Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1416 от 12.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1192/2024
Вид
Определение № 1416
Подписан
12.12.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Лилия Масева, Надя Узунова, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1416 гр. Благоевград, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Надя Узунова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501192 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба от „Б.Д.“ АД против Определение № 643/10.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. №1207/2024г. по описа на РС-Г.Д., с което й е върнато заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /посочен неточно вместо чл. 417/, подадено от „Б.Д.“ АД, поради неотстранени нередовности.

Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно. Счита, че връчването чрез двете системи ЕПЕП и ДАЕУ са препоръчителни, но не и задължителни форми за връчване на призовки и съобщения. Твърди, че към момента не може да се извършва в ЕПЕП регистрация на юридическите лица, каквото е изискването на чл. 50, ал. 5 във вр. с чл. 38, ал. 3 от ГПК, констатирано с решение на Пленума на ВСС по протокол 13/8.7.2021 г., както и предвид обстоятелството, че към момента ЕПЕП е в процес на надграждане, за да отговори на нуждите на законодателството. Сочи още, че връчването чрез квалифицирана услуга за електронна поща по чл.38,ал. 2 ГПК е възможност за Банката, но не и задължение, като невъзможността за ползване на електронното връчване не може да променя и нарушава основни принципи на ГПК. Затова счита, че за Банката следва да остане варианта, предвиден в ГПК за връчване на хартиен носител при спазване на чл. 50, ал. 13 ГПК. Моли определението да се отмени и се уважи искането им.

БлОС счита частната жалба за допустима – подадена е в срок, от 1 легитимирано лице, против подлежащ на атакуване акт.

За да се произнесе по основателността й БлОС съобрази следното:

РС на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 /неправилно посочен вместо чл. 417/ ГПК, подадено от „Б.Д.“ АД срещу М. И. И. и е прекратил производството по ч.гр.д. № 1207/2024 г. по описа на ГДРС.

Обосновал се е с неизпълнените от заявителя на дадените му с разпореждане № 1414/19.09.2024 г. указания за отстраняване в 3 дневен срок на нередовността в заявлението, за посочване на електронен адрес съгласно чл.50, ал.5 от ГПК /електронен адрес в системата за сигурно електронно връчване или в единния портал за електронно правосъдие/.

Банката не оспорва, че не е изпълнила, указанията и не е посочила електронен адрес.

Тезата, която застъпва и в жалбата е, че за нея следва да остане варианта предвиден в ГПК, а именно - връчване на хартиен носител при спазване на чл.

50, ал. 1-3 ГПК.

Тезата БлОС счита за незаконосъобразна.

Според чл.50, ал.5 от ГПК връчването на кредитни и финансови институции се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, на посочен от тях електронен адрес.

Според чл. 38, ал. 2 ГПК връчваното се извършва на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1 Единния портал за електронно правосъдие; т.2 квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно Регламент 910/2014 г. и т.3 системата за сигурно електронно връчване по чл.26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

Параграф § 1, т. 2 от ДР на ГПК, дефинитивно определя понятието "Електронен адрес за връчване" като персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, адрес на електронна поща или профил в системата за сигурно електронно връчване по чл.26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

2

От цитираните разпоредби следва, че за лицата, попадащи в хипотезата на чл.50, ал.5 от ГПК, законът е ограничил възможностите за избор на начините за връчване на съобщения само до предвидените в чл. 38, ал. 2 ГПК.

Нормата на чл.50, ал.5 от ГПК дерогира общите правила на закона за връчване на призовки и съобщения на търговци и юридически лица, като създава задължението за определена от тях категория субекти да посочат електронен адрес за връчване на съобщения.

"Б.Д.", АД е банкова институция т.е. е лице по чл.50, ал.5 от ГПК и връчването спрямо нея трябва да се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. Затова неоснователни са доводите в жалбата, че за нея следва да остане варианта по ГПК за връчване на хартиен носител. Ще следва да се отбележи, че към момента няма пречки за регистрация на юридическите лица в ЕПЕП.

Първоинстанционният съд обаче след като е констатирал неизпълнение на указанията му незаконосъобразно е процедирал с връщане на заявлението и прекратяване на делото вместо да откаже издаване на заповед за изпълнение по аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление РС винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС - не променят дължимото от РС произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 ГПК, няма препращане към чл. 129, ал. 3 ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

По процедирания от РС начин заявителят е лишен от законоустановената възможност по чл. 415, т. 3 ГПК, посочващ като предпоставка за предявяване на осъдителен иск отказ на съда да издаде заповед за изпълнение.

По изложените съображения определението за прекратяване на производството следва да се отмени и делото се върне на РС за произнасяне по съществото, част от която е и преценката за изпълнение на указанията му.

3

Въз основа на горното въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 643/10.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1207/2024г. по описа на РС Г.Д.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Г.Д. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и произнасяне по същество на искането.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4