Определение № 13295 от 20.10.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13295 гр. Варна, 20.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110106805 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.242,ал.1 от ГПК.

С решение рег.№3344/24.08.2026год. по настоящото дело съдът е осъдил ответника СИ ЕЙЧ АР ЕООД, ЕИК 204660949 да заплати на ищеца И. С. Б., ЕГН **********, сумата от 10 311.50лева, равностойни на 5 272.65евро, представляваща дължимо обезщетение за оставянето му без работа за периода от 28.03.2025год. до 01.06.2025год., на основание чл.225,ал.1 КТ.

След обявяване и връчване на решението е постъпила молба от ищеца, с която се иска допускане на предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение за оставане без работа.

Решението е обжалвано и към настоящия момент не е влязло в сила.

Молбата е основателна.

Съгласно чл.242,ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В посочените от законодателя случаи предварителното изпълнение не е предоставено на преценката на съда по целесъобразност, а представлява законово установено задължение на първоинстанционния съд при постановяване на осъдително решение за вземане от съответния вид.

Разпоредбата има за цел да осигури своевременно удовлетворяване на вземания , свързани с непосредствените жизнени потребности на кредитора, когато естеството на присъденото вземане обосновава необходимостта от изпълнение преди стабилизирането на 1 съдебното решение.

В случая присъдената сума представлява обезщетение за оставане без работа по чл.225,ал.1 КТ. Това обезщетение се дължи на работника или служителя, останал без работа вследствие на незаконно уволнение, за предвидения в закона период и при установените в материалния закон предпоставки. Макар да не представлява трудово възнаграждение в тесния смисъл на понятието, по своето предназначение и правна същност то компенсира неблагоприятните последици за работника или служителя от лишаването му от възможността да полага труд и да получава доход от него поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение.

Поради това в трайната практика на ВКС е възприето разбирането, че обезщетението по чл.225,ал.1 КТ представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.242,ал.1 ГПК и подлежи на предварително изпълнение. В този смисъл са определение №473 от

27.06.2021год. по ч.гр.д.№425/2012ГОД. на четвърто г.о. на ВКС и Определение №629 от 22.08.2014год. по ч.гр.д. №5061/2014год. на трето г.о. на ВКС.

Следователно , доколкото с постановеното решение е присъдено обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ, е налице хипотезата на чл.242,ал.1 ГПК, при която съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част. За приложението на посочената разпоредба не е необходимо ищецът да установява допълнително вероятност от настъпване на значителни и непоправими вреди при забавяне на изпълнението, нито да представя обезпечение. Тези предпоставки са относими към хипотезите на чл.242,ал.2 от ГПК, а не към задължителното предварително изпълнение по ал.1.

Обстоятелството , че решението е обявено и връчено на страните, както и че срещу него е подадена въззивна жалба, не е пречка за произнасяне по молбата.

Съгласно чл.242,ал.1 ГПК предварителното изпълнение се отнася до осъдителното решение, преди то да е влязло в сила. Именно липсата на влязло в сила решение е характерна за института на предварителното изпълнение , поради което самото обжалване на решението не изключва възможността за допускането му.

В ТР №5 от 12.07.2018год. по ТД №5/2015год. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че първоинстанционният съд може да се произнесе по предварителното изпълнение както едновременно с решението по същество на спора , с отделен диспозитив, така и с отделен съдебен акт след обявяване на решението, който има характеристиките на определение.

В същото тълкувателно решение е прието , че произнасянето по предварителното изпълнение на първоинстанционно осъдително решение , имащо за предмет вземания по чл.242, ал.1 и ал.2 от ГПК, е част от произнасянето по спорното материално право , доколкото с него се формира изпълнителната сила на решението в съответния обхват.

Следователно постановяването на отделно определение след обявяването на решението е допустим процесуален способ за произнасяне по въпроса за предварителното изпълнение и не представлява недопустимо изменение на решението по смисъла на чл.246 ГПК. В случая не се преразглежда разрешеният със съдебното решение материалноправен 2 спор, нито се изменя размерът на присъденото вземане, а се осъществява произнасяне по въпроса за неговата предварителна изпълняемост в предвидените от закона случаи.

Предвид задължителния характер на разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК, правната природа на присъденото обезщетение и изложеното в ТР №5/2015год. на ОСГТК на ВКС, съдът намира,че са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на постановеното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа по чл.225,ал.1 КТ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

ПРЕДВАРИТЕЛНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение рег.

№3344/24.08.2026год. постановено по гр. дело №6805/2025год. на ВРС, 16-ти състав, в частта, с която СИ ЕЙЧ АР ******** е осъдено да заплати на ищеца И. С. Б., ЕГН **********, сумата от 10 311.50лева, равностойни на 5 272.65евро, представляваща дължимо обезщетение за оставянето му без работа за периода от 28.03.2025год. до 01.06.2025год., на основание чл.225,ал.1 КТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл.244 във вр. с чл.275,ал.1 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3