Решение № 113 от 24.09.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. К., 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 49, ал.1 от СК.

Образувано е по искова молба на Д. Ц. Д., чрез адв. Д. Г. от ПлАК, против Д. М. Д., с която се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения между страните граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

Ищецът не възразява след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи брачното си фамилно име.

В молбата се твърди, че ищецът и ответницата са съпрузи, сключили са граждански брак на 18.05.2003 год., първи по ред и за двамата, от който брак нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди се, че от около 10 години съпрузите не се разбират и макар и в един дом, не живеят съвместно като мъж и жена, помежду им липсва духовна и сексуална връзка. Твърди се още, че ответницата не работи, не полага грижи за ищеца и е напълно дезинтересирана за материалния и духовен просперитет на семейството.

Твърди се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и формалното му съществуване е обществено неоправдано. С оглед на това ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.

1

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. Д. Г., с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира деловодни разноски.

Ответницата – редовно призована, не се явява в о.с.з. и не се представлява. Не е депозирала писмен отговор на молбата и не взема становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение за сключен граждански брак (дубликат), издадено на 01.04.2025 год. от Община К., че с Акт № 2 от дата 18.05.2003 год. страните са сключили валиден граждански брак в с. Б., общ. К., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявения иск е чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/ – иск за развод.

Спорен по делото е въпросът: налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани гласни доказателства. По искане на ищеца са допуснати до разпит двама свидетели – Георги Ц. Дишовски и Кирил И. Хинков, без родство със страните. От разпита на свидетелите, чийто показания съдът кредитира с доверие, се установява, че страните от години не живеят като съпрузи. Ответницата не полага грижи за домакинството, не готви, не чисти и не пере. Няма уют в дома на съпрузите.

Ответницата е занемарила и личната си хигиена. И двамата свидетели са 2 категорични, че съществуването на брака е само формално и не може да продължава занапред.

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 18.05.2003 год. в с. Б.. От брака си нямат ненавършили 18-годишна възраст деца. Повече от 7-8 години страните, макар и в един дом, не живеят като съпрузи.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание.

Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата явно липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка.

Безспорно дезинтересоваността към брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието на съпрузите да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.

Предвид изложените съображения, съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината за това.

По отношение на фамилното име на ответницата след развода:

3

Ответницата при сключване на гражданския брак е приела фамилното име на своя съпруг, а именно Д.. Същата не изразява становище, но ищецът не възразява да продължи да носи брачното си фамилно име, поради което съдът намира, че след развода тя следва да продължи да носи брачното си фамилното име.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 329, ал.1, изр.2 от ГПК съдебно-деловодните разноски до момента следва да бъдат оставени в тежест на страните така, както са направени.

На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лв.

Видно от приложения към делото документ за плащане към бюджета, на 02.04.2025 год. при завеждане на ИМ е платена по сметка на РС – К. сумата от 25 лв. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по приходната сметка на съда окончателната държавна такса в размер на 50 лв. или по 25 лв. всеки от тях.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.1 от СК сключеният на 18.05.2003 година с АКТ № 2, съставен в с. Б., общ. К., обл. П., граждански брак между Д. Ц. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Б., ул. „*****“ № ** и Д. М. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Б., ул. „*****“ № **, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Д. М. Д. с ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име – Д..

Разноските остават за сметка на страните така, както са направени.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Д. Ц. Д. с ЕГН ********** и Д. М. Д. с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: с. Б., ул. „*****“ № **, да заплатят по приходната сметка на РС – К. окончателна държавна такса в размер на 50 4 лв. (петдесет лева) или по 25 лв. всеки от тях.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5