Решение № 269 от 09.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Разлог, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100489 по описа за 2022 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „А.Е.К.”ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., у.М.Ф.8, с управител П.Б.К.-Ф., против „Е.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., у.„П.О.“№12, с управител П.К.Е.

Ищцовото дружество претендира ответникът да изпълни работите по реставрация на мебели по договора за изработка на мебели от 30.09.2019 г. и да достави мебелите, собственост на ищеца на адреса на местоизпълнение - г.С., у.М.Ф.№8.

Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца неустойка за забава по Договора от 30.09.2019 г. от 2`518,56 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до датата на окончателното плащане на сумата.

Моли да бъде осъден ответника да извърши работите по изработка, доставка и монтаж на кухни и парапети по договор за изработка от 06.04.2020 г.

Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неустойка за забава по Договора от 06.04.2020 г. от 10`453,01 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до датата на окончателното изплащане на сумата.

В СЗ ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и направените доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените искове, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Алтернативно прави възражение за прихващане на сумата от 2`940.00 лв. без ДДС, за извършени разходи вследствие на забавата на ищеца и прави възражение за задържане до изплащане на цитираната сума. Алтернативно прави искане да упражни право на задържане до изплащане на сумата от 13`444.00 лева без ДДС, представляваща цената за довършване на изпълнението на изработка и монтаж на парапет.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, като се претендира възнаграждение за извършена работа по договор изработка на мебели от 30.09.2019 г. и договор за изработка на изделия от дърво от 06.04.2020 г.

Според чл.266, ал.1 от ЗЗД, възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното 1 възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, следователно включва: 1) сключен договор за изработка; 2) изпълнение на конкретната възложена работа; 3) приемане на работата. За да бъде уважен предявеният иск, трябва да бъде установено осъществяването на изброените елементи на фактическия състав, като естеството им обуславя че доказателствената тежест за установяване на първите две от тях пада в/у ищеца. Доколкото изпълнението е положителен юридически факт установяването на такова е в тежест на страната, която се ползва от него. Следователно при установяването на посочените предпоставки ответникът е този, който следва да докаже изпълнението на своите задължения по посочената двустранна връзка, респ. заплащането на търсеното възнаграждение.

Безспорно м/у страните на 30.09.2019 г. е бил сключен договор за реставрация на врати и мебели за къща в г.С. на стойност 5`724.00 лева и срок на изпълнение 30.11.2019 г.. Изрично в договора е записано че ст-стта на траспортните разходи, стойността на монтажа е включен в определената цена. В цената на изделията е включена и цената на дръжките, като договорената цена е без ДДС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че договорът не е изпълнен в уговорения срок. И това се даказва както от свидетелските показания на разпитания свидетел Р., воден от ответната страна, така и от заключението на приетото без оспорване от страните заключение на СТЕ, както и от приетата по делото имейл кореспондеция, водена м/у страните.

Съгласно показанията на свидетеля И.Р.н мебелите са взети от ответника в края на м.09.2020 г. от склад в С., т.е близо 1 г. след договорения срок за предаване 30.11.2019 г.

От заключението на ВЛ инж. И.К. се установява, че мебелите са реставрирани и се намират в г.Б., в склад в м. „Р.“, като сумата, заплатена от ищеца по договора е 6`868.80 лева, при договорена 5`724.00 лева, т.е 1`444.80 лева в повече.

Неоснователно е възражението на ответната страна за задържане на вещите, поради сторени разноски за съхранението, тъй като в имейла, изпратен от Е. на 10.09.2021 г. се съдържа информация за доставяне на реставрираните мебели през м.10.2021 г., но не и за съхраняването им в склад под наем и претенция за плащания по договор за наем на склад.

Съдът в тази насока намира, че представената по делото ф-ра от 11.05.2023 г. на стойност 3`042.00 лева с ДДС за наем за съхранение на мебели, считано от м.12.2019 г. до м.04.2023 г., издадена от „Р.с.“ЕООД, е създадена с оглед целите на процеса и същата е с невярно съдържание. В отговора на ИМ ответникът твърди, че е съхранявал мебелите в склад, за който платил наем от 1`250.00 лева за период от 25 месеца. Отговорът е депозиран на 24.11.2022 г., което означава, че началната дата на съхранение следва да е през м.06.2020 г. В отговора на ИМ е направено възражение за прихващане за сумата от 2`940.00 лева, представляваща извършен разход за съхранение на реставрирани мебели за период от 35 месеца., т. е. налице са противоречиви твърдения, както относно периода, така и относно сумите, които се твърди, че са платени от ответника.

По отношение на предявения иск по чл.92 от ЗЗД, за присъждане на неустойка за забава по договора от 30.09.2019 г. от 2`518,56 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до датата на окончателното изплащане на сумата.

Не е спорно м/у страните по делото, че срокът за изпълнение на договор за реставрация на врати и мебели за къща в г.С. е 30.11.2019 г. Не е спорно също, че вещите по този договор не са предадени на ищцовата страна до датата на приключване на устните състезания.

С оглед на горното искът за присъждане на неустойка от 2`518,56 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до датата на окончателното изплащане на сумата за забавено изпълнение на договора за реставрация на мебели за исковия период, е основателен.

По отношение на иска за осъждане на ответното дружество да извърши работите по изработка, доставка и монтаж на кухни и парапети по договор за изработка от 06.04.2020 г.

2

Не е спорно м/у страните по делото, че на 06.04.2020 г. е сключен договор за изработка на изделия от дърво с предмет на договора: изработка и монтаж на парапети за къща в г.С., изпълнени от дъб масив и стъкло - триплекс и 2 броя кухни с врати и видими части от дъб масив, с цветове, одобрени от Възложителя по мостра. Срокът за изработката на парапетите бил до 05.08.2020 г., а изработката и монтажа на кухните до 05.07.2020 г.

От заключението на ВЛ се установява по безспорен начин, че е налице частично неизпълнение на договора в частта касаеща изработка, доставка и монтаж на кухни, поради което твърдението на ответника че е изпълнил изцяло задълженията си по чл.1, ал.2 изработка доставка и монтаж на кухни изложено в т.н. изявление за прекратява на този договор не отговаря на действителността.

Нещо повече, налице е забавено изпълнение, тъй като съгласно договора същите е следвало да бъдат изработени, доставени и монтирани до 05.07.2020 г.

Неоснователно и недоказано остана твърдението на ответника, че монтажът на кухните е започнат на 27.07.2020 г. и е приключен през м.10.2020 г. По делото не бе представен приемо-предавателен протокол съгласно чл.10, ал.4 от договора, удостоверяващ факта на приемане на изработеното, макар да са налице доказателства за 100%. заплащане на договорената сума.

Гореизложеното се потвърждава както от заключението по приетата СТЕ, така и от кореспонденцията по ел. поща м/у страните.

По отношение изработката, доставка и монтаж на парапети ме/у страните също не е спорно обстоятелството, че е налице частично изпълнение от страна на ответника и частично плащане от 5`172.00 лева от страна на ищцовото дружество.

Безспорно е и обстоятелството, че са доставени колоните на парапетите, но същите не са монтирани, както и не са изработени и монтирани самите парапети. Не са доставени също така стъклата за парапетите, както и другите необходими за влагане при изработката материали.

Съгласно чл.2, ал.1 от договора за изработка на изделия от дърво от 06.04.2020 г., сключен м/у страните, същите е следвало да бъдат изработени, доставени и монтирани в срок до 05.08.2020 г. Колоните на парапетите са доставени след монтажа на долния ред на кухните и при доставката на горния ред, т.е. в края на м.09.2020 г. горното се установява от събраните гласни доказателства на свидетеля И.Р. и от кореспонденцията по ел. поща м/у страните, в която законният представител на ответника през м.09.2021 г. уверява ищеца, че ще монтира парапетите, но изпълнението ще се забави, поради изпълнение на други договори в чужбина.

По отношение на направеното от ответното дружество твърдение, че договор за изработка на изделия от дърво от 06.04.2020 г. е развален едностранно на 16.03.2022 г.

Изявлението е изпратено от имейл, който не е посочен в договора от 06.04.2020 г. като такъв на ответното дружество. По делото липсват данни лицето, изпратило имейла да е имало представителна власт, респективно ищецът да е бил уведомен за упълномощаването му.

Съдът в тази насока счита, че изпратеният имейл не следва да бъде ценен като връчен, съгласно условията на договора. Противното би означавало, че всяко изявление на трето лице, което не е страна по договор, следва да се приема като редовно извършено действие от една от страните.

Съдът счита, че същото следва да се счита за валидно връчено едва с депозиране на отговора на ИМ, още повече, че ответникът не представи доказателства за приемане на изявлението от ищцовата страна.

Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

В чл.87, ал.2 от ЗЗД, е предвидено, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля 3 договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника, то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

В настоящия случай, в известието за прекратяване на договора за изработка на изделия от дърво от 06.04.2020 г. ответникът твърди, че е изпълнил 60% от общия обем възложена работа, както и че ищецът едва през м.09.2021 г. го уведомил, че сградата е готова за монтиране на парапетите. Твърди, че поради променени икономически условия за „Е.“ЕООД е икономически неизгодно да изпълни поръчката, но твърди също и че какго към по - ранна дата, така и към 16.03.2022 г. му е невъзможно да довърши изпълнението на парапета.

Според настоящия съдебен състав от събраните по делото доказателства не се доказа, че ищецът едва през м.09.2021 г. е потвърдил на ответника, че е възможно да монтира парапетите. От разменената кореспонденция се установява, че ищецът винаги е канил ответното дружество да изпълни своите задължения по договора. Напротив представляващият ответното дружество в имейл от м.09.2021 г. заявява, че ще довърши изработката на парапета, но поради ангажименти в Г., това ще е възможно едва след като довърши работата си там. С оглед констатираните противоречия в ел. кореспонденция и уведомлението за прекратяване на договора спорес съда водят на единствения извод за липсата на предпоставките за едностранно прекратяване на договора по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД и договорът за изработка на парапетите не е прекратен, а е действащ.

Съгласно чл.262, ал.2 от ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.