Протоколно определение № 155 от 17.04.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 155 гр. Сливен, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Съдебни

Милена Г. Костадинова заседатели: Данка П. Лукова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева и прокурора И. К. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ характер № 20252200200151 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура гр.Сливен, редовно призована, се явява зам. окръжният прокурор И. И..

Подсъдимият Р. Н. Б., редовно призован, не се явява. Явява се назначеният му в досъдебното производство служебен защитник адв. С. П. от АК – Сливен.

Пострадалата Б. Р. К., редовно призована, не се явява.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните за становища по даване ход на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, едното от повдигнатите на подс.Б. обвинение е за тежко умишлено престъпление, поради което присъствието на подсъдимия е задължително в разпоредително заседание, така че предлагам да не се дава ход на делото.

Предвид редовното му призоваване, както и предвид наличните доказателства за издирването му в хода на досъдебното производство предлагам, с оглед срочно приключване на съдебното производство, мярката му за неотклонение да бъде изменена от Подписка в Задържане под стража.

АДВ. П.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз 1 също считам, че ход на делото не следва да бъде даван с оглед неявяването на подсъдимия, чието присъствие с оглед обстоятелството, че едно от обвиненията му е за тежко умишлено престъпление. По отношение на исканото от прокурора искане за изменение на мярката за неотклжонение, моля да не уважавате същото, а да постановите принудително довеждане на подсъдимия за следващо съдебно заседание.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на разпоредителното заседание.

Съгласно разпоредбата на чл.247г т.2 от НПК явяването на подсъдимия е задължително, освен в случаите на чл.269 ал.3 от НПК, т.е. когато е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си е изпълнена процедурата по чл.247в ал.1от НПК. В конкретния случай разпоредбата на чл.247в ал.1 НПК е изпълнена доколкото по разпореждане на съдиятадокладчик е връчен лично препис от обвинителния акт на подсъдимия. С връчването на обвинителния акт на подсъдимия е било съобщено за насрочване на разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК за правото му да се яви със защитник, а в конкретния случай на него му е бил назначен служебен защитник, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, при условията на чл.269 от НПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изразят становищата си по въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели, становището ми по въпросите визирани в чл. 248 от НПК е следното:

Смятам, че делото е подсъдно на СлОС и няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не смятам, че на досъдебното производство има допуснати отстраними съществени нарушения 2 на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Смятам, че са налице основания за провеждане на производството по реда на особените правила ако подсъдимият и неговият защитник пожелаят провеждане на съкратено производство. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебно-следствени действия по делегация. Смятам, че са налице условия за изменение на мярката за процесуална принуда от Подписка в Задържане под страда по причините които посочих по-рано. Нямам искания към момента за събиране на нови доказателства.

АДВ. П.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на СлОС. По въпросите визирани в разпоредбата на чл.248 ал. 1 от НПК становището ми е следното: считам, че делото е подсъдно на СлОС и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения довели до ограничаване правата на подсъдимия , налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, такова желание беше заявеното и от подзащитния ми в досъдебната фаза намерение за съкратено съдебно следствие, признавайки вината. С оглед неявяването му обаче не може да бъде изпълнена тази процедура. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, защитник, назначаване на вещи лица и т.н. Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, и след като изслуша становището на страните и направените искания, включително липсата на изрични такива по всички въпроси предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на Окръжен съд-Сливен.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По отношение на въпроса дали са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът като се запозна с материалите по делото и повдигнатите 3 срещу подсъдимия Р. Н. Б. обвинения, за извършени престъпления по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК и извърши проверката по чл. 248, ал. 2 НПК намира, че са налице предпоставките на чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по следните съображения:

Според настоящия съдебен състав внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В съдържанието на обвинителния акт е налице противоречие между описаната в обстоятелствената му част фактическа обстановка относно едно от деянията на подсъдимия и квалификацията в заключителната част на така описаното деяние по чл. 249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, както и липсва описание на фактите, относими към начина на извършване на деянието по чл. 249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като изобщо не е изяснен механизмът на същото.

Описаната фактическа обстановка сочи за извършени измамливи действия по смисъла на чл. 209 от НК, а не по чл. 249 от НК, каквото обвинение е повдигнато.

Както прокурора сам е посочил в обвинителния акт – „обв. Б. срещнал в сватбения салон сина на постр. Х. - А. А. и решил, че лесно може да го заблуди и да използва мобилния му номер за регистрация в приложението „Йеттел“, т.е. е приел, че е налице заблуждение и в заключение е посочил, че действайки по описания начин подсъдимия „е задължил“ със съответната сума сметката на телефонния номер с титуляр постр.Х..

В противоречие на описаната фактическа обстановка, без да са посочени никакви факти и обстоятелства относно това, кое в случая представлява платежен инстР.т, наблюдаващия прокурор е внесъл обвинение по чл. 249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК противоречащо на описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Единственото, което е направил наблюдаващия прокурор, за да се обоснове това обвинение, е формално да цитира разпоредбата на чл.93, т.24 от НК, съгласно която платежен инстР.т е веществено или невеществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности, като е приел, че мобилния номер към сим-карта на мобилен оператор дава възможност да се прехвърлят пари или парични стойности, то той представлява невеществено средство.

Следователно не е посочено както от фактическа страна, така и в 4 диспозитива на обвинението по чл.249 от НК, кое точно е платежния инстР.т – използването на механизъм, който позволява получаването на финансов ресурс, така като е описано в обстоятелствената част, или номера на мобилния телефон. Не са посочени белезите на понятието „платежен инстР.т“ и неговата специфика. В обстоятелствената част на Обвинителния акт не са посочени изчерпателно фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението по чл.249 от НК, в чието извършване е обвинено лицето.

Спецификите на понятието „платежен инстР.т“, като обект на наказателно правна защита, могат да се търсят в европейското и националното законодателство, регулиращо функционирането на платежните системи, предоставянето на платежни услуги и извършването на платежни операции чрез използване на платежни инстР.ти.

На първо място по смисъла на Директива /ЕС/2019г./713 на Европейския съюз от17 април 2019г. за борба с измамите със и подправянето на непарични платежни средства /чл.2 б.А/ и на Рамково решение 2001/413/ ПВР на Съвета /чл. 1, б.”а”/ платежният инстР.т представлява всеки материален платежен инстР.т, различен от официалната валута (банкноти или монети), който дава възможност на своя титуляр или ползвател, поради особеното си естество, самостоятелно или в съчетание с друг (платежен) инстР.т да извърши паричен превод или превод на парична сума. В решението примерно са изброени видове платежни инстР.ти като кредитни карти, карти еврочек, други карти, издавани от финансови институции, пътнически чекове, еврочекове, другите чекове или менителниците. Част от дефиниране на понятието е изискването платежният инстР.т да е защитен срещу имитация или подправяне например чрез оформяне, кодиране или подпис.

На следващо място, видно от чл. 2, т. 19 от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти „платежен инстР.т” означава персонализирано(и) устройство(а) и /или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани с цел даване на платежно нареждане. Посочената дефиниция дословно е привнесена в националното законодателство в текста на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закон за платежните услуги и платежните системи. Анализът на посочените норми позволява извода, че основните 5 характеристики на платежен инстР.т, се отнасят до: 1) техния издател (доставчик на платежни услуги); 2) главното им предназначение като средство за извършване на платежни операции и 3) обективното наличие на елементи за защита срещу имитация или подправяне. Обект на защита по гл. VІ, раздел ІV на Особена част на НК са „ Престъпления против паричната и кредитната система”. Именно обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на паричната и кредитната система, като част от финансовата система на държавата, са обект на защита от наказателно-правните норми.

Престъпните посегателства в този раздел са специфични най-вече с оглед предмета си - засягането на финансовата сфера се извършва чрез манипулиране по противоправен начин на знаците, чрез които финансовите отношения се извършват в нормален и законен порядък и изрично посочени в състава на чл. 243 от НК - парични знаци, таксови или пощенски марки, държавни облигации и други държавни ценни книжа, платежни инстР.ти. На основата на посочените разсъждения и с оглед конкретиката на описаната фактическа обстановка, се обосновава извода, че описаният механизъм на деянието квалифицирано по чл. 249 от НК не касае предмет на престъпление по раздел ІV на глава VІ от Особената част на НК, тъй като не е налице платежен инстР.т по смисъла на закона. Описаните номера на мобилни телефони в диспозитива на обвинението не са издадени от доставчици на платежни услуги, съответно – използването им не представлява част от финансовата система на държавата, не подлежат на държавно регулиране и не са предназначени за прехвърляне на пари или парични стойности.

Получаването на финансов ресурс, във формата на ваучер за разговори, при осъществяване на определени търговски практики и предоставяне на услуги, не представлява прехвърляне на „пари или парични стойности” - обективно необходим елемент на понятието „платежен инстР.т” по смисъла на чл. 93, т.