Решение № 327 от 17.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. П. Въззивно търговско дело № 20255001000430 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №240 от 29.05.2025г., постановено по т.дело №365/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2, е осъдено да заплати на М. Е. Й. с ЕГН:**********, от гр.П., със съдебен адрес: гр.С., бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25-чрез адв.Й. Д. и адв.П. П., сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 03.09.2023г. в гр.Пловдив, на ул.“Васил Априлов“, причинено виновно при управление на моторно превозно средство – БМВ 320Д Х Драйв с рег.№***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 14.03.2024г. до окончателното плащане, като иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 40000лв. е отхвърлен; „Застрахователно акционерно 1 дружество Армеец“АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2, е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1605лв. – такси и разноски по делото;

„Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Стефан Караджа“№2, е осъдено да заплати на адвокат П. З. П., С., със служебен адрес: гр.С., бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25,сумата от 3000лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв; М. Е. Й. с ЕГН:**********, от гр.П., със съдебен адрес: гр.С., бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25-чрез адв.Й. Д. и адв.П. П., е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2, сумата от 168,75лв. – деловодни разноски по съразмерност, като решението е постановено при участие на Общинско предприятие „Чистота“, БУЛСТАТ 0004715040604, гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“№64А, и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, бул.“Витоша“№89Б, като трети лица-помагачи на ответната страна.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „ЗАД Армеец“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт Л. М. го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 30000лв. със законна лихва от 14.03.2024г. с доводи за неправилност, според които обезщетение не се дължи, тъй като процесното събитие представлява трудова злополука и поради това, че ищецът не е установил наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, като се поддържа и определеният размер на обезщетението да е необосновано завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с оглед характера на претърпените травматични увреждания, предприетото лечение и продължителността на възстановителния процес, както и да е налице съпричиняване. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението, както и за присъждане на сторените по делото пред двете съдебни инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна М. Е. Й. е депозирал чрез пълномощника адв.Й. Д. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното 2 посредством същата решение и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от М. Е. Й. против „ЗАД Армеец“АД иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение от 40000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие получените при ПТП на 03.09.2023г., в гр.Пловдив, на ул.“Васил Априлов“, причинено по вина на водача Й.И.С. на лек автомобил „БМВ 320Д Х Драйв“ с рег.№***, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица

№BG/11/123001840004 със срок на действие от 23.06.2023г. до 22.06.2024г., травматични увреждания – фрактура на лява патела, множество охлузвания и натъртвания в областта на лява половина на главата и травма на други интраабдоминални органи, ведно със законната лихва от 14.03.2024г., като искът е предмет на въззивно разглеждане до размера на 30000лв., с оглед пределите на въззивната жалба и предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя по чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на произшествието.

Оспорил е иска по основание с твърдение да се касае за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО, за настъпилите при която вреди да е приложима разпоредбата на чл.200 от КТ, която отговорност да е специална и да изключва деликтната по чл.45-54 от ЗЗД, съответно отговорността на застрахователя. Евентуално поддържа вземането за обезщетение за неимуществени вреди да е погасено поради компенсирането му от работодателя на ищеца, респективно застрахователя на същия. Оспорил е наличието на твърдените неимуществени вреди и наличието на причинноследствена връзка между тях и поведението на водача Семерджиев. Оспорил е претенцията по размер като несправедлив и противоречащ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че Й. в момента на произшествието се е намирал на пътното платно за движение на моторни превозни средства без светлоотразителна жилетка, предприел е навлизане в него без да се огледа и без да съобрази поведението си с останалите участници от движението, като 3 ненужно е удължил престоя си на пътното платно и е нарушил правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Оспорил е претенцията за лихва поради липса на забава на застрахователя, тъй като не са представени изисканите от него допълнително документи.

С отговора е заявено искане по чл.219 от ГПК за конституиране на Общинско предприятие „Чистота“-гр.Пловдив като работодател и на „ДЗИОбщо Застраховане“ЕАД като негов застраховател като трети лица-помагачи на страната на ответника, които са конституирани с Определение №1312 от 25.10.2024г.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил възраженията и твърденията на ответника.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил да поддържа всички заявени от него възражения.

С депозираното от третото лице-помагач Общинско предприятие „Чистота“-гр.Пловдив становище се сочи, че на ищеца са били провеждани начален и периодични инструктажи по безопасност и здраве при работа, той е положил успешно изпит за проверка на знанията по безопасните методи на работа и на същия е било предоставено полагащото му се работно облекло, с което са спазени задълженията на работодателя, като пострадалият сам преценява към кого да насочи претенцията си за обезщетяване на понесените вреди, а полученото от него обезщетение по застраховка за риска „трудова злополука“ е за вреди с имуществен характер от пропуснати ползи по риска „временна неработоспособност от трудова злополука“.

С подаденото от третото лице-помагач „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД становище се сочи между него и ОП“Чистота“ да е бил сключен на 01.06.2023г. застрахователен договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“, по който за претърпяната на 03.09.2023г. трудова злополука на ищеца да е изплатено обезщетение от 178,86лв., поради което да не носи отговорност за имуществени и неимуществени вреди.

С първоинстанционното решение е прието ищецът да е предявил извънсъдебна претенция спрямо ответника на 22.12.2023г. и втора такава чрез друг пълномощник, получена на 01.02.2024г., като застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по нея, а след изискване на допълнителни 4 документи е уведомил с писмо от 14.03.2024г. ищеца, че от представените документи не се установява да са налице предпоставки за уважаване на претенцията. Прието е, че до размера на претърпените вреди увреденият би могъл да реализира както отговорността на прекия причинител и неговия застраховател, така и отговорността на работодателя и неговия застраховател, тъй като двата вида отговорности произтичат от различно основание и са в тежест на различни лица, поради което не се припокриват. Прието е със споразумение по НОХД №1578/2024г. на РС-Пловдив да е призната вината на водача на лек автомобил „БМВ 320Д Х Драйв“ с рег.№*** за настъпилото пътнотранспортно произшествие, при което на ищеца са причинени: контузия на главата и тялото, фисура /пукване или непълно счупване/ на лявото колянно капаче без разместване, други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана на корема, охлузвания в лявата част на лицето и главата, при съобразяване с които, имобилизирането на крайника за 45 дни, двумесечния възстановителен период, търпените през време на него болки и неудобства, настъпилото пълно възстановяване и връщане на ищеца на същата работа, е прието и с оглед обществено-икономическите условия в страната да му се дължи обезщетение от 30000лв. за претърпените неимуществени вреди. Прието е, че от тази сума не следва да бъде приспаднато изплатеното на ищеца от третото лице-помагач „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД обезщетение по сключения с работодателя ОП“Чистота“-Пловдив договор за застраховане „трудова злополука“ обезщетение от 178,86лв., тъй като то е за покриване на имуществени вреди.

Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като ищецът е бил на пътното платно във връзка с изпълнение на трудовите му задължения като „сметосъбирач“, а по делото не е установено как е бил облечен и дали е бил без светлоотразителни елементи по облеклото си, при положение и, че произшествието е настъпило при дневна светлина, а и нормативно задължение за използване на светлоотразителна жилетка за него не е било налице. Прието е, че законна лихва се дължи от посочената в чл.429,ал.3 от КЗ по-ранна дата, но в случая такава се претендира от ищеца от по-късен момент, а възражението на ответника да не е изпаднал в забава да е неоснователно, тъй като ищецът е представил всички необходими документи, които са били достатъчни за преценка относно основанието и размера на претенцията.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от 5

ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Ищецът Й. е предявил за първи път чрез пълномощника адв.Р.М. претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с получена от застрахователя на 22.12.2023г. молба, като с писмо от 17.01.2024г. от него са изискани допълнителни документи, а на 01.02.2024г. е предявил повторно претенцията чрез адв.Д., като с писмо от 19.06.2024г. ищеца е уведомен, че, поради наличие на трудова злополука, обезщетение се дължи от работодателя по реда на КТ, а не от застрахователя по силата на изричната разпоредба на чл.212 от КТ, която изключва приложението на КЗ. При това положение обезщетение в срока по чл.496,ал.1 от КЗ не е заплатено от застрахователя, а е отказано заплащането му и са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Безспорно и видно е от представения трудов договор №208/27.07.2022г., че към датата на произшествието ищецът Й. е изпълнявал длъжността „сметосъбирач“ към Общинско предприятие „Чистота“-гр.Пловдив.

Безспорно установено е и от приетото заключение от 05.05.2025г. на СТЕ и показанията на св.М.М., че произшествието е настъпило при изпълнение на трудовите задължения от ищеца по време на разтоварване от него и колегата му Ж.Я. на контейнерите тип „Бобър“ в специалния автомобил за сметосъбиране, спрял в източната лента на бул.“Васил Априлов“ пред №94, по което време по тази лента се движел лекия автомобил „БМВ 320Д Х Драйв“ с рег.№***, управляван от водача Й.С., който достигнал същия в момент, когато Й. бил с гръб към него, премествайки контейнер и нямал възможност да установи, че водачът няма да реагира, нито възможност да избегне удара, какъвто настъпил в левия му крак. Вината на водача за настъпване на произшествието е установена по задължителен, съгласно чл.300 от ГПК, начин със споразумение от 25.03.2024г. по НОХД №1578/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив. Безспорно е, че за лекия автомобил е била сключена валидна към този момент задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответния застраховател. С Разпореждане №5104-15-248/13.09.2023г. на ТП на НОИ-Пловдив настъпилата с Й. злополука е призната за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО, заради каквато на същия е изплатено от „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД по сключения с работодателя ОП“Чистота“-Пловдив договор за застраховка „Трудова злополука“ по застрахователна полица