Решение № 548 от 03.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Христова при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова като разгледа докладваното от Даниела Христова Гражданско дело № 20221100104200 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен от ищцата м. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Нови Искър, ул. „*******, представлявана от адв. Т. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с № ******* със съдебен адрес: гр. София, ул. *********; e-mail: *********. тел:

******* и адв. ******* *******, вписан в Софийска адвокатска колегия с № ******* със съдебен адрес: гр. София, бул. ****** *******, email: ********■com. тел: ******* против „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р. Ц.Д. и Н.И.С., осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, с цена на иска 250 000 лева (двеста и петдесет хиляди лева), претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди - страдания, следствие на смърт на съпруга на ищцата, настъпила като последица от ПТП осъществено на 10.12.2021 г., около 09:00ч., в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле“, в което лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с per. № *******, управляван от М. М. К., ЕГН **********, движещ се посока от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“, на пешеходната пътека, находяща се до спирка на масов градски транспорт до СМГТ *******, „общ. Нови Искър, блъснал пешеходеца В.Д.Г., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху тази сума, от 05.01.2022г. (датата, на която е заведена писмената застрахователна претенция пред „Д.З.“ АД) до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД. В съдебно заседание ищцата поддържа иска и претендира разноски в производството.

Ответникът в писмен отговор с вх. Рег. № 37092 от 14.06.2022г., оспорва иска като неоснователен иска с правоизключващи възражения и претендира разноски в 1 производството.

Съдът, в доклад по реда на чл. 140 от ГПК обявен в съдебно заседание е изложил фактическите твърдения на страните и е указал доказателствената тежест. След анализ на доказателства, извършен поотделно и в тяхната съвкупност спрямо материално правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

На 10.12.2021 г., около 09:00ч., в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле“ се движил лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № *******, управляван от М. М. К., ЕГН **********, с посока на движение от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“. На пешеходната пътека, находяща се до спирка на масов градски транспорт до СМГТ *******, „общ. Нови Искър“, М. М. К. блъснал преминаващия пешеходец В.Д.Г., ЕГН **********. В следствие на удара пешеходецът В.Д.Г. загинал на място. За пътния инцидент e съставен Констативен протокол за ПТП № 613/10.12.2021 г. и видно от него, към момента на събитието виновният водач М. М. К. е управлявал личния си автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № *******.

Не е спорно, че към момента на настъпване на процесното ПТП, за автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № ******* има застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с „Д.З.“ АД, BG/08/121002131500 и валидна от 04.08.2021г., 00:00ч. до 03.08.2022г., 23:59ч.

Този факт, обосновава процесуална легитимация на ответната страна, а при наличие и на останалите факти от фактическия състав на непозволеното увреждане и материално правната легитимация. Ищцата е съпруга на починалия. Образувано е досъдебно производство № 11410/2021 г., по описа на Сектор „РТП“ - Отдел „Разследване“ - СДВР, пр.пр. № 24266/2021г., по описа на СГП. Няма данни към датата на приключване на устните състезания да е образувано наказателно дело от общ характер и по него да е постановена влязла в законна сила присъда, поради което и в съответствие с указаната доказателствена тежест, всички факти от фактическия състав на непозволеното увреждане са предмет на установяване в съдебното дирене.

За установяване на причината за възникване на ПТП е приета като доказателство САТЕ. От заключението, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че пек автомобил „Шкода Фабия“ с peг. № ******* се е движел със скорост от порядъка на 52 км/ч / при разрешена в района 30 км/ч/. Районът е бил с добра видимост, светлата част на денонощието, прав участък, влажно платно за движение.

Пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила, по сигнализирана с пътни знаци и маркировка пешеходна пътека, като в момента на навлизането му автомобилът е отстоял на 28 м. преди мястото на удара.

Последвал удар с предната лява зона на автомобила отляво на тялото на пешеходеца. В следствие на удара, който е под масовия център на тялото, то е била качено върху капака на автомобила и главата е достигнала до челното стъкло, което е била счупено. Следствие на предприетото спиране след удара от страна на водача на автомобила и скоростта на пешеходеца, тялото е било отхвърлено напред и в ляво, спрямо посоката на движение на 2 автомобила. Паднало е на пътната настилка и е продължило движението си плъзгайки се до мястото описано в протокола за оглед. Автомобилът е преустановил движението си на мястото описано в протокола за оглед. Ударът е настъпил върху пешеходната пътека.

Пешеходеца се е движил от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила по пешеходната пътека. По делото няма данни къде е бил ситуиран пешеходеца преди навлизането си на платното за движение. Произшествието е настъпило на равен, прав пътен участък през светлата част на денонощието. Видимостта е била от порядъка на 100 метра. Не са съобразявани реакциите на пешеходеца, преди удара поради липсата на данни, но се посочва, че движението му е било със скорост от 7, 58 км/ч. Пешеходецът не е имал възможността, да предотврати удара като предприеме пресичане след преминаване на автомобила, от което следва, че вината за настъпване на произшествието, не е оборена от ответника, съобразно разпределението на доказателствената тежест.

От заключението, по приетата като доказателство СМЕ се установява, че механизма на травмата, съгласно автотехническата експертиза е удар отляво с предна лява зона на автомобила, движещ се със скорост от 52км/ч. В следствие на удара, който е под масовия център на тялото, същото е било качено върху капака на колата и главата му е счупила предното стъкло. Вследствие на предприетото спиране на автомобила от водача, тялото е отхвърлено напред и наляво и паднало на пътната настилка като продължило да се плъзга до мястото описано в протокола на оглед. Настъпила е високо енергийна травма върху тялото и главата на пациента причинени първо от удара с превозното средство и след това чрез съприкосновението с пътното платно. Констатираните телесни увреждания съгласно съобщението за смърт № 1138 са съчетана травма. Понятието съчетана травма, означава, че са настъпили травми в повече от една анатомична област, поради което вещото лице е изготвило в табличен вид всички травми, като всяка една от тях е могла да доведе до внезапна смърт на мястото на произшествието. В резултат на ПТП на В.Д.Г. са били нанесени следните увреждания – тежка черепно мозъчна травма, гръдна травма, гръбначно мозъчна травма. Получена е още фрактура на кост на големия пищял на лявата подбедрица.

Вещото лице е дало становище, че общия коефициент на политравмата е в 94 точки, които попадат в понятието максимална политравма, която над 75 точки е несъвместима с живота.

Вещото лице поддържа становището, че тежката черепно-мозъчна травма е несъвместима с живота, поради травмиране на центровете за контрол върху дишане и сърдечна дейност в мозъчния ствол.

Животозастрашаващо е било и счупването на шиен прешлен и епидуралния хематом в гръбначния мозък, водещи до прекъсване контрола на симпатикусовата нервна система върху функциите на сърдечно съдовата система. Резултатът е неврогенен шок с най-висока смъртност от всички видове шок - хопотония хипотермия брадикардия. В заключение, вещото лице констатира, че смъртта на В.Д.Г. е резултат от високо енергийна травма върху тялото му при удара от колата, движеща се със скорост над 50 км/ч и в последствие с пътното платно. Тежката черепно-мозъчна травма и живото застрашаващата травма на гръбначния мозък са основната причина за смъртта на В.Д.Г. на мястото на инцидента. При 3 този вид травми се прекъсва контрола на централната и вегетативната нервна система върху сърдечно-съдовата и дихателната система, без който животът е невъзможен.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на Д.В.Ш. - дъщеря на ищцата и на починалия, и С.И.Т. - техен дългогодишен съсед, с който семейството е поддържало и близки отношения се установява, че настъпилата смърт е разстроило близки, роднини, но най-много ищцата. Характерно за семейството е било неговата сплотеност, развивала се чрез непрекъснато съвместно живеене в един дом от шестнадесетата година на ищцата. От показанията на св. Ш., която към датата на показанията на 60 години, се установява, че ищцата е живяла със съпруга си и семейството на дъщеря си в продължение на 76 години. Освен продължителен, бракът е бил и хармоничен. Връзките между партньорите са били здрави, заедно са доживели до зрялост и възраст, в която най-много се усеща нуждата от подкрепа за предстоящите пред тях години на старостта. Според свидетелските показания ищцата не желае да приеме загубата като факт от действителността и това състояние е следствие от непреодолимата загуба.

Поведението й се редувало като такова, което възприема факта на смъртта до такова, което е било към момента преди смъртта. Това е наложило свидетелката да спи при ищцата от момента на инцидента. По настояване на ищцата, нейната дъщеря многократно е разказвала подробно за пътнотранспортното произшествие, но когато разказът достига до смъртта, до факта на невъзвратимост, до липсата на възможност да види отново съпруга си, ищцата се вцепенявала и изпадала в неадекватно състояние. След това започвала да плаче непрекъснато. В последвалото осъзнаване, започвала да се двоуми кое е истина и по няколко пъти на ден излизала погледне некролога. Според свидетелката, нейната майка не можела да приеме факта на смъртта. Чрез гласното доказателство, се установява, че починалия макар и в напреднала в цифрово изражение възраст е поддържал перфектно здраве в прекрасно физическо състояние. След смъртта ищцата престанала да излиза, да общува, като предпочитала да се уединява. Свидетелката разграничава възприятията на майка си по повод на друго трагично събитие за семейството – смъртта на нейната баба по майчина линия.

Тогава страданието на ищцата е било същото по интензитет, но е отминало в течение на времето като събитие, за което близките на по-възрастните се подготвят да приемат като естествено развитие на жизнения цикъл. Свидетелката счита, че внезапността на настъпилата смърт на баща й е в основата на продължителните по време и едновременно с това наситени със страдание емоции на нейната майка. Преди инцидента ищцата не е имала проблеми с паметта. Родителите на свидетелката са имали собствен автомобил, имали са свой социален живост, близки и приятели, с които са поддържали социални връзки, ходили на море, на планина. Имали са разпределение на задълженията, имали са семейни традиции и ритуали. Част от тях са прекъснати безвъзвратно, но все още ищцата продължавала да слага по навик прибор за хранене за своя съпруг, което е действие е извършвала в продължение на 60 години. След внезапно осъзнаване, че действието е излишно, ищцата „тихичко“ прибирала приборите. Свидетелката счита, че освен навик, това действие майка й извършвала и от уважение към спомена за своя съпруг.

4

С.И.Т., познава семейството на ищцата повече от 40 години и срещите с ищцата се зачестили след смъртта. Причината за това била състоянието на ищцата, което свидетелката описва като непрекъсната тъга от липсата на съпруга.Описва починалия като човек с добър външен вид, „ чист, спретнат, пъргав“.Описва съпрузите като хармонична двойка, отношението на починалия към ищцата като уважително и внимателно. Свидетелката, която е медицинска сестра помагала на ищцата в овладяване на тъгата чрез компания, измерване на кръвното, даване на успокоителни медикаменти. Според свидетелката, ищцата е в добро здраве, „съхранен“ човек и живее в дом като „палат“ , а самата ищца описва като кротка, тиха, приятна жена, която е се оплаква и не хленчи. Преди инцидента тя е била приветлива, весела, услужлива, а след това страдаща. Счита, че загубата за нея е непреодолима , защото друга тема за разговор освен съпруга й не съществува.