Решение № 251 от 23.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пазарджик, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Р. при участието на секретаря Х. В. като разгледа докладваното от Е. Р. Административно наказателно дело № 20235220200029 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. К. Н., ЕГН **********, гр. Пазарджик, ул.

„*********, чрез адв. М. Н. против Наказателно постановление № BG 21062022/4000/P8-735/21.11.2022 г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата, поради което настоява да се отмени НП. Претендира разноски.

Представя писмено становище.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 21.06.2022 г., в 13:08 часа в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Никопол била извършена проверка от страна на контролните органи на пътно превозно средство с peг. № PB****НС, вид – товарен автомобил, марка и модел М. **** Р. ****2, с обща техническа допустима максимална маса над 12т., оси 5, управлявано от жалбоподателя.

Предвид тези си параметри превозното средство попадало в категорията на дължащите такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

1

В хода на проверката било установено, че на 07.06.2022 г., в 09:39:20 часа, това пътно превозно средство било засечено по път № I-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото ППС е от категорията на тези по чл. 10б, ал. 3 ЗП.

При служебната проверка било установено, че за процесното ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси - на 07.06.2022 г., 09:39 часа не била заплатена дължимата тол такса за преминаване през сегмента на рамка № 10401, където е отчетено нарушението и ППС се движело без валидно закупена маршрутна карта. Надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ не било постъпило.

За извършеното административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя процесният АУАН за неизпълнение на задължението по чл.

179, ал. 3а от ЗДвП.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното се атакува с възражения, представени с жалбата и постъпилите писмени бележки.

Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи – л. 18, чл. 189е, ал.1 и ал. 13 ЗДвП .

Актовете, санкционен и констативен, са издадени при спазване давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Твърди се неоснователно, че наказателното постановление е антидатирано, тъй като е връчено на жалбоподателя след повече от две седмици след издаването му и с това се целяло да се избегне срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН гласи, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. АУАН е съставен на 21.06.2022 г. в присъствието на жалбоподателя ( предявен и връчен на същата дата), следователно шестмесечният давностен срок изтича на 21.12.2022 г. Видно е, че НП е издадено на 21.11.2022 г. и е връчено на жалбоподателя на 15.12.2022 г., т.е. горепосоченият срок е спазен.

На второ място се претендира ,че актът и НП нямат съдържание , което да е съответно на нормативно установените с чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН изисквания. Това твърдение е вярно само за НП.

Съставеният АУАН, съставен от компетентен орган, съдържа всички изискуеми реквизити. В него са отразени всички факти по административнонаказателното обвинение , вкл. и качеството на нарушителя – водач на МПС ( виж стр. 2 на АУАН, абз. преди подписа на нарушител), което е обективен елемент от състава на нарушението и следва да е вменено изрично, както 2 това е сторено от актосъставителя.

В НП обаче това качество не е приписано . Санкционният документ е с доста обширен текст, тъй като съдържа подробни фактически данни и правни изводи, но никъде в него на извършителя не е придадено качеството водач, в каквото само той може да извърши вмененото иначе изрично като квалификация нарушение по 179, ал.3а от ЗДвП ( в акта – непосредствено преди положения подпис на нарушител и в НП – непосредствено преди диспозитива „постановявам“ ). Вярно е, че нормата е санкционна, но тя съдържа изцяло нарушението при двете форми на изпълнителното му деяние ( заплащане на дължимата тол такса въз основа на реално получени декларирани данни или закупуване на еднократна маршрутна карта за преминаване на определено разстояние по определен маршрут) . С чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС без да са изпълнили задължението по едни от избраните от тях двата алтернативни начина, които начини ( закупуване на маршрутна карта или заплащане по декларирани данни на тол такса) дословно са посочени в санкционната норма. Затова дори чрез посочване на правилната санкционна норма е изпълнено изискването да се посочи като задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП, нарушената материалноправна норма. Обратното разбиране – че санкционнтаа норма, дори съдържаща състава на описаното нарушение, не може да се приеме като квалификация на нарушението - е продукт на формалистичен подход, който не държи сметка за целта на коментираното изискване . Необходимостта да се изложат ясно и в достатъчен обем на фактите по административнонаказателното обвинение и то да бъде правилно и съответно на тях квалифицирано по нарушената норма е от една страна, за да се гарантира правото на защита ( вит ТР 3/2015т., ВКС, докл. Г. З. , р. Общи положения) , което, при това е основно по фактите , а не по тяхното квалификация ( също според цитираното ТР) и от друга страна- за да се гарантира възможността за съдебен контрол ( да е ясно и на съда, който ревизира администрацията). Тези изисквания са изпълнени, когато има ясни и достатъчно факти и те са правилно квалифицирани , дори и чрез санкционната норма, съдържащата състава на описаното нарушение.

Затова, в случая не може да се приеме, че липсата на квалификация по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е съществен дефицит в административните актове и пречка за реализиране правото на защита.

Все във връзка с коментара за този извод обаче следва да се постави въпроса за споменатата вече липса в НП на качеството на нарушителя.

Доколкото то е елемент от обективния състав, следва задължително да се 3 посочи при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението.

Точно така е сторено в акта, но не и в НП. Последното съдържа пълно описание на бездействието по отношение на правно-дължимото поведение, чрез което се изпълнява изискването за заплащане на тол такса, но не е специалното качество, което следва да притежава субекта на това задължение – водач на МПС. Посоченото такова качество е само при описаното за дата 21.06.22г. , когато жалбоподателят пристигнал а ГКПП Никопол и където била извършена проверка, при която е констатирано липсата на платена тол такса за дата 07.06.22г. за преминаване на посоченото МПС през отсечка 196+643, път І-8. Никъде сред посочените в НП обстоятелства не се сочи, че неплащането на тол-таксата за това преминаване на 07.06.22г. е от страна на водача на МПС ( доколкото задължение за заплащане на процесната такса тежи и върху собственика на МПС). След като субектът на нарушение не е „всяко административно-наказателно лице“, а притежава специално качество, то следва да е изрично посочено чрез словесното описание на нарушението.

След като факта досежно качеството не е част от административнонаказателното обвинение в НП, той не подлежи на проверка при съдебната ревизия, която се оказва и невъзможна, тъй като е елемент от състава на нарушението по възприетата квалификация чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

Нарушението е съществено и засяга и правото на защита и възможността за проверка законосъобразността на НП.

Освен, че е било необходимо да се посочи специалното качество на извършителя на вмененото нарушение , администрацията в хода на проведеното пред нея производство, е следвало да събере по реда на чл. 188 от ЗДвП информация от дружеството - собственик на ППС относно лицето, което е управлявало автомобила на 07.06.2022 г. в 09:39 часа и да го посочи като водач не само в АУАН, но и в НП. Липсата на такава проверка не е съществено процесуално нарушение, тъй като в наказателния процес фактите по обвинението подлежат на проверка и по служебна инициатива на решаващия спора съд.

Обратната теза в съдебната практика , основана на твърдението ,че наказващият орган носи тежестта на доказване и следва да установи фактите по въздигнатото от него обвинение, е погрешна. Защото от това следва,че ако той бездейства ( в хода на воденото пред него и/или пред съда производство) , то обвинението не се доказва.

Административно-наказателният съдебен процес обаче има своята нормативна основа в правилата на НПК, след препратката от чл. 84 ЗАНН. А в НПК няма норма със съдържание, идентично на чл.154,ал.1 от ГПК ( според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения). Съгласно чл.107, ал.2 от НПК – „съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина“. ( (л. 107 е норма от нормативен акт с по-висока степен от чл. 53 , ал.1 от ЗАНН, на която се позовават привържениците на погрешното становище относно 4 тежестта на доказване ). Следователно, дори и да е бездействал напълно наказващият орган, съдът следва да активира всички доказателствени инициативи за да разкрие обективната истина . Затова, ако в случая в НП бе посочено, че жалбоподателят на процесната дата и по отношение на приписаното му неизпълнено задължение и имал качеството водач, но то не е установено от наказващия орган, Съдът би установил в хода на съдебния процес това качество със събраните тъкмо по служебна инициатива данни на л. 150 ( от дружеството-собственик на процесното МПС). В НП обаче не се сочи качеството водач за жалбоподателя за датата на нарушението 07.06.22г.

Останалите, заявени с жалбата и по същество, възражения се явяват неоснователни.

Относно посоченото нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН – действително в АУАН не е отбелязано, че при връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административно-наказателното производство, но това само по себе си не влече претендираната съществена процесуална неизправност на акта и издаденото въз основа на него НП.

Мястото на извършване на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано и в акта , и в НП - посочено с достатъчна конкретика и яснота, въпреки неоснователните възражения в тази насока. Ясно е отразено като местоизвършване на процесното нарушение - „движение по път I-8 км 196+643“.