Определение № 29 от 23.01.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Търговище, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500021 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д., роден на ********** г. в с. Г. Г., общ. Опака, обл. Търговище, турски гражданин, действащ чрез пълномощника си адвокат Д. Д., АК- Шумен, със съдебен адрес за призоваване гр. Ш., ул. „*********”, № 109, ет. 2, к. 13 против определение № 632 от 20.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 538/24 г. на Районен съд – Попово, с което на основание чл.130 от ГПК производството по делото е прекратено, а молбата за установяване на факт с правно значение, а именно факта на раждане, е оставена без разглеждане.

В жалбата се излагат доводи за нарушения на закона, като се моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Молбата по чл. 542 и от ГПК е депозирана за да се установи факта, че акт за раждане не му е бил съставен в Република България, никога не е притежавал такъв и никога не е бил съставян преди изселването му в Република Турция. Установил е, че в регистрите за гражданско състояние, които се съхраняват в община Попово, няма съставен акт за раждане. Целта за установяване на този факт не е да се установи дали е български гражданин, тъй като свидно от удостоверение № 2170 от 11.06.2024г. на Министерство на правосъдието на Република България, молителят е български гражданин и не фигурира в списъка на лишените и 1 освободените от българско гражданство.

Въззивният съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима и основателна.

С определение № 632 от 20.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 538/24 г. на Районен съд –Попово, съдът е прекратил производството по делото и е оставил без разглеждане молба на М. Д., турски гражданин, с искане да бъде установен факта на раждането му а именно, че е роден на ********** г. в с.Г.

Г., с рождени имена М. А. А., и родители: баща А. А. Ф. и майка -А. Х. А., като в тази връзка бъде съставен и акт за раждане удостоверяващ този факт.

Съдът е изложил мотиви за липсата на правен интерес от установяване на този факт, доколкото целта е да се установи, че лицето има български произход, и да получи българско гражданство по произход. Предвиден е специален ред в Закона за българите живеещи извън Република България, за установяване на българския произход, което изключва възможността да се провежда охранителното производство по чл.542 ал.1 от ГПК за установяване на факт с правно значение, а именно факта на раждане.

Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд. Действително трайната практика на ВКС, цитирана и в обжалвания акт е застъпила становището, че е процесуално недопустима молба по чл. 542, ал. 1 ГПК за установяване с охранителното решение факта на раждане, както и да се разпореди издаването на акт за раждане, в случаите, когато молителят обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт, в случая с правото на жалбоподателя да придобие/възстанови българско гражданство.

От изложените в молбата обстоятелства е видно, че в хода на предприета процедура по възстановяване/придобиване на българско гражданство от страна на молителя, последният е установил, че няма съставен акт за раждане в Република България. Установил е също, че е български гражданин, за което е представено и удостоверение № 2170 от 11.06.2024 г. на Министерство на правосъдието на Република България. В този смисъл соченото с исковата молба, основание за предявяване на молбата по чл. 542 и сл. от ГПК- интерес за установяване на българския му произход, не е основанието обуславящо правния интерес за предявяването . Това става ясно както от молбата, от приложените към нея писмени доказателства и възраженията изложени във въззивната жалба. При раждането на лицето не е съставен акт удостоверяващ този факт, такъв към момента не може да бъде съставен. Жалбоподателят не може да установи този факт по друг ред /упражнявайки правата си по чл. 3 от ЗБЖИРБ/.Молбата е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предвид горното, при липса на процесуална пречка за разглеждане на молбата по реда на чл. 542 и сл. от ГПК, прекратителното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за 2 продължаване на процесуалните действия.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 632 от 20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 538/24 г. на Районен съд – Попово, с което на осн.чл. 130 от ГПК производството по делото е прекратено, като

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд – Попово за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3