Решение № 59 от 29.04.2022, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Радомир, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В.М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100037 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 СК.

Предявен е иск от ищеца ВЛ. В. ВЛ., ЕГН:**********, с адрес: гр.Р., ул.“Г. К.“ №. срещу М. ИЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Л.“, бл., вх.., ет.., ап.., с който моли съда да постанови решение, с което да му бъдат предоставени родителските права спрямо малолетното дете Д. ВЛ. ВЛ., роден на 28.10.2019 г., с ЕГН:**********, както и да бъде осъдена майката М. ИЛ. Б., да заплаща на малолетния си син Д. ВЛ. ВЛ., чрез неговия баща и законен представител ВЛ. В. ВЛ., месечна издръжка смятано от 01.02.2022 г., ведно със законната лихва, смятано от всяко 1-во число на следващия вземането месец до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез своята процесуална представителка- адв.Б.Б. от АК- П., поддържа така предявения иск.

Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, но се явява лично в съдебно заседание, като оспорва иска.

Желае да бъдат предоставени на нея упражняването на родителските правата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна.

1

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата не са сключвали граждански брак. От съвместно им съжителство е родено детето Д. ВЛ. ВЛ., роден на 28.10.2019 година, с ЕГН **********. Твърди се, че ответницата не работи откакто двамата живеят заедно и ищецът е този, който работи и издържа семейството- плаща консумативи, всичко необходимо за детето и дома. Преди около четири месеца внезапно ответницата си събрала личния багаж, изоставила детето и отишла при майка си.

Детето се е нуждаело от грижи, но майката не се е отзовала, въпреки, че детето било болно. На 10.01.2022 година ответницата попитала дали може да види детето и ищецът отишъл да я вземе от дома на майка й и я завел при детето. Вместо да го види и да си поиграе с него, тя си събрала още личен багаж, целунала детето и си излязла. На 16.01.2022 година ответницата отново поискала да види детето. Ищецът й казал, че то спи и да дойде към 16.30 часа. Тя дошла с майка си, постояла около 20 минути и си тръгнала. На излизане правила скандали, като го обиждала.

Твърди се, че ответницата има друга връзка и друго дете- дъщеря на име Лили, което е изоставила на 8 месеца.

Ответницата не е оспорила твърдението, че двамата имат общо дете и че е напуснала съвместно обитаваното жилище, както и това, че има и друго дете, което се отглежда от неговия баща. Твърди, че иска да си вземе детето, защото когато били на договорка с бащата, той не си устоял на думата, поискала от бащата банковата сметка, за да внесе парите за детето. Последният път когато се падало да види детето, той отказал и искал майката да се вижда с детето при негово присъствие, а трябвало от 10.00 ч. до 18.00 ч., да си вижда детето без негово присъствие. Твърди, че не е плащала издръжка, защото бащата не й дал никаква банкова сметка.

По делото са разпитани по двама свидетели от двете страни.

Според посочената от ищеца свидетелка М. К. В., негова майка /показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/ четири години страните живеели заедно без брак. Имат едно дете Д., на две години и пет месеца. От 09.01.2022 г. страните по делото не живеели заедно. Няколко пъти ответницата се изнасяла от дома им. При напускане на жилището тези четири – пет пъти детето оставало да живее при баща си. От сина си знае, че ответницата е казала, че повече не може да издържа и се изнася. Тогава си е събрала дрехите и се е изнесла.

От раздялата, от 09.01.2022 г. детето живее при бащата В.. Когато М. оставила детето, то било болно, със зачервено гърло и нослето му течало. Водили детето на преглед. В. полага всякакви грижи за детето, което е необходимо- храна, сменяне на памперси, игри, играят си.

Той купувал всичко необходимо за детето. М. не е давала средства за издръжка на детето, откакто са се разделили и не е помогнала с нищо за отглеждането. Свидетелката работела в Община Р., помагала на сина си със всичко, каквото е необходимо за отглеждане на дететохигиена, готвене. Предстояло й пенсиониране, от месец февруари е подала документи за пенсиониране. Бащата на В. работел в Софийска фирма като ел.техник. Той също помагал в отглеждането на малкия Д.. В. и детето живеели в къщата, на ул.„К.“ № ., която е на нея и съпруга й. Те живеели в апартамент в кв.“А.“. В. и детето обитавали целия втори етаж, който 2 се състоял от три стаи, кухня със санитарен възел. Отоплявали се с конвекторна печка и климатик. На етажа имало абсолютно всичко необходимо. В момента освен В. и детето никой друг не живеел там. Имало самостоятелна стая за детето. В момента било в спалнята при баща си. В. нямал други деца, освен малкия Д.. От момента на раздялата, М. е виждала детето на 06.03.2022 г. Не знаела дали му е донесла нещо. След 06.03.2022 г. М. не е идвала.

До колкото знаела, тя живеела с друг човек. Детето било привързано към бащата. Детето не търсило майка си. Знаела, че М. има друго дете, от друга връзка. Имала момиченце на 12 г., което живеело при баща си още от малко. Детето е било на месеци когато тя го е изоставила и го отглеждат бабата и бащата. Не знае дали плаща издръжка М. за това дете.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля М. Г. Б., който е приятел на ищеца и негов съсед, и го познава от дете, М. познава от 3 г. Контактувал е с тях семейно. Той имал две деца, на 8 г. и на 13 г. Знае детето им М., който е на 2 годинки.

Неговите деца играели с него. Знае, че са се разделили, тъй като ответницата си е тръгнала от семейното жилище. Те живеели в къща. Детето останало при бащата след като М. напуснала семейното жилище. Детето е било болно, когато тя си е тръгнала от тях. В. се грижил за детето. Помагали му майка му и баща му. В. полагал добри грижи за детето. Помагали му майка му и баща му когато той е на работа. В. се грижил за детето, двамата живеели на втори етаж. Този етаж се състоял от спалня, кухня, хол, детска стая, имало и санитарен възел. С климатик и конвектори се отоплявал етажа. Родителите на В. живеели в блок, в кв.“А.“.

Миглена живеела при майка й, апартамента бил под наем. Освен майка й и М., живеел там и брат й, когото не познавал. Влади нямал други деца и нямал задължения към друг. Не знаел М. да е ходила да вижда детето. В. не й пречил да ходи да вижда детето. Детето повече търсило баща си. Детето било игриво, щастливо. Знаел, че М.има друга връзка. В. нямал друга връзка. Чул е, че М. се е нанесла да живее при неин приятел.

Разпитани са и посочените от ответницата свидетели И. А.- неин брат и В. Б.нейна майка /показанията им преценени по реда на чл.172 ГПК/.

Според свидетеля И. И. А. в момента сестра му живее при тях, при майка му В.Г.

Б. и при него. Сестра му нямала приятел. Тя няколкократно искала след раздялата да си види детето. Това първоначално не й било отказано, но след конфликт в къщата, не бил свидетел на това нещо, но по думите на майка му, знаел го от нея и от сестра му, са започнали спречквания на вратата, след което те са й тръшнали вратата в лицето. Знае, че майката на В. се е намесила. В. употребявал алкохол, лично по телефонни разговори и видео разговори той я обиждал, че е тъпа, необразова и то пред очите на детето си. Според свидетеля В. няма капацитет да възпитава едно дете, тъй като пиел и се е прибирал на сутринта. От както детето се е родило, не се е отделяло от майката. М. му е споделяла, че той пиел, постоянно я обиждал и я тормозил психически. Вкъщи тя дошла разтреперана, нервна и от там извикали полиция. Било е някъде в началото на февруари. Тогава станал скандала с вратата и те извикали полиция. Органите на реда отишли там, но не пожелали да отворят да видят дали баща на детето е пиян. Отказан бил контакт с полицията и не отворили на полицията, и от там полицаите я посъветвали да подаде жалба за това нещо. Знае, че В. работи в София. Те 3 живеели в двустаен апартамент- свидетелят, майка му и в момента сестра му, и малкия му брат, който е на 15 години. Живеели под наем в апартамента. Сестра му имала дете от друга връзка, което предполага, че е на 12 години. То е момиче и живеело при баща си от доста дълго време, не може да каже. Детето било бебе когато бащата го взел да го гледа. Сестра му не плащала издръжка на това дете.

Според свидетелката В. Г. Б. страните по делото често се карали. В. все й давал направления как да гледа детето. Тя в седмицата веднъж ходела в къщата да го вижда.

Последният път свидетелката М. В. я изгонила от къщата. Понастоящем М. живее при нея и при брат й. Нямала друга връзка в момента. С В. се разделили заради майка му и баща му.

Той системно употребявал алкохол. В къщата свекър й постоянно бил там, за да гледа как тя си гледа детето. Последните месеци В. постоянно бил по компании и пиел. Той се прибирал към 2-3 ч. през нощта, будил детето да си играе с него.

Дъщеря й се обаждала в 12 ч. през нощта и й казвала за тези неща. Пред нея също М. и В. са се карали заради детето. От един месец дъщеря й живеела при нея. Живеят под наем, в апартамент с две стаи и кухня. Свидетелката, сина й, по-малкия й син и М.. М. има дете от друга връзка, 13-годишно. Детето отдавна живеело в кв.“Б.в.“, при баща си. Било на 2 г., когато бащата взел детето да го гледа. Знае, че Миглена не плаща издръжка за това дете и не го вижда.

Като свидетелка е разпитана и социалната работничка Б. М. Ц.. Същата е изготвила социалния доклад, приложен по делото и го поддържа. Твърди, че детето е спокойно към настоящия момент. Отглежда се от бащата, който му е осигурил безопасна среда за живот. В този смисъл е и становището на Дирекция „Социално подпомагане“- Р., според което бащата е осигурил добри условия на детето, като в негов интерес е да поддържа контакти и с двамата родители.

От правна страна.

Предвид събраните доказателства, съдът намира, че искът се явява изцяло основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, като бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата и бъде определено местоживеене на детето при него на адрес: гр.Р., ул.“Г. К.“ № ..

За да се произнесе по иск с правно основание по чл.127, ал.2 от СК, съдът следва да се ръководи преди всичко от интересите на детето. Разпоредбата на чл.123, ал.1, изр.1-во СК предвижда, родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, какъвто безспорно е при настоящия случай, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права и именно, искът по чл.127, ал.1 СК има за цел да уреди отношенията в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, съдът решава въпросите по ал.2, а именно- при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на 4 децата, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По отношение на родителския капацитет и привързаност на децата, с оглед събраните доказателства, съдът намира, че бащата притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Същият може да разчита на подкрепата на неговите родители. Осигурил е всички необходими условия за отглеждането на детето. Същият е трудово ангажиран.