Определение № 630 от 07.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110120365 по описа за 2024 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството, обосновано с липса на активна процесуална легитимация на ищеца, доколкото изложените в отговора на исковата молба съображения касаят материалноправната, а не процесуалноправната легитимация на ищеца, която следва от твърденията му да му е прехвърлено вземане на трето лице спрямо ответника, поради което предявените искове са допустими, а по въпроса дали са основателни, съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Производството по ч.гр.д. № 48513/2023г. по описа на СРС, 145 състав, следва да се приложи към настоящото производство.

Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и по следните допълнителни въпроси, поставени от съда: „Какъв е предвиденият ГПР в договора (какви компоненти включва и какъв е размерът му) и какъв би бил размерът на ГПР, в случай че при изчисляването му се включи предвиденото в Договор за предоставяне на гаранция № . от .г. възнаграждение на гаранта в размер на 4570,80 лв.?, „Какви компоненти включва главницата, върху която е начислявано обезщетението за забава и какъв е неговият размер, респ. надхвърля ли същият размера на законната лихва за забава за исковия период от 03.09.2022г. до 22.08.2023г.? и „Извършвани ли са от ответника плащания по Договора за паричен заем № . от .г. и по Договор за предоставяне на гаранция № . от .г., респективно за погасяване на кои задължения и в какъв размер за отнесени платените суми по двата договора?“

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника В. В. И. в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за връчване на ответника, да заяви дали предявява насрещни искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № . от .г., сключен с „. и на Договор за предоставяне на гаранция № . от .г., сключен с ., респ. на отделни клаузи от тях или заявява единствено възражение за тяхната нищожност, което да бъде разгледано като въпрос, преюдициален за дължимостта на претендираните вземания, като в случай че предявява отделни искове да посочи какъв е правният й интерес от предявяване на тези искове спрямо ищеца . който не е страна по договорите, както и да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 81,81 евро (160 лева).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 48513/2023 г. по описа на СРС, 145 състав, към настоящото производство.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от ищеца в исковата молба, както и по следните допълнителни въпроси: „Какъв е предвиденият ГПР в договора (какви компоненти включва и какъв е размерът му) и какъв би бил размерът на ГПР, в случай че при изчисляването му се включи предвиденото в Договор за предоставяне на гаранция № . от .г. възнаграждение на гаранта в размер на 4570,80 лв.?, „Какви компоненти включва главницата, върху която е начислявано обезщетението за забава и какъв е неговият размер, респ. надхвърля ли същият размера на законната лихва за забава за исковия период от 03.09.2022г. до 22.08.2023г.? и „Извършвани ли са от ответника плащания по Договора за паричен заем № . от .г. и по Договор за предоставяне на гаранция № . от .г., респективно за погасяване на кои задължения и в какъв размер за отнесени платените суми по двата договора?“, при депозит в размер на 255,65 евро (500 лева), вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М., тел. **********.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОБЯВЯВА на страните, че всички претенции, предявени по делото в лева, ще бъдат превалутирани в евро в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република Бълг..

ОБЯВЯВА на страните на основание чл. 155 ГПК за общоизвестен факта, че пълната числова стойност на официалния валутен курс на еврото към лева, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, се равнява на 1,95583 лева за 1 евро.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.03.2026г. от 10.50 часа, за когато да се призоват страните.

2

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от писмения отговор на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът В. И. В. дължи на ищеца . сумата от 2304,78 евро (4507,76 лева), представляваща непогасена падежирала главница по договор за паричен заем № . от .г., сключен с „., сумата от 390,55 евро (763,84 лева), представляваща договорна лихва за период от 17.09.2021 г. до 02.09.2022 г., сумата от 353,58 евро (691,55 лева), представляваща мораторна лихва за период от 03.09.2022 г. до 22.08.2023г., които са платени на заемодателя от . в качеството му на гарант по Договор за предоставяне на гаранция № . от .г., сключен с ответника, който е прехвърлил възникналото с плащането регресно вземане на заявителя съгласно Приложение .г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г. и длъжникът е уведомен за цесията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48513/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът . твърди, че на .г. бил сключен договор за паричен заем № . при Общи условия между „. (заемодател) и В. И. В. (заемополучател), по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5000 лв., представляваща чистата стойност на кредита, която сума била предоставена на заемателя на датата на сключване на договора съгласно отбелязването договора с характер на разписка. В договора било уговорено заемателят да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 5959,20 лв., а само размерът на възнаградителната лихва за периода на погасителния план по договора от 17.09.2021г. до 02.09.2022г.

(последната падежна дата по договора) – 959,20 лв. В договора било уговорено и че в случай че заемателят забави изплащането на някоя то погасителните вноски, ще дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Ищецът твърди, че съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави едно от предвидените в договора обезпечения, сред които сключване на договор с одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка на .г. бил сключен между ответника-заемател В. И. В. и .

(гарант) Договор за предоставяне на гаранция № ., с което ответникът възложил, а гарантът се задължил да сключи договор за предоставяне на гаранция със заемодателя „., по силата на който да отговаря солидарно със заемателя за всички задължения по договора за заем от .г. и за всички последици от неизпълнението му. В договора за предоставяне на гаранция било предвидено ответникът да дължи възнаграждение на поръчителя по сключената гаранционна сделка. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, поради което гарантът . заплатил на заемодателя дължимата сума, 3 включваща главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на сумата от общо 5485,02 лв., с оглед на което за него възникнало регресно вземане за платените суми спрямо ответника. Съгласно Приложение .г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г. . прехвърлил вземанията си на ., чийто правоприемник се явява ищецът, и ответникът бил уведомен за цесията, с оглед на което ищецът се легитимира като носител на предявените вземания. Твърди, че за тези вземания била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48513/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаване на предявените искове, претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът В. И. В. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими, респ. неоснователни. Оспорва активната легитимация на ищеца, тъй като същият не е страна нито по заемното правоотношение, нито по договора за гаранция, сключени между ответника и трети лица.

Отделно от това оспорва в полза на гаранта да е възникнало регресно вземане срещу ответника, доколкото не е изпълнено изискването в договора за гаранция за уведомяване на потребителя за извършеното от гаранта плащане. Поддържа и че гарантът е платил вземането без основание, доколкото не е противопоставил на кредитора всички възражения на ответника срещу дължимостта на вземанията по договора за заем. Оспорва сключването на договора за цесия за процесните вземания поради липса на надлежна индивидуализация, както и липса на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, направено от цедента. Оспорва реалното отпускане на сумата по договора заем. Намира поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение като условие за сключване на договора за заем за противоправно като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 5, предл. 1 ЗЗП вр. чл. 68в ЗЗП. Прави възражение за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, респ. на клаузата на чл. 4, ал. 3 на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 10 и т. 19 ЗЗП, тъй като предвижда задължение на заемателя при неизпълнение на задължения по договора да плати необосновано високо обезщетение или неустойка, каквото е задължението за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция от .г., още повече че заемателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант ., овластен да получава плащания и по договора за гаранция, плащането на възнаграждението се дължи с предимство на падежа на вноските по заема и без оглед дали гарантът е изпълнил задължението си по договора за гаранция. С оглед изложеното намира, че всички плащания, направени по нищожния договор следва да бъдат отнесени за погасяване на задълженията по договора за заем. Прави възражение за нищожност и на договора за паричен заем от .г. на основание нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като в размера кредита, както и на ГПР не е включено предвиденото в договора за гаранция възнаграждение, а отделно от това на ответника не е бил предоставен погасителен план преди подписване на договора. С оглед изложеното намира, че дължи само чистата стойност на кредита и то в 4 случай че е останал неплатен остатък след приспадане на платените суми за лихви по договора и възнаграждение на гаранта по договора за предоставяне на гаранция. Ответникът оспорва при сключване на договора за заем да са й били представени посочените в чл. 1 документи – стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем, предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя и приложени във връзка с информационните права на субекта на данните – заемател, което се е отразило на правото й да вземе информирано решение за сключване на договора. Позовава се и на нищожност на договора за предоставяне на гаранция поради противоречие с добрите нрави. Моли същият да бъде обявен за нищожен на основание чл.