Определение № 1226 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1226 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500846 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И. против разпореждане №1046 от 7.2.2025г. по ч.гр.д. № 15101/2024г. на РС Пловдив, 12 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. И. С., ЕГН:********** за горницата над сумата 87.85 лв. до пълния предявен размер от 751,95 лв., за сумата 253,34 лв.- договорна лихва за периода от 05.05.2023 г. до 23.07.2024 г. и за сумата 168,86 лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода от 05.05.2023 г. до 15.08.2024 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане в обжалваната част; иска се отмяна на разпореждането, с което първостепенния съд е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за исковите суми.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Частната жалба е подадена на 24.02.2025 г.,а обжалваното разпореждане е получено на 19.02.2025 г., поради което е в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Пред районният съд е постъпила молба от „Ти би ай банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против Е. И. С..

Претендираните суми са за изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №*** от 20.05.2022г., обявен за предсрочно изискуем, в размер на 751,95 лв.-главница; възнаградителна лихва в размер на 253,34 лева за периода 05.05.2023г. - 23.07.2024г.;

1 обезщетение за забава в размер на 168,86 лева върху просрочената главница за периода 05.05.2023г.-15.08.2024., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, както и разноските по делото.

Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, доказателства за сключена застраховка „защита на кредита“ и „защита на сметките“ и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.

С обжалваното разпореждане съдът е уважил заявлението за сумата 87,85 лв.чистата сума на неплатената главница по кредита и е отхвърлил заявлението в останалата претендира част, тъй като е приел, че кредита е недействителен, констатирано в проверката на съда за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит във вр. с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, а именно, че в претендираната главница, наред с реално усвоената от длъжника сума от 600 лв., са включени разходи за застраховки в общ размер 387,99 лв., определени като „защита на кредита и сметките“ при ГЛП – 41,05% и ГПР – 47,30 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК, в това производство съдът проверява дали са налице предпоставките на чл.418,ал.2, изр.1 и ал.3 – дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключения между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /

Видно от подписания от кредитополучателя сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, дължимите от него застрахователна премия и такса за допълнителната медицинска услуга са в общ размер от 387,99 лева. Тези застрахователни премии и такса за медицинска услуга са включени в отпуснатия кредит от банката и върху тях се начислява възнаградителна лихва. Размерът на получения кредит е 600 лева, а общият размер на кредита е 987,99лева, от който 600 лв. е главницата. Разликата е равна на застрахователната премия и таксата за медицинската услуга. От кредитополучателя е подписана и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, видно от която, застрахователното обезщетение е уговорено в полза на банката. От името на кредитополучателя е записано следното: „С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД. Очевидно кредитополучателят няма интерес нито от застрахователната програма, нито от кредита за заплащане на застрахователната премия, която е включена в главницата, при което следва да 2 го връща с начислена върху него възнаградителна лихва. Медицинската услуга също е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се извън територията на Р.България“. Сумата от 387,99 лева представлява скрита печалба на банката, заплащането й се дължи като част от погасителните вноски по договора за потребителски кредит. Същата в качеството й на скрита печалба се прибавя към възнаградителната лихва, като при това възнаградителната лихва се начислява и върху тази скрита печалба. Следователно не само, че в договора е налице неравноправна клауза, но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР се явяват некоректни и обосновава недействителността му на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на неплатената главница по кредита, която съгласно уточнителната молба /л.48 от д.РС/ е 87,85 лв.

По изложените съображения съдът намира, че ч.жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение - заповедният съд е постановил правилно разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1046 от 7.2.2025г. по ч.гр.д. № 15101/2024г. на РС Пловдив, 12 гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. И. С., ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3