Решение № 388 от 29.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Русе, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200314 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. Й. Й. против Наказателно постановление № 746731-F727821/04.01.2024 г., издадено от Заместник-директорa на НАП-Варна, с което на основание на чл. 74, ал. 1 от ЗСч на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗСч.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Й., редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. М. Д. от Адвокатска колегия - Русе, която поддържа изложеното в жалбата и го доразвива от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Е. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на жалбоподателя на 29.01.2024 г., а жалбата е подадена на 12.02.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Р. Й. Й. e управител на дружеството „ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 117047016.

Агенция по вписванията, която поддържа Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, следвало в изпълнение на чл. 38, ал. 13, т. 1 от ЗСч да предостави на Национална агенция по приходите в електронен вид списък с дружествата, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в срок от 01.01.2022 г. до 30.09.2022 г. Това обаче не било сторено в оказания от закона срок – до 31.10.2022 г., а било осъществено едва на 17.07.2023 г., когато в НАП постъпило писмо с вх. № 12-00-191/17.07.2023 г., ведно със списъка по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

На 04.09.2023 г. на свидетелката М. П. Ч. – инспектор по приходите, било възложено от прекия ръководител И. И. Л. – главен инспектор по приходите, Отдел „Услуги за клиенти“, ТД на НАП-Варна, офис Русе, да извърши проверка, с оглед постъпилатата от Агенция по вписванията информация за дружествата, които не са подали ГФО за 2021 г. в указания от закона срок, а именно до 30.09.2022 г.

В хода на извършената проверка, която свидетелката Ч. осъществила в офис Русе при ТД на НАП-Варна, находящ се в гр. Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 19, същата констатирала, че едно от тези дружества е и „ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ЕООД.

На 11.09.2023 г., след като узнал за констатираното от така извършената проверка, Р. Й. подал заявление до ТРРЮЛНЦ за вписване на ГФО за 2021 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелката Ч. приела, че с бездействието си 2 жалбоподателят Р. Й. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗСч, поради което и съставила АУАН № F727821/13.09.2023 г., който бил подписан от жалбоподателя без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН последният се възползвал от възможността, която му се предоставя от закона, и представил подробни възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, Заместник-директорът на НАП-Варна, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушението на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗСч на жалбоподателя Р. Й. на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

С оглед на установеното в хода на извършената проверка, свидетелката Ч. съставила и АУАН № F727809/13.09.2023 г. на „ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ЕООД, приемайки, че последното е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. В тази връзка Заместник-директорът на НАП-Варна, в качеството му на АНО, издал Наказателно постановление № F727809/04.01.2024 г., като за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч на „ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ЕООД било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № F727821/13.09.2023 г., Наказателно постановление № 746731-F727821/04.01.2024 г., АУАН № F727809/13.09.2023 г., Наказателно постановление № F727809/04.01.2024 г., възражение от жалбоподателя Й., служебна бележка и писма от Агенция по вписванията, както и и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля М.

П. Ч..

Доколкото всички изброени доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и във взаимовръзка помежду си, следва да бъдат кредитирани в цялост, като е безпредметно да бъде извършван по-подробен доказателствен анализ.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

След извършване на дължимата служебна проверка съдът приема, че АУАН-ът и НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и 3 териториална компетентност съгласно чл. 78 от ЗСч. Съгласно така цитираната разпоредба АУАН-ът следва да се състави от органите на НАП или на Агенцията за държавна финансова инспекция /ал. 1/, а НП следва да се издаде от министъра на финансите или оправомощено от него длъжностни лица /ал. 2/. Видно от приложената по делото Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. наказателното постановление е издадено от оправомощено от министъра на финансите лице, а АУАН-ът е съставен от инспектор по приходите в Офис-Русе в ТД на НАП-Варна.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения, че процесният АУАН бил издаден след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 от ЗАНН срок. В цитираната разпоредба се предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и на II-ра колегия на ВАС, постановено по т. д. № 1/2014 г., сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват давностни /т. 1/ и давността се явява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност, доколкото при изтичане на давностните срокове „по същество се стига до осуетяване на на тази отговорност, а като краен резултат – до нейното погасяване“. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС, постановено по т. д. № 3/2019 г., ОСС, I и II колегия на ВАС, и Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г., по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВС, под понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН следва да се разбира моментът, в който компетентният орган е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя. Това е именно и моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са били налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществени му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. В 4 същото тълкувателно решение е изрично посочено, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респективно юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или констатирането от друг административен орган, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, видно от Решение № 37/22.03.2023 г., постановено по КАНД № 19/2023 г.

Съобразявайки гореизложеното, съдът не възприема застъпената от защитата теза, че давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече, считано от датата на осъществяване на нарушението, неправилно посочена в жалбата като 30.09.2022 г., вместо 01.10.2022 г., доколкото 30.09.2022 г. се явява последният ден, в който нарушителят е можел да изпълни задължението си. До този извод съдът стигна, като съобрази, че макар контролните органи на Национална агенция по приходите да са разполагали с възможност да установят нарушението и нарушителят, използвайки предоставния им свободен достъп в реално време до ТРРЮЛНЦ, на същите не им е било нормативно вменено подобно задължение. В ТРРЮЛНЦ са вписани десетки хиляди търговци и не може да се очаква контролните органи на НАП да проверяват всяко едно от тях, още повече че е налице задължение на структурата, която поддържа Регистъра, съобразно чл. 38, ал. 13, т. 1 от ЗСч да изпрати наличната систематизирана и обобщена информация за това кои конкртетно търговски дружества не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч в съответния срок. Отделно, както се посочи и по-горе, за да е налице откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е необходимо информацията да постъпи в съответната администрация, като правно ирелевантно е дали същата е разполагала с възможност да се сдобие с нея по друг начин и не го е сторила.

Действително разпоредбата на чл. 38, ал. 13, т. 1 от ЗСч въвежда задължение за Агенцията по вписванията да предостави в електронен вид на НАП списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал. 1 и ал. 2 в срок до 31.10. на текущата година.

Съответно чл. 38, ал. 15 от ЗСч предвижда вменява на Национална агенция по приходите в двумесечен срок от получаване на тези списъци да предприеме необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал.