Решение № 11937 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11937 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110108605 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по подадена от А. А. Б. искова молба, с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК срещу „фирма.“ чрез КЧТ „фирма. ***“, е предявен иск по чл. 7, § 1, б.

"б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет W64327 от 25.08.2023 г. по маршрут София Брюксел, ведно със законна лихва за период от 03.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. д. № 38907/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за посочения полет по направление София – Брюксел, който трябвало да бъде осъществен на 25.08.2023 г. в 12:55 ч., но ищецът достигнал крайната дестинация на 25.08.2023 г. в 18:08 ч., т.е. със закъснение от повече от 3 часа. На ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която бил предоставен срок за изплащане на обезщетението съгласно регламента, но плащане не постъпило. Счита, че ответникът му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането по същата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фирма.“, с който предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва между страните да е бил сключен договор за въздушен превоз за процесния полет, но твърди, че същият е осъществен със закъснение поради наличието на обективни пречки, стоящи извън възможностите на превозвача – ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолет, наложени от ръководството на въздушното движение „Евроконтрол“, като същото не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

1

По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация, размера на обезщетението, дължимо от превозвача.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи: точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респ. погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.

С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз W64327 от 25.08.2023 г., по маршрут София - Брюксел, който е бил изпълнен със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието между началната и крайната дестинация е над 1 500 км., с оглед което и размерът на обезщетението, ако са налице основания за възникване на това вземане, би възлизал на сумата 400 евро.

Следователно ищецът е изпълнил доказателствената тежест и е установил в производството правнорелевантните факти, обусляващи възникването на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите от отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, доколкото между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.

Ето защо и съдът приема, че спорният между страните въпрос е налице ли са изключващи отговорността на ответника обстоятелства и установено ли са такива при условията на пълно и главно доказване от страната, която носи тежестта да установи същите в производството.

По възраженията срещу основателността на иска, съдът приема следното:

Установява се от приетите като писмени доказателства по делото документи, че процесният полет W64327 е следвало да излети от летище София на 25.08.2023 г. в 12:55 ч и да пристигне на летище Шарлероа, Брюксел в 14:45 ч местно време, както това се е случило с повече от 3 часа закъснение.

В производството ответникът не е установил, че причините, довели до забавеното изпълнение на договорното му задължение, се дължат на обективни обстоятелства, изключващи отговорността му. Видно е от приетите доказателства, че полетът е излетял със закъснение от летище София с 3 часа и 49 минути. Летищният оператор е обявявал в реално време подадените изменения в разписанието на полета.

От представената информация за полетния план на конкретния полет съдът установява, че в деня, в който същият е планиран за изпълнение, първоначалното разчетно време на движение е било 09:55 ч. (универсално време). В 06:48 ч. е постъпило съобщение за промяна на полетния план с ново разчетно време за начало на движение в 11:55 ч. (т.е. подадено е съобщение за промяна на началния момент на движение с 2 астрономически часа). В 09:42 ч. е подадено съобщение за промяна на маршрута на полета, в резултат от което продължителността на същия е удължена с 2 минути.

Определено е различно резервно летище за кацане Лил, Франция. В 09:55 ч. е постъпило съобщение за назначаване на слот с изчислено време за излитане в 13:21 ч. с посочена причина за слота време по маршрута Сърбия и България. В 10:28 ч. е постъпило съобщение за промяна в полетния план с ново разчетно време за начало на движение от летище София 13:10 ч. В 10:29 ч. е постъпило съобщение за отмяна на назначения слот. В 11:10 ч. е постъпило съобщение за назначаване на слот с ново изчислено време за излитане в 13:41 ч. с причина неочаквано намаление на капацитета на органите за обслужване на въздушното движение в Австрия и Сърбия. В 11:26 ч, е 2 постъпило съобщение за поправка на слота с ново изчислено време за излитане в 14:06 ч., поради лошо време по маршрута в Сърбия и България. В 11:27 ч. е постъпило ново съобщение за поправка на слота с ново изчислено време на излитане в 14:23 ч. поради лошо време по маршрута Сърбия, Германия и България. В 11:29 ч. е постъпило съобщение за поправка на слота с ново изчислено време за излитане в 14:04 ч. поради лошо време по маршрута в България, Сърбия и Германия. В 12:32 ч е постъпило съобщение за поправка на слота с посочено ново време за излитане в 14:06 ч. поради лошо време по маршрута в Германия и Австрия. В 12:36 е постъпило ново съобщение за поправка на слота с ново изчислено време за излитане в13:49 ч. поради лошо време по маршрута в Германия и Австрия. В 13:31 ч е постъпило ново съобщение за поправка на слота с ново изчислено време за излитане в 13:44 ч. поради лошо време по маршрута в Германия и Австрия. В 13:44 ч. самолетът е излетял от летище София, като е кацнал на летище Шарлероа в 16:07 ч., т.е. полетът е бил с реална продължителност 2 часа и 23 минути.

По делото като доказателство е прието писмо № 94-00-464/17.05.2024 от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ от съдържанието на което става ясно, че за оператора на въздухоплавателното средство е налице възможност да променя вече разпространения полетен план посредством съобщения за промяна (CHG), за закъснение (DLA) и отмяна (CNL). Процедурите не предвиждат в тези съобщения да се включват причините, налагащи промяната.

В случая ответникът твърди, че забавянето на полета е наложно поради ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета, наложени му от ръководството на въздушното движение Евроконтрол. В тази връзка е заявил, че представя кодирани данни. Ответникът не е ангажирал доказателства за разчитането на тази кодирана информация, а доколкото не се касае за приложение на императивна материалноправна норма, а за доказване на факти и обстоятелства, възложени в доказателствена тежест на ответника, то и не може да се приеме, че страната е установила в конкретното производство, че по причини, стоящи извън въздушния оператор е настъпило правнорелевантно закъснение, за което не носи отговорност.

Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU:

C: 2011: 303, т. 25).

Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14 3 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за отменения полет. Видно е от събраните по делото доказателства, че за въздушния превозвач е налице възможност да променя разпространен вече полетен план, като изпраща съобщения с кодове за промяна (CHG), за закъснение (DLA) и отмяна (CNL) – виж писмо на л. 64 от делото. В случая съобщение за промяна с код CHG е било изпратено в 06:48 ч. в деня на полета и със същото операторът е променил началното време на движение на полета с два астрономически часа. Ответникът не установява по делото каква е причината да подаде съобщение за промяна на полетния план относно началния час на движение, а се опитва да представи тази промяна като ограничение, наложено от въздушния регулатор. Следва също така да се посочи, че всички последващи ограничения, свързани с лошо време по маршрута на движение са обусловили закъснение на полета с около 110 минути, т.е. под два астрономически часа. Отделно от това полетът е изпълнен и е кацнал на летището в Брюксел с 10 минути по-бързо в сравнение с първоначално обявената продължителност на полета или превозвачът е намалил общото закъснение с 10 минути, скъсявайки времето на летене. С други думи съдът намира, че общото закъснение на полета, възлизащо на около 3 часа и 40 минути, е съвкупност от първоначалната промяна на полетния план, заявена от въздушния оператор, съгласно която е променено първоначалното време на излитане с два часа, и лошо време по маршрута на движение данни за което са се проявили след тази промяна. По делото не е доказана причината за промяната на първоначалното време на движение и дали същата е свързана с извънредно за превозвача обстоятелство, което не е могъл да предвиди или да преодолее. Следователно ответникът не установява, че релевантното закъснение от над 3 часа се дължи изцяло на извънредни и стоящи извън възможностите на превозвача обстоятелства.

Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd4faf48-cb55-42d9-8c15-40ae9c30ccd9