Определение № 19125 от 14.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19125 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508332 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 108730/06.04.2026 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД срещу Определение № 10126/13.03.2026 г. по гр.д. № 61275/2024 г. на СРС, 45-ти състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение от 17.11.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени твърдения, че за изготвяне на възражение по чл. 414 от ГПК не се дължи адвокатски хонорар поради бланкетния му характер. Същото се подава по утвърден образец, като длъжникът не следва да се мотивира, поради което за попълването му не са необходими правни знания и квалификация. Наред с това, в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. не е предвидено възнаграждение за извършването на това действие. Защитата на длъжника по същество се осъществява в производството по чл. 422 от ГПК, където той може да изложи възраженията си и където се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото защитата в исковото производство е аналогична на тази в заповедното, то длъжникът би бил възмезден два пъти за едно и също нещо. В условията на евентуалност излага, че възнаграждението е прекомерно, като следва да бъде намалено до размера от 50 лева , съобразно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС. Моли съда да отмени обжалваното определение, като измени решението в частта за разноските, като последното бъде отменено в частта, с която на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпилв отговор на частната жалба от насрещната страна - С.К.М., в който е застъпено становище за нейната недопустимост, като се поддържа, че жалбоподателят не е представил списък по чл. 80 от ГПК. Същевременно се сочи, че жалбоподателят е релевирал възражение за прекомерност едва с молбата по чл. 248 от ГПК, поради което същото се явява преклудирано, а и адвокатското възнаграждение е определено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС. Навеждат се доводи, че длъжникът има право на сторените от него разноски в заповедното производство. Излагат съображения, че правната помощ в това производство надхвърля попълването на образеца на възражението.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„ЕОС Матрикс“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу С.К.М. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 1

19.11.2019 г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон България“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на заявителя. По образуваното ч.гр.д. № 32817/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав е издадена заповед за претендираните суми.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от страна на длъжника, чрез адв.

Н.И.. Към възражението е представен договор за правна помощ и съдействие от 12.08.2024 г., сключен между длъжника и адв. Н.И., където е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представен е и списък с разноски, в който е направено искане за присъждане на разноски в размер на 800 лв. Във връзка с подаденото възражение, заявителят е подал искове по чл. 422 от ГПК, по които е образувано първоинстанционното гр.д. № 61275/2024 г. на СРС, 45-ти състав. В о.с.з. от 07.10.2025 г., процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на разноски на ищеца.

С решение от 17.11.2025 г. по гр.д. № 61275/2024 г. на СРС, 45-ти състав предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕАД са отхвърлени, като ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответника адв. Н.И. сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство за предоставена от последният правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както и на пълномощника на ответника адв. М.Л. сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство, за предоставена от последния правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

От страна на ищеца е подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, в която на процесуалния представител на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение за заповедното производство, като в условията на евентуалност е направил възражение за намаляването му като прекомерно. С обжалваното Определение № 10126/13.03.2026 г. по гр.д. № 61275/2024 г. на СРС, 45-ти състав, районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима поради липса на представен списък на разноските. Списъкът по чл. 80 от ГПК е необходим единствено при искане за изменение по отношение на разноските, които се следват на страната подала молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, но не и когато се възразява срещу размера на присъдените в полза на насрещната страна на разноски. Неоснователни са и доводите за преклудиране на възражението срещу решението в частта за разноските. В о.с.з. от 07.10.2025 г. процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на разноски на ищеца.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство и съобразно изхода на спора да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Изрично е възприето, че това произнасяне касае не само присъдените със заповедта за изпълнение разноски в полза на заявителя, но и тези направени от ответника в заповедното производство. От значение е единствено искането за присъждането им да е направено в това производство - със заявлението от заявителя, респ. с частните жалби по чл.413 ГПК и чл.419 ГПК на длъжника /в последния смисъл Определение № 107 от 6.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 152/2020 г., I т. о., ТК/. Съгласно разясненията в същото тълкувателно решение делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение.

Поради това към момента на депозиране на възражението по чл.414 ГПК заповедното производство е вече приключило, а действията по депозиране на възражението са само 2 формалната предпоставка за прерастване на това производство в състезателно и двустранно и не са израз на материалноправната защита на длъжника. Последното сочи, че претенцията за присъждане на разноски за заповедното производство от страна на длъжника не може да се реализира до приключване на същото, респ. искането за репариране на сторените от длъжника разноски може да бъде заявена до приключване устните състезания пред исковия съд /така в Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. изрично е прието, че и двете възнаграждения биха могли да бъдат поискани за възмездяване и само в производството по чл.422 ГПК/.

Поради гореописания характер на депозираното възражението по чл.414 ГПК на несамостоятелен, формален и бланков акт, който не се мотивира и единствено представлява основание за започване на исков процес, в който се реализира материалноправната защита на длъжника и по който акт съдът не дължи произнасяне, а единствено указания към заявителя по чл.415 ГПК, то при наличие на развило се исково производство, какъвто е случая, отделно възнаграждение за депозиране на възражението по предхождащото го заповедното производство по принцип не следва да се присъжда. Противното би означавало възмездяването за дублираща се адвокатска защита - кумулативно за подаване на възражение по чл.414 ГПК и за защитата срещу иска по чл.422 ГПК, което би влязло в противоречие с изискването за добросъвестност по чл.3 ГПК. В този смисъл са Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г., Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, които настоящият състав споделя, отстъпвайки от предходната си практика.

Въпреки изложеното по –горе разбиране на този съдебен състав, доколкото в случая ответникът в заповедното и исковото производство е представляван от различни процесуални представители, а депозирането на възражението по принцип следва да е предхождано от проучване на дело и съобразяване на различни фактори, в резултат на които да бъде преценено дали има основание за подаване на възражение и срещу каква част от заповедта, предоставената от адв. Н.И. безплатна правна помощ не следва да остане невъзмездена. Съдът обаче намира за основателно наведеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на присъдения в полза на адв. Н.И. адвокатско възнаграждение за заповедното производство. На първо място следва да се посочи, че съгласно Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/2016; Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на I Т. О. на ВКС и др., Наредба № от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (заглавие променено на Наредба № 1 от 09.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.), няма обвързващо за съда действие, вкл. при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Съдът определя адвокатско възнаграждение съобразно с предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, интереса, вида и количеството на извършената работа. В случая, доколкото се касае за заповедното производство с предмет парично вземане по потребителски кредит, преценката за дължимостта, респ. спорността на вземането, не включва съобразяването на фактически и правни въпроси с особена сложност, като самите процесуални действия на адвоката се ограничават до подаване на немотивирано възражение срещу заповедта. По тази причина, настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждението за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника – длъжник за заповедното производство следва да бъде намален до размера от 50 лева ( 25.56 евро).

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това решението 17.11.2025 г. следва да бъде отменено в частта, с която на адв. Н.И. е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над 50 лева (25.56 евро) . до размера на сумата от 200 лева ( 102.26 евро).

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10126/13.03.2026 г. по гр.д. № 61275/2024 г. на СРС, 45-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение № 20909 от 17.11.2025 г. по гр.д. № 61275/2024 г. на СРС, 45-ти състав, в частта за разноските, присъдени в полза на процесуалния представител на ответника адв.Н.И., за предоставена правна помощ и съдействие в заповедното производство по ч.гр.д. № 32817/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, както следва:

ОТМЕНЯ решението от 17.11.2025 г. в частта, с която „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 131001375 е осъдено да заплати на адв. Н.И., ЕГН ********** разликата над 50 лева ( 25.56 евро) до размера на сумата от 200 лева (102,26 евро) – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, предоставено в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.