян от въззиваемия Б. Ф. Б., граничещ с имота на въззивника се установява както от показанията на разпитаните свидетели, така и от заключението на вещото лице и от скицата към съдебно-техническата експертиза. Става ясно, че въпреки, че не е приложена дворищната регулация, придаваемите към парцела на въззиваемия 53 кв.м. са владени от въззиваемия и праводателите му необезпокоявано, а останалите 109 кв., които са придаваеми към парцела на въззивника поначало са в границите на имота на въззиваемия, не се владеят от въззивника, поради което и исковата претенция правилно е уважена от РС частично до размера 53 кв.м.

Изложените в жалбата доводи за недопустимост на иска, които са съотнесени от жалбоподателя и към твърденията за неговата неоснователност - недопустимост на придобиване по давност на реална част от имот, а също и неизпълнението на условията за заемане на имот по силата на регулация, са неоснователни. Както е посочено по - горе, регулацията не е приложена и тя е загубила действитето си. Правата на въззиваемия се основават на осъщественото от него и неговите праводатели давностно владение върху спорната територия. Няма пречка реална част от имот да се придобие по давност и основанието за това е чл. 200, ал.2 ЗУТ .

3

Предвид гореизложеното, ОС счита, че решението на РС следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Настоящата инстанция констатира, че диспозитивът е непрецизно изписан от първоинстанционния съд и следва да бъде пояснено, че „.реална част с площ от 53 кв.м./петдесет и три квадратни метра/ от УПИ VII-312, в кв. 11 по регулационния план на с.Овен, общ.Дулово от 1954 г.“, е съгласно комбинираната скицата на вещото лице Дамянка В., намираща се на стр. 81 от гр. дело № 527/2023 г.,на Дуловския районен съд, която е приподписана от съдебния състав по настоящото дело и представлява неразделна част от това решение.

Страните претендират разноски. Предвид неоснователността на жалбата такива следва да се присъдят в полза на въззиваемия Б. Б.. Съгласно представените договори за правна защита, пронумеровани от кочан, в които е отбелязано, че сумите са платени, адв. хонорар за тази инстанция възлиза на 1200 лв.Направени са и 50 лв. разходи за повторен разпит на вещото лице пред въззивната инстанция. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1250 лв. разноски по делото пред тази инстанция.

Водим от горното ОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/16.08.2024 г., постановено по гр.д. №527/2023г. по описа на Районен съд- Дулово , в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на Е. Ф. А. ., от с.О., ул. Т. № 14, общ.Дулово, обл.Силистра, че ищецът Б. Ф. Б.

., е собственик по давностно владение на реална част с площ от 53 кв.м./петдесет и три квадратни метра/ от УПИ VII-312, в кв. 11 по регулационния план на с.Овен, общ.Дулово от 1954 г., който е собственост на ответника Е. Ф. А. ., съгласно комбинираната скицата на вещото лице Д. В., намираща се на стр. 81 от гр. дело № 527/2023 г.,на Дуловския районен съд, която е приподписана от съдебния състав по настоящото дело и представлява неразделна част от това решение.

Осъжда Е. Ф. А. ., от с. О., ул Т. № 14, общ.Дулово, обл.Силистра, да заплати на Б.