Решение № 2570 от 26.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2570 гр. Пловдив, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330115929 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена Н. Г. Л., с ЕГН********** срещу „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 206613478, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата за закупени допълнителни услуги ФЛЕКСИ по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на сума в размер от 300 лв..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 206613478, с който се признава предявеният иск за основателен. Моли се в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не е дало повод за иницииране на исковия процес. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на от Договор потребителски кредит №***, установяваща задължение за ищеца да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение, като накърняваща добрите нрави.

1

Така предявеният иск е допустим, доколкото ищцата като страна по процесния договор, всякога разполага с интерес от прогласяване нищожността на целия договор или на отделна клауза от него ( какъвто е и процесният случай ). Допълнително, искът е предявен и срещу надлежна страна, тъй като именно ответникът е кредитор по процесния договор за потребителски кредит.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде прогласена нищожността на клаузата на процесната клауза, като накърняваща добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв.Е. И., като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.

Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното 2 дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Е. И. сума в размер от 400 лв/С ВКЛ ДДС/. Ответното дружество следва да бъде осъдено и да заплати и 50 лева /ДТ/ на ищеца.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1ГПК вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4, ЗПК нищожността на клаузата касаеща заплащането на неустойка по Договор за потребителски кредит №****, сключен между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 206613478 и Н. Г. Л., с ЕГН ********** поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 206613478 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. Г. Л., с ЕГН ********** сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски в настоящето дело.

ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 206613478 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Е. И., сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Н. Г. Л., с ЕГН********** по настоящето дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3