Решение № 201 от 05.04.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 234/2022
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 05.04.2022
- Състав
- Чавдар Иванов Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183 ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Плевен, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20224430200234 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 234/2022 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0938-003597 от 17.09.2021г. на *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен, на АН. В. Й. с ЕГН: ********** от *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1, от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят А.Й., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган, е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат *** от АК – Плевен и поддържат жалбата, като молят съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и 1 датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на *** в *** на ул.“ ***, като водач на лек автомобил – *** с рег.№ *** на пътен надлез за ж.к.“***“ с посока на движение към бензиностанция "***", управлява горепосоченото МПС, като навлиза и не се съобразява с пътен знак В2 – забранено навлизането на ППС в двете посоки и пътен знак Ж3 – предварително указателна табела за отклонение на движението при въведена временна организация на движението със Заповед № РД 12-132 от Община Плевен от дата *** Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът приема и кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител БЛ. П. М. и свидетелите Н. Г. Б. и Р. Р. ВЛ., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят, и свидетелите са категорични, че именно жалбоподателя АН. В. Й., като водач на лек автомобил ***, е нарушил временната организация за движение и е преминал през пътен надлез за ж.к.“***“, въпреки поставените забранителни знаци и указателни табели, които забраняват движението на пътни превозни средства и в двете посоки. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя А.Й.. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Твърдението на жалбоподателя, че е останал с впечатлението, че надлеза за ж.к.“***“ е пуснат за движение, тъй като виждал преминаващи пътни превозни средства по него – леки автомобили, тролеи и други, като минавал от там, както и твърдението, че не виждал работници по моста е неоснователно. Жалбоподателят твърди, че знакът „забранено преминаването“ не е бил поставен на пътя, а е бил поставен на тротоара, обърнат вертикално. Според съда, тези твърдения на жалбоподателя, представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергават от показанията на разпитания актосъставител Б.М. и свидетелите Н.Б. и Р.В..
Жалбоподателят в съдебно заседание продължава да твърди, че забранителният знак и указателната табела, които сигнализират водачите на пътни превозни средства, че надлеза за ж.к. „***“ е в ремонт и е забранено преминаването по него, не са били поставени на пътя, и по-точно на определеното за тази цел място. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят в съдебно заседание, представя два броя фото снимки, направени от него, според негови твърдения, малко след съставянето на АУАН, с които иска да докаже на съда, че въпросният знак не е бил поставен на пътното платно, на определената за тази цел място.
Съдът счита за безспорен факт, че наличието на забранителни и указателни табели, независимо на коя част на пътното платно са поставени, сигнализират на водачите на пътни 2 превозни средства, че пътят е в ремонт и по никакъв начин не следва да се приема, като път, отворен за движение. С извършването на това нарушение, жалбоподателят е създал опасност за своя собствен живот и животът на нетовата спътница в момента на преминаване, тъй като надлезът не е пуснат в експлоатация. Видно дори от направените от самият жалбоподател снимки е, че има заграждения на половината част от пътното платно, с изрично поставени забрани за навлизане по пътя!
Затова съдът приема, че безспорно А.Й. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 21-0938-003597 от 17.09.2021г. на *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен, с което на АН. В. Й. с ЕГН: ********** от ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.7 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.6, т.1, от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3