Решение № 910 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330100751 по описа за 2024 година

Предявен е иск 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. чл.

327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от Ю. К. чрез ******** Н. против С. Г. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул.

********* № **, ет. **, ап. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1021,34 лева (хиляда двадесет и един лева и 34 стотинки), представляваща главница-неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за 01.01.2021г. до 09.12.2022г., за обект, находящ се в гр. *******, ул. "********" № **, ап.***, по партида с аб.№ ******, ведно със законна лихва за период от 13.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 42,16 лева (четиридесет и два лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.02.2023 г. до 31.07.2023 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на доставяни от ищеца услуги за имот в гр. *******, ул. "********" № **, ап.***, като собственик на същия. Задължението е определено по показания на измервателнотото устройство. Издадени са фактури за периода. Задължението не е платено поради, което е начислено обезщетение за забава. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 13290/2023 г. на ПРС. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника. В първото по делото открито съдебно 1 заседание адв. Г. оспорва исковата молба.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи –справка от АВ-***** и НА № ****, том ***, рег. № *******, дело *******/2022 г. е видно, че ответника е придобил собствеността върху процесния имот през 2019 г. и е продал същия на 12.10.2022 г.

От представените справка за задължения е видно, че определеното от ищеца на ответника задължение за главница за периода за 01.01.2021г. до 09.12.2022 г. е 1021,34лв., а за мораторна лихва за период от 28.02.2023 г. до 31.07.2023г. – 42,16 лв.

От представената карнета е видно, че от 2016 г. до 08.12.2022 г. водомера в имота не е отчитан.

От показанията на свидетелката Г. И. И., бивш служител в ищцовото дружество, която отчитала район „Юг“ и ул. „******“ през 2022 г. се установява, че водомера в имота не е отчитан и не са вписвани данни в карнетата тъй като имота е бил трайно необитаем. Когато е отбелязана промяна на партидата са отразени 455 кубика по данни на новия собственик.

Последно отчитане преди това е през 2016 г. В периода, когато не е осигуряван достъп, всички казвали, че там не се живее.

От приложеното ч. гр. д. 13290/2023 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 13.09.2023 г. На 14.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради начина на връчване на заповедта на длъжника по заповедното производство ч. гр. д. 13290/2023 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.

Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество и стойността й, при липса на установени данни за извършване на 2 плащания.

Тъй като се оспорва иска, съдът намира, че на първо място следва да се установи налице ли е връзка между процесния имот и ответника в заявения период, произтичаща от притежание на пълни или ограничени вещни права върху него.

С оглед ангажираните от ищеца писмени доказателства-официални свидетелстващи документи, съдът намира за доказано, е в част от заявения период от началото му до 12.10.2022 г. С. Ш. е бил собственик и следователно се явява потребител на доставяните в жилището количества вода.

За да бъде ангажиран ответника със заплащане цената на потребеното е необходимо да се установи при условията на пълно и главно доказване количеството на доставената вода и нейната цена.

По делото няма спор относно цената на водата за 1куб. м. Спора се състои в начина на определяне на потребеното количество. Доколкото ищеца твърди, че това е станало чрез отчитане на монтирано в имота измервателно устройство, то в негова тежест е да се докаже данните за показанията на същото в началото и края на периода на стопанисването на имота от ответника, които да сочат разлика съответстваща на заявеното количество вода. Преценяйки събраните писмени и гласни доказателства настоящия състав намира, че тези обстоятелства останаха недоказани по делото. От показанията на свидетелката И., които съдът кредитира изцяло като безпристрастни и обективни става ясно, че в този период имота не е бил обитаван и до водомера в него не е имало достъп затова и не е отчитан. Това изявление съответства на приложената карнета, в която няма отразени записи за периода 01.01.2021 г.-08.12.2022 г. Също така се изяснява, че отразеното потребление не се дължи на проверка на служител, а на твърдения на новия собственик. Това изключва възможността за формиране на извод, че начисленото количество потребена вода е установено по безсъмнен начин и съответства на действителното потребление в имота. Ето защо съдът намира, че задължението за притендираната главница не е установено и иска по отношение на нея, както и за следващата и се законна и мораторна лихва следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такИ. поради липса на заявено искане и 3 представяне на доказателства за сторени такИ..

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от Ю. К. чрез ******** Н. против С. Г. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул.

********* № **, ет. **, ап. *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1021,34 лева (хиляда двадесет и един лева и 34 стотинки), представляваща главница-неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за 01.01.2021г. до 09.12.2022г., за обект, находящ се в гр. *******, ул. "********" № **, ап.***, по партида с аб.№ ******, ведно със законна лихва за период от 13.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 42,16 лева (четиридесет и два лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.02.2023 г. до 31.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 13290/2023 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4