Решение № 128 от 23.06.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Разлог, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200412 по описа за 2022 година

Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „Б.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.З., у.

„В.Л.“№59, с управител Ч.С., срещу НП №01–2200128 от 15.07.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Чрез жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно. Сочи се, че към момента на извършване на проверката, лицето за което било установено че не му е връчен екземпляр от трудовия договор и уведомление по чл.62, ал.23 от КТ, не извършвало трудова дейност.

В последното открито съдебно заседание адв. В. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В последното ОСЗ процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата. Счита оспорения акт за правилен и законосъобразен и моли за потвърждаването му.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

Разгледана по същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното НП и актът да установяване на нарушението, са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

1

С обжалваното НП е прието, че при извършена на 17.05.2022 г., около 15:30 часа, проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект Дърводелски цех, находящ се в г.Р., Г.с.д., у.„Б.“№1, експлоатиран от „Б.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.З., у.„В.Л.“№59, с управител Ч.С. и извършена на 06.06.2022 г. проверка по документи на дружеството, е констатирано че „Б.К.“ООД, в качеството на „работодател“ по смисъла на &I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 17.05.2027 г. лицето Д.Д.Д., ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „общ работник”, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.

Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради което за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен трудов договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

Като писмено доказателство е представен препис от трудов договор от 17.05.2022 г., сключен между „Б.К.“ООД и Д.Д.Д..

Като доказателство по делото е приета и справка от НАП, в която е посочено, че трудовият договор е регистриран на 18.05.2022 г.

Като свидетели по делото са разпитани С.С. и В.Н. – служители на ДИТ-Б..

В своите показания свидетелката С. разказва как на 17.05.2022 г., около 15:30 часа, е извършена проверка по работни местна на дружеството-жалбоподател. Уточнява, че за Д.Д. бил представен трудов договор от 17.05.2022 г., който договор, видно от изготвена справка, бил регистриран на 18.05.2022 г. в ТД на НАП. Според свидетелката Д.Д. при извършване на проверката е подреждал дърва.

В своите показания свидетелката Н. също описва начина, по който е извършена проверката на дружеството на 17.05.2022 г. Сочи, че Д. попълнил представената му от проверяващите декларация.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан и Д.Д.. Същият сочи, че когато била извършена проверката той бил за първи ден на работа за да види машините и да му покажат как да работи с тях. Първо сочи, че не знае дали е имал трудов договор с фирмата “Б.”. Заявява, че представената му декларация я е попълнил, като посочените в нея данни ги бил уточнил с фирмата. На свидетеля са предявени трудовият договор и длъжностната характеристика, намиращи се по делото, като Д.Д. заявява, че върху тях срещу работник и служител разпознава своя подпис. Допълва, че не помни кога е подписал договора - преди или след проверката и не си спомня дали са му дали екземпляр от него. Конкретизира, че е работил там само няколко дни.

По делото като доказателство е приета Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от Д.Д.. В декларацията попълнена на 17.05.2022 г. е отразено, че деклараторът работи в цеха от 17.05.2022 г., а така също и че има сключен трудов договор. Срещу графата дали е получил екземпляр от договора и екземпляр от уведомление е отразил, че е получил.

От събрания доказателствен материал може да се направи категоричен извод, че към момента на проверката Д.Д. е извършвал трудова дейност, без обаче да му е бил връчен екземпляр от сключения трудов договор и от уведомление до НАП по чл.62, ал.3 от КТ. В 2 тази вр. следва да се даде вяра на показанията на свидетелката С., която изрично заявява, че Д. е извършвал трудова дейност. От значение е фактът и че показанията на този свидетел, относно времето и начина на извършване на проверката, кореспондират с казаното от свидетеля Н.. Става ясно и че към момента на проверката на Д.Д. не е бил връчен екземпляр от трудови договор и от уведомлението до НАП, които обстоятелства се потвърждават от справката от НАП, в която е записано, че договорът е регистриран на 18.05.2022 г., което означава, че на 17.05.2022 г. няма как копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, да е било връчено на работника. По този начин се опровергава и посоченото в декларацията, попълнена от Д., че към 17.05.2022 г. бил получил препис от договора и от уведомлението.

Всичко това показва, че правилно наказващият орган е приел, че е извършено посоченото от него в НП нарушение.

Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството преди датата на въпросната проверка да е санкционирано с влязло в сила НП за други нарушения на трудовото законодателство. Действително, от материалите по делото, включително от посоченото в НП е видно, че в хода на проверката са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство. Тези нарушения, обаче се установени в момента, в който е установено и настоящото, като не са налице доказателства по отношение на тях НП да са влезли в сила поради необжалване или поради потвърждаването им с влязло в сила съдебно решение.

Предвид изложеното, съдът намира че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`500.00 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 1`500.00 лева.

За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно екземпляр от трудовия договор и уведомлението. От значение е и че процесното нарушение е формално, а не резултатно което означава, че според законодателя с факта на извършването му са нестъпили значими неблагоприятни последици.

Предвид горното, жалбата се явява неоснователна с оглед на което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на наложеното наказание поради изложените по-горе мотиви/.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрисконсулт като процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответника.

Така мотивиран, РС-Рг

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01–2200128 от 15.07.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „Б.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.З., у.„В.Л.“№59, е наложено адм. наказание на основание 3 чл.416, ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`500.00 лева на 1`500.00 лева.

ОСЪЖДА „Б.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.З., у.„В.Л.“№59, ДА ЗАПЛАТИ на Д„ИТ“-Б., сумата от 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез РС-Рг.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4