Определение № 12929 от 04.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12929 гр. София, 04.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТОЕВ като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100503803 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 267, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 259176/24.11.2022 г., подадена от „Аква Тур БГ“ ЕООД, ЕИК 200437831, срещу Решение № 7933/12.07.2022 г. по гр.д. № 43522/21 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.

Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е подадена след преклузивния срок, арг. чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което следва да бъде върната, а настоящето производство прекратено като недопустимо.

Срокът за подаване на въззивна жалба е процесуален, преклузивен и решителен по своя характер, арг. чл. 63, ал. 3 ГПК, като спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на въззивно обжалване.

С Разпореждане 120723/08.12.2022 г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба като подадена след преклузивния срок. С Определение № 1539/06.02.2023 г. по гр.д.

№ 580/23 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-3 състав, е отменено разпореждането на първоинстанционния съд и делото е върнато за продължаване на процедурата по администриране на въззивната жалба. Настоящата съдебна инстанция не е обвързан от определението на СГС, тъй като е равен по степен съд, а и съгласно чл. 267, ал. 1 ГПК вр.

262 ГПК въззивната инстанция дължи служебна проверка по допустимостта на процеса, включително спазване на преклузивните срокове за обжалване на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция приема за установено, че първоинстанционното решение е постановено на 12.07.2022 г. и връчено на ответника на 09.08.2022 г., като връчването е осъществено по реда на чл. 50, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК на служител на дружеството и на посочения в търговския регистър адрес на управление (виж. л 273 от първоинстанционното 1 дело). Въззивната жалба е подадена 24.11.2022 г., т.е. три месеца и половина след връчването. Следва да се отбележи, че в ход на производството пред първоинстанционния съд ответникът е получавал съобщенията лично на посочения в търговския регистър адрес на управление, като едва с писмена бележки е посочен различен съдебен адрес, а именно този на процесуалния представител.

Практиката на Върховния касационен съд е константна, че в процесната хипотезата обективното право не е установил категорично изискване за спазване на определена поредност при връчване на призовките и съобщенията. Затова, връчването на съобщения като процесуално действие ще породи съответната правна последица стига да е редовно, независимо дали е извършено на самата страна или на нейния пълномощник, респективно съдебен адресат. Ако съобщението е връчено на страната на адреса на управление съгласно изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК, връчването следва да се счита за редовно, тъй като правно релевантен е фактът на уведомяването на страната лично. В този смисъл виж - Решение № 31 от 16.03.2020 г. по т. д. № 2781 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2 т.о.; Определение № 90 от 24.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 321/2021 г., I т. о., ТК,; Определение № 137 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 45/2016 г., II т. о., ТК, В Решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр.д. № 2938/2014 г. IV г.о. на ВКС е посочено, че редът на връчване по чл. 39, ал. 1 ГПК е създаден с цел улесняване на страната при упражняване на своите процесуални права, т.е. ако тя е имала пълномощник и е посочила съдебен адрес, то съдът е длъжен да връчи книжата на това лице. Но при неспазване на посочения ред връчването е редовно, при условие че страната е приела лично книжата, което действие е равнозначно на отказ от по-благоприятния режим на връчване чрез пълномощник. Като връчването ще бъде нередовно, ако страната откаже да приеме лично съобщението, при положение че е посочила различен съдебен адрес – В този смисъл Определение № 51 от 27.01.2020 г. по ч.т.д. № 2622/2019 г., II т.о. на ВКС.

В Определение № 1476 от 28.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 883/2024 г., III г. о., Г К е застъпена тезата, че при наличие на упълномощен адвокат, какъвто е настоящият случай, съобщенията по делото трябва да се връчват нему. В този смисъл са и Определение № 350 от 24.06.2009 г. по дело № 362/2009 г. на ВКС, I ГО, както и Определение № 86 от 24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7620/2013 г. на ВКС, I ГО, Определение № 277 от 14.06.2011 г. по ч. гр. д. № 134/2011 г. на ВКС, I ГО, Определение № 157 от 3.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1059/2015 г., I ГО и други. Целта на връчването на представител е да се гарантира правото на защита (на активно участие) на страната в процеса, но не и да се изключи личното уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. В този смисъл, ако съдебните книжа са връчени на страната - юридическо лице или търговец - на адреса на управление по правилото на чл. 50 ГПК и те са получени от някое от лицата по чл.

50, ал. 3 ГПК, страната е уведомена лично, а връчването е извършено редовно и произвежда предвидените в закона последици, въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК, е., ВКС, III ГО, Определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч. т. д.

№ 1991/2016 г., ВКС, II ТО, Определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч. т. д. № 1354/2016 г., 2

ВКС, I ТО Определение № 4239 от 17.11.2022 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3850/2022 г., I ГО и др.). Нещо повече - ако съобщение е било връчено, както на страната лично, така и чрез нейния пълномощник по делото или чрез посочен от нея съдебен адресат, страната се счита за уведомена за извършените процесуални действия или за процесуалните действия, които предстоят, от момента, в който най-рано й е било връчено адресираното до нея съобщение по посочените способи (Определение № 46 от 6.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 566/2011 г., II ГО, Определение № 520 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3610/2015 г., IV ГО, Определение № 137 от 14.03.2016 г. по ч. т. д. № 45/2016 г., на ВКС, II ТО, Определение № 563 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 303/2011 г., на ВКС, II ТО).

Отнесени към разглежданата хипотеза, посочените разяснения установяват редовност при връчването на съобщението лично на ответника на 09.08.2022 г. за постановеното първоинстанционно решение от 12.07.2022 г., поради което подадената въззивна жалба се явява подадена след преклузивния срок, т.е. настоящето производство е недопустимо и подлежи на прекратяване.

На основание чл. 262, ал. 2, т. 1 вр. чл. 259, ал. 1, вр. чл. 267, ал. 1 ГПК въззивната жалба следва да бъде върната, тъй като е подадена от лице, без надлежно учредена представителна власт.

Воден от горното, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д. № 3803/2023 г. по описа на Софийски градски съд ГО ІI - Е състав.

ВРЪЩА въззивна жалба, вх. № 259176/24.11.2022 г., подадена от „Аква Тур БГ“ ЕООД, ЕИК 200437831, срещу Решение № 7933/12.07.2022 г. по гр.д. № 43522/21 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на съобщението пред Апелативен съд – София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3