Решение № 678 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002101652 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на „ПС Груп“ АД и „Лукс Билд Строй“ ЕООД.

С определение № 3090/17.06.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 99/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 109/2023 г. на Бургаския апелативен съд В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на решение № 260242/15.08.2022 г. по гр. д. № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд (изменено в частта за разноските), „ПС Груп“ АД е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., като етажни собственици на пететажна административна сграда с идентификатор [№] по действащите КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], целият с площ 280,70 кв. м., владението на обща част по предназначение, ситуирана в партерния етаж на собствената на ищците сграда - преградена част от проход, която е заснета в действащите КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23,63 кв. м., отразена в настоящото си фактическо състояние, конфигурация и граници в комбинираната скица на повторната съдебнотехническа експертиза на л. 661, том 3 от делото на Бургаския окръжен съд - неразделна част от решението, както и В ЧАСТТА, с която „ПС Груп“ АД е осъдено на основание чл.

109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. да упражняват 1 правото си на собственост в пълния му обем, като преустанови преминаването през общата част по предназначение в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], представляваща свободна част от прохода в партерния етаж на сградата с площ от 79,12 кв. м., отразена в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза неразделна част от решението; в производството по делото като трето лице- помагач на ответника участва „Лукс Билд Строй“ ЕООД.

Ответниците по касация - ищците по делото, ТПК „Колективен труд“, И. Д. Ш., М. К. С. и Л.

М. Р. - последните двама като процесуални правоприемници на А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., поддържат становища за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото поотделно и в съвкупност, а не извадково, и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, да обсъди доводите на страните и направените възражения?“, с цел проверка дали въззивното решение в означената по-горе част противоречи на практиката на ВКС.

На поставения въпрос съдебната практика отговаря утвърдително. Даденото разрешение, според което въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, следва да обсъди всички допустими и относими за разрешаването на правния спор доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност, и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, се възприема и от настоящия състав на ВКС.

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно в допуснатата до касационно обжалване част по следните съображения:

С въззивното решение е прието, че ищците по делото - физически лица и ТПК „Колективен труд“, са собственици на самостоятелни обекти в пететажна административна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], построена в УПИ [№] от кв. 77 по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на с. гр., а в качеството си на етажни собственици са собственици на обща част по предназначение, съставляваща ситуиран в партерната част на сградата проход, състоящ се от две части: преградена част, която е заснета в действащите КККР като самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ 23,63 кв. м., и свободна част с площ 79,12 кв. м.

Съседен на УПИ [№] от кв. 77 е УПИ [№] от кв. 77, отреден за сграда на кино „Септември“, която е била собственост на праводателя на ответното дружество, понастоящем с идентификатор [№].

Сградата, собственост на ищците, и сградата на бившето кино „Септември“ са две отделни сгради, изградени на калкан в режим на свързано застрояване, и попадащи в отделни урегулирани поземлени имоти.

Основният спор по делото се е свеждал до това дали проходът е собственост на ищците като 2 обща част по предназначение на собствената им пететажна сграда, или е обща част на двете сгради в непреградената му част и изключителна собственост на ответника, респ. - на третото лице-помагач на ответника, в преградената му част, която е получила идентификатор [№].

Прието е, че проходът конструктивно е част от сградата, собственост на ищците; разположен е изцяло в нея, заема част от партерния й етаж и е ситуиран изцяло в УПИ [№] от кв. 77, поради което представлява обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС на посочената сграда, а не съвместна обща част на двете сгради. Връзката му със сградата с идентификатор [№] не е конструктивна, а само функционална - при отреждането на терена и строителството на обектите (1965 г. - основно строителство, и 1973 г. - надстрояване на сградата на ТПК) е бил предназначен да обслужва и двете сгради: да осигурява достъпа до входа на киното, достигайки до фоайето на същото, където били разположени касите, и до входа на административната сграда.

По отношение на преградената част от прохода е установено, че от нея се влиза директно във фоайето на бившето кино, което е ситуирано в сграда с идентификатор [№]. Като самостоятелен обект с идентификатор [№] същата е нанесена с изработването и одобряването на КККР през 2009 г. с функционално предназначение „Друг вид самостоятелен обект в сграда“, без данни за план или проект, по който е нанесена.

Преграждането на прохода е с лека преградна стена от дървена конструкция и стъкло, а обект с идентификатор [№] не съществува на място нито във вида, в който е показан на кадастралната карта, нито в какъвто и да е друг вид. При нанасянето му в КК е бил част от бинго. Тъй като не съществува на място, няма как да е приобщен към магазина (в кадастралната карта - обект „за здравни и социални услуги“), находящ се в партера на сградата с идентификатор [№], но чрез поставеното преграждане ответникът е присъединил преградената част към свой търговски обект, находящ се в посочената сграда. Тъй като преградената част конструктивно е част от сградата на ищците, а проходът е обща част на тази сграда, всички те, като етажни собственици, имат право да я ползват. В резултат на неоснователното преграждане обаче са лишени от възможността да я ползват и с това неоснователно действие се нарушава правото им на собственост.

По отношение на свободната част от прохода се установява, че, с оглед функционирането на сградата на бившето кино в частта й с достъп откъм прохода като търговски обекти (магазини, заведение за хранене и др.), проходът е ползван за преминаване от неограничен кръг лица, клиенти на тези обекти, както и за зареждане на стоки. Прието е, че ежедневното преминаване на голям поток от хора през собствения на ищците имот също представлява пречка за тях да упражняват пълноценно правото си на собственост.

Прието е, че ответното дружество, респ. частният му правоприемник- третото лице-помагач, владее заградената част (която не е присъединена към сградата на ответника чужда вещ по смисъла на чл. 97 ЗС) и ползва за преминаване незаградената част от прохода.

При тези данни въззивният съд е достигнал на първо място до извода, че ищците, в качеството им на етажни собственици, са собственици на прохода като обща част по предназначение на собствената им сграда. На следващо място - ответникът, респ. - частният 3 му правоприемник, не е доказал, че владее заградената част и ползва останалата част от прохода на правно основание, годно да го направи собственик, или че е носител на ограничено вещно право на ползване, преминаване и др., поради което предявените искове положителен установителен, ревандикационен и негаторен, след отмяна на първоинстанционното решение в тази част, са уважени.

Като недопуснато до касационно обжалване, въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е прието, че ищците са собственици на общата по предназначение част на сградата, притежавана от тях в режим на етажна собственост, съставляваща проход, състоящ се от две части - преградена с площ 23,63 кв. м., и свободна с площ 79,12 кв. м.; решението е влязло в сила и в частта, с която ответникът е осъден да премахне преградна стена, с която е присъединил преградената част от прохода с площ 23,63 кв. м. към свой търговски обект в партера на собствената си сграда. Поради това доводите, включително и направените в откритото съдебно заседание, касаещи принадлежността на правото на собственост, не следва да се обсъждат.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която ответникът е осъден да предаде на ищците владението на преградената част от прохода с площ 23,63 кв. м., и в частта, с която ответникът е осъден да преустанови преминаването през свободната част с площ 79,12 кв. м.

В допуснатите до касационно обжалване части въззивното решение е неправилно. Макар формално да е спазил изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и практиката на ВКС по прилагането им, въззивният съд не е оценил в пълна степен всички онези обстоятелства и събраните по тях доказателства във връзка с твърдението на ответника по исковете и на третото лице-помагач за наличие на правно основание да преминават през прохода, довело до неправилно уважаване на ревандикационната претенция с предмет заградената част от прохода в осъдителната й част и на негаторната претенция с предмет преминаване през свободната част. Доказателствата в тази насока въззивният съд е обсъдил схематично, не е навлязъл в детайли, не ги е съпоставил, в резултат на което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи.

Въз основа заключенията на техническите експертизи, относимите свидетелски показания и писмени доказателства въззивният съд е достигнал до правилния извод, че проходът е бил изграден съобразно одобрен архитектурен проект за строителството на киното, като функционално е свързан със сградата на същото, чието предназначение към момента на изграждането й (1965-1966 г.) е било за кино. Съдът обаче не е отчел, макар да ги е посочил, данните относно периода на извършване на строителството - 1965-1966 г., и не е приложил относимата правна уредба, която е императивна - в чл. 53е, ал. 2, изр. 1-во вр. чл. 53д, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), в която е предвидено, че по решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, може да се установява за нужди на държавни учреждения, предприятия и обществени организации право на преминаване през чужди имоти, когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход, като с разпоредбите на чл. 53е, ал. 2, изр. 2-ро ЗПИНМ (отм.) и пар. 296а, ал. 1 ППЗПИНМ (отм.) е предвидено обезщетяване 4 ежегодно или еднократно, от учрежденията, предприятията и обществените организации на собствениците на имотите, върху които е учредено право на преминаване, за причинените им вреди.

Приема се в практиката на ВКС, че Законът за собствеността не урежда правото на преминаване като самостоятелно ограничено вещно право върху чужд имот, но преди приемането на ЗУТ то е предвидено в други закони - чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество; чл. 53е, ал. 2 ЗПИНМ (отм.); чл. 296а ППЗПИНМ (отм.); чл.